Помощ след първата помощ. Какво се случва с пациентите без достъп до навременна неврорехабилитация?
Инсултът остава измежду водещите аргументи за гибел и неработоспособност, а единствено за предходната година у нас случаите са над 40 хиляди. Към това прибавяме неврологичните и психологичните болести, както и контузиите на мозъка - тематики, които постоянно остават отвън публичното внимание.
Какво пропущаме като система и като общество - и може ли това да се промени?
Темата разяснява в БТВ „ Тази заран " един от най-уважаваните неврохирурзи у нас - проф. доктор Николай Габровски, шеф на Клиниката по неврохирургия на „ Пирогов ", заместник-директор по здравната активност на лечебното заведение и ръководител на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве ".
Тази седмица е седмица на мозъчното здраве. Всяка трета седмица на март се афишира за такава и разнообразни организации на всички места по света вършат разнообразни интензивности, с цел да привлекат повече внимание към огромния проблем, който съставляват болесттите на мозъка. В седмицата на мозъчното здраве доста се веселя, че повдигаме тази тематика. Различни са самодейностите, които бяха направени в тази връзка - на европейско равнище имаше също в Европейския парламент, който да се опита да построи една цялостна тактика за това по какъв начин да лекуваме по-добре болесттите, свързани с мозъка и по какъв начин да не дублираме напъните си, уточни той.
В една огромна Европа има доста университети, доста научни групи и прекомерно постоянно се получава повтаряне на напъните, тъй че тази съгласуваност е изключително значима и основна, означи професорът.
Преди два дни Българското сдружение по неврология внесе проект за инсултите в България в Министерството на здравеопазването. Планът за битка с инсултите е извънредно значим, тъй като той дава рамка, в която ние, проведено, да придвижваме своите старания и по-добре да лекуваме инсулта в бъдеще, разяснява проф. Габровски.
По думите му една от най-важните ограничения е да се приказва по тематиката.
За страдание инсултът ни дава доста дребен прозорец на благоприятни условия. Мозъкът няма О2, който да доближава до него, само че към момента е жив и може да бъде възобновен, не е окончателно погубен. Този доста дребен прозорец на благоприятни условия би трябвало да бъде употребен допустимо най-ефективно. Хората да могат да разпознават първите признаци допустимо най-рано, да алармират допустимо най-рано, с цел да може да тръгне цялата верига от събитие, което вероятно да докара до отпушване на този съд, изясни той.
Той уточни, че възрастта на хората, които получават инсулт, е ниска и от ден на ден спада.
Сред признаците са понижаване на силата в едната половина на тялото - когато индивидът стартира да не може да движи едната част на тялото си добре; провисване на един вербален ъгъл; бъркане на думи, отделяне от диалога, загуба на контакт.
Възстановяването продължава до две години, в които ние би трябвало сигурно упорстваме. Това би трябвало да става под контрол и със съдействието на експерт. В първите шест месеца най-бързо се случват тези процеси.
БТВ, „ Тази заран "
Какво пропущаме като система и като общество - и може ли това да се промени?
Темата разяснява в БТВ „ Тази заран " един от най-уважаваните неврохирурзи у нас - проф. доктор Николай Габровски, шеф на Клиниката по неврохирургия на „ Пирогов ", заместник-директор по здравната активност на лечебното заведение и ръководител на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве ".
Тази седмица е седмица на мозъчното здраве. Всяка трета седмица на март се афишира за такава и разнообразни организации на всички места по света вършат разнообразни интензивности, с цел да привлекат повече внимание към огромния проблем, който съставляват болесттите на мозъка. В седмицата на мозъчното здраве доста се веселя, че повдигаме тази тематика. Различни са самодейностите, които бяха направени в тази връзка - на европейско равнище имаше също в Европейския парламент, който да се опита да построи една цялостна тактика за това по какъв начин да лекуваме по-добре болесттите, свързани с мозъка и по какъв начин да не дублираме напъните си, уточни той.
В една огромна Европа има доста университети, доста научни групи и прекомерно постоянно се получава повтаряне на напъните, тъй че тази съгласуваност е изключително значима и основна, означи професорът.
Преди два дни Българското сдружение по неврология внесе проект за инсултите в България в Министерството на здравеопазването. Планът за битка с инсултите е извънредно значим, тъй като той дава рамка, в която ние, проведено, да придвижваме своите старания и по-добре да лекуваме инсулта в бъдеще, разяснява проф. Габровски.
По думите му една от най-важните ограничения е да се приказва по тематиката.
За страдание инсултът ни дава доста дребен прозорец на благоприятни условия. Мозъкът няма О2, който да доближава до него, само че към момента е жив и може да бъде възобновен, не е окончателно погубен. Този доста дребен прозорец на благоприятни условия би трябвало да бъде употребен допустимо най-ефективно. Хората да могат да разпознават първите признаци допустимо най-рано, да алармират допустимо най-рано, с цел да може да тръгне цялата верига от събитие, което вероятно да докара до отпушване на този съд, изясни той.
Той уточни, че възрастта на хората, които получават инсулт, е ниска и от ден на ден спада.
Сред признаците са понижаване на силата в едната половина на тялото - когато индивидът стартира да не може да движи едната част на тялото си добре; провисване на един вербален ъгъл; бъркане на думи, отделяне от диалога, загуба на контакт.
Възстановяването продължава до две години, в които ние би трябвало сигурно упорстваме. Това би трябвало да става под контрол и със съдействието на експерт. В първите шест месеца най-бързо се случват тези процеси.
БТВ, „ Тази заран "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ