Intel винаги е бил символ на американската технологична мощ. Intel

Intel постоянно е бил знак на американската софтуерна мощност. „ Intel Inside “ бе не просто слоган, а знак за господство в промишленост, която диктува темпото на международната стопанска система. Но през днешния ден тази легенда наподобява изтощена. Волатилността на акциите през последните седмици — осем пъти придвижване с над 3% за ден — е признак на компания, която е изгубила центъра си на тежест. И колкото и милиарди да хвърля Белият дом, същинският проблем на Intel няма да се реши с чекове.Защото казусът е в производството. Intel закъсня в най-важното съревнование на нашето време: преходът към по-малки, по-ефективни чипове. Тайванската TSMC и южнокорейската Samsung я изпревариха с години. Докато конкуренцията създава на 3 нанометра, Intel още се бори да навакса след неуспехите с 10-нм и 7-нм технологиите. В света на полупроводниците това е бездна, която не се запълва елементарно.Днешната неустойчивост идва на фона на все по-голямата интервенция на Вашингтон. Сделката, при която държавното управление пое 10% дял от компанията с 17% отстъпка по отношение на пазарната цена, наподобява като знак на държавно „ избавяне “. Но истината е, че страната може да купи акции, може да подтиква посредством CHIPS Act, може даже да натисне за локално произвеждане. Това, което не може да купи, е конкурентоспособност. Иновации не се основават със дотации, а с години непрекъснати вложения, просвета на риск и техническо предимство.Финансовият аспект също е обезпокоителен. В последните години Intel прегаря милиарди в опити да се върне в играта на foundry бизнеса — сегмент, където TSMC към този момент е монополист за най-модерните клиенти като Apple, Nvidia и AMD. Рентабилността пада, свободният паричен поток е под напън, а финансовите разноски порастват. Всяка нова фабрика коства десетки милиарди долари и години работа. Дори благодарение на страната времето работи против Intel.Още по-опасно е, че софтуерният пейзаж се промени. В ерата на AI, където Nvidia диктува разпоредбите със своите графични процесори, Intel наподобява като компания, която още се пробва да отбрани старите си замъци в PC и сървърните чипове. Но тези замъци са под блокада. AMD печели пазарен дял в сървърите, ARM архитектурата превзема мобилния и все по-настъпателно навлиза в центровете за данни, а Apple към този момент проектира лични чипове и отстрани зависимостта си от Intel.Да, Intel пробва да се ребрандира като foundry колос за американските клиенти и да сътвори опция на TSMC. Но би трябвало да си дадем сметка: в промишленост, където всеки нанометър изисква чудовищни вложения и съвършено осъществяване, догонването е съвсем невероятно. Не е задоволително да имаш политическата воля — би трябвало и софтуерният потенциал.Волатилността на акциите е отражение на това напрежение. Всеки нов ден пазарът се люшка сред вярата, че Intel ще бъде „ избавена “ посредством държавни дотации, и страха, че фундаменталният проблем — изоставането в производството — ще остане неуреден. Когато вложителите видят страната да влиза като акционер, те се питат: „ Това знак на доверие ли е или обезверен ход? “ Истината е по-близо до второто.Символично е и напускането на основни гении. Най-добрите инженери в силициевата промишленост търсят компании, където могат да работят върху cutting-edge технологии. Днес това значи Nvidia, TSMC, ASML, даже стартъпи в RISC-V екосистемата. Intel към този момент не е естественото леговище за гениите на бъдещето. А без гении няма технологии, без технологии няма клиенти, а без клиенти няма доходи.Перспективите? Intel може да остане стратегически значима за Съединени американски щати. Ще получава поддръжка, ще има контракти, ще играе роля в националната сигурност. Но като инвестиция тя е подложена на големи опасности. Компанията наподобява от ден на ден като знак на индустриалната политика, а не като софтуерен водач. И когато политиката дефинира посоката, а не пазарът, вложителите би трябвало да са нащрек.Финансово, акциите на Intel наподобяват евтини по отношение на историческите равнища на P/E. Но от време на време „ на ниска цена “ е синоним на „ value trap “. Ако компанията не покаже действителен софтуерен пробив в идващите 2–3 години, рискът е, че ще остане в застой, а цената на акциите ще бъде натискана от разочарованието на вложителите.В умозаключение: Intel не може да бъде избавен с чекове. Тази компания има потребност от софтуерна гражданска война вътре в себе си. Докато тя не се случи, всяка държавна интервенция ще бъде единствено краткотраен морфин, който удължава живота, само че не лекува заболяването.