Институциите в България не са направили нищо, за да разкрият

Институциите в България не са създали нищо, с цел да разкрият действителната картина на корупцията по високите етажи. Действията им не отразяват същинското положение на корумпираност, за последните шест година има единствено една нова неоправдателна присъда за това закононарушение, само че тя е против лице на относително ниска обществена служба - областен кмет на софийски регион.

Това са част от изводите на петия подред отчет за активността на държавните институции против корупцията по високите етажи на властта, озаглавен " Антикорупционни институции 2022: необятно затворени очи ", направен от Антикорупционният фонд (АКФ). Автори на тазгодишното издание са Андрей Янкулов и Даниела Пенева, правни специалисти към организацията. Пълният текст на отчета -
Докладът проучва развиването на 56 основни следствия за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Данните за комисията също демонстрират, че тя не е изключително ефикасна, като през 2022 година в 80 % от решенията органът не е открил спор на ползи. Реформата на този бранш беше приоритет за предходното постоянно държавно управление с министър председател Кирил Петков. Преждевременното преустановяване на мандата му обаче попречи да бъдат гласувани промени, свързани точно с антикорупционната комисия и разделянето й на две - за битка с корупция и за спор на ползи.

Служебният правосъден министър Крум Зарков в първите дни на 49-ия парламент план за промени в антикорупционния закон, който планува да се сътвори комисия с проверяващи пълномощия, която ще се занимава единствено с прояви на корупция измежду висшия ешелон. Петимата членове на комисията ще бъдат избирани от Народното събрание, двете висши съдилища, един от тях ще назначава президентът. Всеки от тях ще ръководи комисията на ротационен принцип за една година.

Доклад: Антикорупционните институции - все по-неефективни и с от ден на ден проблеми

Анализът на АКФ по основни следствия за корупция , демонстрира:
От АКФ регистрират, че 2022 година е белязана и от зкриването на профилираните съд и прокуратура. Двете институции, съгласно отчета, не са постигнали никакви запаметяващи се резултати нито на централно, нито на локално равнище. " На централно равнище профилираната прокуратура по този начин и не осъществя нито една дефинитивна неоправдателна присъда по проблем, засягащ най-висшите държавни чиновници. Напротив, започването и развиването на някои следствия от висок публичен интерес съумя да сътвори задоволително подозрения за скрити извънзаконови цели на провежданите наказателни производства ", прецизират от фонда.

Тест за антикорупционните институции през миналата година са били и наложените наказания по закона " Магнитски " против български жители, измежду които и някогашният финансов министър в държавното управление на Бойко Борисов - Владислав Горанов.

" Българските антикорупционни органи обаче през 2022 по този начин и не демонстрират предпочитание или опция за работа във връзка с корупционните дейности на голямото болшинство от глобените лица. Най-знаковото име измежду тях - дългогодишният политик и предприемач Делян Пеевски, през 2022 година получи своего рода индулгенция от българската прокуратура посредством неин отвод даже да стартира официално следствие против него, предписан в типичната за такива случаи цялостна тишина ", разяснява един от създателите на отчета Андрей Янкулов.

Антикорупционната комисия - формалистична в метода и изводите

Според разбора на фонда, главната причина за ниския % на открит спор на ползи при комисията, е че доминира формалистичният метод при разбора на обстоятелствата и образуване на изводите в решенията.

Основните заключения на фонда за комисията: