Спряха интеграционните добавки на половин милион българи
Интеграционните добавки на над 500 хиляди хора с увреждания са спрени. Това удостовери министърът на труда и обществената политика Бисер Петков по време на съвещание на отрасловата комисия в Народното събрание.
До прекъсването на добавките се стигна, откакто Върховният административен съд анулира метода на определяна на интеграционни добавки за превоз и информационни услуги и анулира даването на документ за приемане на помощ за просветителни услуги.
„ Най-важното за нас е бързото решение на казуса, с цел да не се прекъсне изплащането на помощите. Те са спрени и хората не са взели такива помощи за юни месец. Ние имаме доста къси периоди, в които би трябвало да действаме, с цел да не оставим над половин милиона хора с увреждания без помощ. Такива добавки се взимат от всички хора с увреждания, като всеки един от тях взима друг брой добавки, които се разпределят в сходство с потребностите на лицето със усложнения. Министерството поддържа препоръчаните промени със съзнанието, че това е краткотрайно решение. Ние създаваме нов закон, където ще бъде написана поддръжката на хора с увреждания “, изясни общественият министър.
Петков посочи, че решенията на съда, с които се анулират надбавките за превоз и информационни услуги са от 12 юни и сега няма правно съображение за тяхното разпределяне.
Петков акцентира, че 11 000 претенции за надбавки са отхвърлени.
Омбудсманът Мая Манолова изрази подозрение , че така наречен ограничения, с които министерството цели да избави изплащането на интеграционните добавки, ще сътвори нов закон, който е противоконституционен и вместо да реши проблемите на хората с увреждания ще докара до безпорядък в системата.
„ Проектозаконът, който се внася е в несъгласие с Конвенцията за хората с увреждания, към която страната ни се причисли през 2012 година Текстовете са и в несъгласие на Конституцията ни и по тази причина бяха анулирани от съда. В момента ставаме очевидци на това, по какъв начин се прокарва концепцията да се вкарат анулирани от съда текстове в закон, което е неуместно. Никъде в този проектозакон не е написано, че тези ограничения, с които ще се избавят добавките са краткотрайни и имам неприятното предусещане, че като всичко краткотрайно и тези ремонти ще останат непрекъснати “, безапелационна беше Манолова.
Тя настоя добавките да не са обвързани с минималния обезпечен приход, който е в размер на 75 лв. и помощта да не се разпределя "по равно на калпак ".
Омбудсманът беше категоричена, че този проектозакон няма да бъде подготвен до края на месеца и упрекна общественото министерство, че обръща в началото заявената посока, че в центъра на закона ще е индивидът с увреждания в противоположна посока.
В поддръжка на думите на Манолова се изрече и основателят на "Центъра за самостоятелен живот “ Капка Панайотова.
„ Тази помощ не е индивидуализирана. Тя се дава въз основата на проценти и тип увреждане. Вторият проблем е минималният обезпечен приход, който хората с увреждания дефинираме като нечовешка облага. Колко са 20% на 75 лева? Никой не може да се интегрира с такива суми. Министерството харчи 152 млн. лв. за добавки, които обаче раздава поравно. Ето това би трябвало да се промени, тъй като години наред страната ни лишава от опцията да се интегрираме, а това е наше човешко право”, съобщи Панайотова.
От Федерацията на самостоятелните синдикати поддържаха проектозакона и приканиха да бъде ускорено приемането му, тъй че хората, които получават интеграционни добавки да ги получат и за месец юни.
На фона на разпалената полемика проектозаконът обаче беше признат от комисията по труда, обществена и демографска политика със 17 гласа „ За “, 1 „ срещу “ и 1 „ Въздържал се “.
Вижте още:
Протестът на майките - грозни обвинявания и скандал за пари
Протестиращите майки се заканиха на "брутални дейности "
Мая Манолова предложи бартер – оставка против закони
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
До прекъсването на добавките се стигна, откакто Върховният административен съд анулира метода на определяна на интеграционни добавки за превоз и информационни услуги и анулира даването на документ за приемане на помощ за просветителни услуги.
„ Най-важното за нас е бързото решение на казуса, с цел да не се прекъсне изплащането на помощите. Те са спрени и хората не са взели такива помощи за юни месец. Ние имаме доста къси периоди, в които би трябвало да действаме, с цел да не оставим над половин милиона хора с увреждания без помощ. Такива добавки се взимат от всички хора с увреждания, като всеки един от тях взима друг брой добавки, които се разпределят в сходство с потребностите на лицето със усложнения. Министерството поддържа препоръчаните промени със съзнанието, че това е краткотрайно решение. Ние създаваме нов закон, където ще бъде написана поддръжката на хора с увреждания “, изясни общественият министър.
Петков посочи, че решенията на съда, с които се анулират надбавките за превоз и информационни услуги са от 12 юни и сега няма правно съображение за тяхното разпределяне.
Петков акцентира, че 11 000 претенции за надбавки са отхвърлени.
Омбудсманът Мая Манолова изрази подозрение , че така наречен ограничения, с които министерството цели да избави изплащането на интеграционните добавки, ще сътвори нов закон, който е противоконституционен и вместо да реши проблемите на хората с увреждания ще докара до безпорядък в системата.
„ Проектозаконът, който се внася е в несъгласие с Конвенцията за хората с увреждания, към която страната ни се причисли през 2012 година Текстовете са и в несъгласие на Конституцията ни и по тази причина бяха анулирани от съда. В момента ставаме очевидци на това, по какъв начин се прокарва концепцията да се вкарат анулирани от съда текстове в закон, което е неуместно. Никъде в този проектозакон не е написано, че тези ограничения, с които ще се избавят добавките са краткотрайни и имам неприятното предусещане, че като всичко краткотрайно и тези ремонти ще останат непрекъснати “, безапелационна беше Манолова.
Тя настоя добавките да не са обвързани с минималния обезпечен приход, който е в размер на 75 лв. и помощта да не се разпределя "по равно на калпак ".
Омбудсманът беше категоричена, че този проектозакон няма да бъде подготвен до края на месеца и упрекна общественото министерство, че обръща в началото заявената посока, че в центъра на закона ще е индивидът с увреждания в противоположна посока.
В поддръжка на думите на Манолова се изрече и основателят на "Центъра за самостоятелен живот “ Капка Панайотова.
„ Тази помощ не е индивидуализирана. Тя се дава въз основата на проценти и тип увреждане. Вторият проблем е минималният обезпечен приход, който хората с увреждания дефинираме като нечовешка облага. Колко са 20% на 75 лева? Никой не може да се интегрира с такива суми. Министерството харчи 152 млн. лв. за добавки, които обаче раздава поравно. Ето това би трябвало да се промени, тъй като години наред страната ни лишава от опцията да се интегрираме, а това е наше човешко право”, съобщи Панайотова.
От Федерацията на самостоятелните синдикати поддържаха проектозакона и приканиха да бъде ускорено приемането му, тъй че хората, които получават интеграционни добавки да ги получат и за месец юни.
На фона на разпалената полемика проектозаконът обаче беше признат от комисията по труда, обществена и демографска политика със 17 гласа „ За “, 1 „ срещу “ и 1 „ Въздържал се “.
Вижте още:
Протестът на майките - грозни обвинявания и скандал за пари
Протестиращите майки се заканиха на "брутални дейности "
Мая Манолова предложи бартер – оставка против закони
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ