Нова идея за летище „Равнец“: Водороден комплекс за 600 млн. лв.
Интерес от страната, от общината и от частни вложители – подобен е казусът през последните години със остарялото бургаско военно летище „ Равнец “. Страните обаче спорят какво да се случи с терена – сред това да се трансформира в индустриална зона, в карго терминал или във фотоволтаичен парк с апаратура за произвеждане на водород.
Именно поради тези различия от десетки години с него не се случва нищо, а другите проекти на страната и локалната власт сложиха спирачки на предходния инвеститорски интерес към терена, оставяйки неразбираемо бъдещето му.
Предистория
По време на втория кабинет „ Борисов “ през 2017 година Министерският съвет трансферира собствеността на остарялото летище в Равнец на Община Бургас. Авиобаза " Равнец " приключи своето действие през 2001 година, а на мястото останаха здания, писти, хангари и други материални активи.
Тогава кметът на града Димитър Николов съобщи, че с прехвърлянето на парцела се открива опция предназначението на остарялото летище да бъде променено. Теренът не е подобаващ за земеделско прилагане, а наличната транспортната обезпеченост го прави прелъстителен за развиване на индустриални бази. Стратегическата му локация дава опция да се търсят вложители. Общата повърхност на терена на бившето летище е 3500 дка, което разрешава да бъдат планувани територии за бизнес и публично прилагане, е мнението на кмета. Преговорите сред страна и община са лишили общо 12 години, а съгласно кмета диалози за него са водени с компании като Volkswagen, Tesla, Kia и други
В началото на 2022 година в общината постъпва съобщение за капиталово предложение към терена от „ Бургас Хайдръджън “ ЕАД, за създаване на цех за зелен водород по метода на електролизата, посредством потребление на сила от възобновими енергийни източници. Инвестицията от 130 млн. лева и 150 нови работни места, показана в синхрон с новата индустриална тактика на Европа, се харесва на локалните управници, които гласоподават за реализацията ѝ при започване на април същата година.
Против предлагането за създаване на фотоволтаичен парк и на апаратура за произвеждане на водород тогава се разгласи националният представител от „ Продължаваме промяната “ Константин Бачийски. Според него тази инвестиция ще постави завършек на вероятността за основаване на индустриална зона, на свободна безмитна зона и на терминал за обслужване на „ карго “ товари.
Ден по-късно Министерството на превоза и известията изпраща писма до кметовете на Русе и Бургас с искане да трансферират собствеността на летищата си на страната. Така, съгласно ведомството, ще се възвърне по най-бърз метод активността на гражданското летище в Русе, а летище " Равнец " ще се трансформира в карго терминал, който да обслужва логистичните центрове и товарния превоз в Бургас.
Часове след писмото на транспортното министерство за летището се сещат и от Министерството на защитата, което с писмо предизвестява, че летателните качества на оборудването би трябвало да бъдат непокътнати.
В края на месеца обаче регионалният шеф на града от Българска социалистическа партия Стойко Танков издава заповед, с която се оспорва решението на Общинския съвет за инвестицията. Посочената причина е, че е незаконосъобразно, защото не е известена Главна дирекция „ Гражданска въздухоплавателна администрация “, която също би трябвало да даде позитивно мнение за това дали при реализирането на финансовото предпочитание на „ Бургас Хайдръджън “, ще бъде непокътнато функционалното предназначение на летателните полета на бившето военно летище, защото запазването им е едно от основните условия за прехвърлянето на правото на собственост в полза на Община Бургас.
Така зелената упоритост и следващият опит летището да откри собствен вложител замръзват до преди няколко дни.
Нов вложител – нова концепция
Към терена в този момент поглежда софийското сдружение „ Виртус Инвестмънт “ АД, което се занимава с създаване, планиране и създаване на уреди за произвеждане на електрическа сила, включително централи за природен газ и ВЕИ. В последния ден на март то подава заявление за осъществяване на капиталово желание в „ Индустриален парк Равнец “. За желанието излиза наяве от докладна бележка на кмета на Бургас Димитър Николов, импортирана в локалния парламент с искане за изменение на устройствения проект на парка. Дружеството е подало и заявление за издаване на документ за инвестиция клас „ А “ към Българската организация за вложения, излиза наяве още от документите, подадени към общината.
Планираната инвестиция в плана на компанията в бургаския парк е в размер на 594 млн. лв.. Плановете още веднъж са зелени – на територията да се осъществя индустриален комплекс, който включва разнообразни бази за произвеждане и асемблиране на детайли за водородната промишленост и база за асемблиране на зарядни станции. Производственият комплекс ще се зарежда от зелен водород, като задачата е да се обособи въглеродно-неутрална зона.
На първи стадий се планува гореописаните производства да обезпечат до 200 работни места, като според показания 5-годишния проект от сдружението те могат да се усилят до 1000. Предлага се да бъде построен и център за подготвеност (обучение и иновации) с присъединяване на български и задгранични университети, като дейностите по плана да бъдат ангажирани над 150 експерти и служащи “, написа още в документа в уеб страницата на Общинския съвет.
Инвестиционното желание още веднъж се показва в синхрон с новата индустриална тактика за Европа, оповестена през март 2020 година и целяща широкомащабно внедряване до 2030 година на водородни технологии, които да поощрят произвеждане, предпазване, транспорт и систематизиране на нисковъглероден и зелен водород. На европейско равнище, водородът е главен приоритет за налагане на чиста и кръгова стопанска система, като играе основна роля за обезпечаването на сигурна, налична и чиста сила за всички, написа в докладната си бележка Димитър Николов.
Така, става известно общината хваща последния трен да направи нещо с апетитния парцел, защото по контракт, в случай че не направи нищо с терена до 5 години след прехвърлянето му, той би трябвало още веднъж да се върне като благосъстоятелност на страната. Този период е изминал, само че страната към момента не си го е поискала публично и Община Бургас още веднъж прави опит да съживи парцела.
Именно поради тези различия от десетки години с него не се случва нищо, а другите проекти на страната и локалната власт сложиха спирачки на предходния инвеститорски интерес към терена, оставяйки неразбираемо бъдещето му.
Предистория
По време на втория кабинет „ Борисов “ през 2017 година Министерският съвет трансферира собствеността на остарялото летище в Равнец на Община Бургас. Авиобаза " Равнец " приключи своето действие през 2001 година, а на мястото останаха здания, писти, хангари и други материални активи.
Тогава кметът на града Димитър Николов съобщи, че с прехвърлянето на парцела се открива опция предназначението на остарялото летище да бъде променено. Теренът не е подобаващ за земеделско прилагане, а наличната транспортната обезпеченост го прави прелъстителен за развиване на индустриални бази. Стратегическата му локация дава опция да се търсят вложители. Общата повърхност на терена на бившето летище е 3500 дка, което разрешава да бъдат планувани територии за бизнес и публично прилагане, е мнението на кмета. Преговорите сред страна и община са лишили общо 12 години, а съгласно кмета диалози за него са водени с компании като Volkswagen, Tesla, Kia и други
В началото на 2022 година в общината постъпва съобщение за капиталово предложение към терена от „ Бургас Хайдръджън “ ЕАД, за създаване на цех за зелен водород по метода на електролизата, посредством потребление на сила от възобновими енергийни източници. Инвестицията от 130 млн. лева и 150 нови работни места, показана в синхрон с новата индустриална тактика на Европа, се харесва на локалните управници, които гласоподават за реализацията ѝ при започване на април същата година.
Против предлагането за създаване на фотоволтаичен парк и на апаратура за произвеждане на водород тогава се разгласи националният представител от „ Продължаваме промяната “ Константин Бачийски. Според него тази инвестиция ще постави завършек на вероятността за основаване на индустриална зона, на свободна безмитна зона и на терминал за обслужване на „ карго “ товари.
Ден по-късно Министерството на превоза и известията изпраща писма до кметовете на Русе и Бургас с искане да трансферират собствеността на летищата си на страната. Така, съгласно ведомството, ще се възвърне по най-бърз метод активността на гражданското летище в Русе, а летище " Равнец " ще се трансформира в карго терминал, който да обслужва логистичните центрове и товарния превоз в Бургас.
Часове след писмото на транспортното министерство за летището се сещат и от Министерството на защитата, което с писмо предизвестява, че летателните качества на оборудването би трябвало да бъдат непокътнати.
В края на месеца обаче регионалният шеф на града от Българска социалистическа партия Стойко Танков издава заповед, с която се оспорва решението на Общинския съвет за инвестицията. Посочената причина е, че е незаконосъобразно, защото не е известена Главна дирекция „ Гражданска въздухоплавателна администрация “, която също би трябвало да даде позитивно мнение за това дали при реализирането на финансовото предпочитание на „ Бургас Хайдръджън “, ще бъде непокътнато функционалното предназначение на летателните полета на бившето военно летище, защото запазването им е едно от основните условия за прехвърлянето на правото на собственост в полза на Община Бургас.
Така зелената упоритост и следващият опит летището да откри собствен вложител замръзват до преди няколко дни.
Нов вложител – нова концепция
Към терена в този момент поглежда софийското сдружение „ Виртус Инвестмънт “ АД, което се занимава с създаване, планиране и създаване на уреди за произвеждане на електрическа сила, включително централи за природен газ и ВЕИ. В последния ден на март то подава заявление за осъществяване на капиталово желание в „ Индустриален парк Равнец “. За желанието излиза наяве от докладна бележка на кмета на Бургас Димитър Николов, импортирана в локалния парламент с искане за изменение на устройствения проект на парка. Дружеството е подало и заявление за издаване на документ за инвестиция клас „ А “ към Българската организация за вложения, излиза наяве още от документите, подадени към общината.
Планираната инвестиция в плана на компанията в бургаския парк е в размер на 594 млн. лв.. Плановете още веднъж са зелени – на територията да се осъществя индустриален комплекс, който включва разнообразни бази за произвеждане и асемблиране на детайли за водородната промишленост и база за асемблиране на зарядни станции. Производственият комплекс ще се зарежда от зелен водород, като задачата е да се обособи въглеродно-неутрална зона.
На първи стадий се планува гореописаните производства да обезпечат до 200 работни места, като според показания 5-годишния проект от сдружението те могат да се усилят до 1000. Предлага се да бъде построен и център за подготвеност (обучение и иновации) с присъединяване на български и задгранични университети, като дейностите по плана да бъдат ангажирани над 150 експерти и служащи “, написа още в документа в уеб страницата на Общинския съвет.
Инвестиционното желание още веднъж се показва в синхрон с новата индустриална тактика за Европа, оповестена през март 2020 година и целяща широкомащабно внедряване до 2030 година на водородни технологии, които да поощрят произвеждане, предпазване, транспорт и систематизиране на нисковъглероден и зелен водород. На европейско равнище, водородът е главен приоритет за налагане на чиста и кръгова стопанска система, като играе основна роля за обезпечаването на сигурна, налична и чиста сила за всички, написа в докладната си бележка Димитър Николов.
Така, става известно общината хваща последния трен да направи нещо с апетитния парцел, защото по контракт, в случай че не направи нищо с терена до 5 години след прехвърлянето му, той би трябвало още веднъж да се върне като благосъстоятелност на страната. Този период е изминал, само че страната към момента не си го е поискала публично и Община Бургас още веднъж прави опит да съживи парцела.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ