Ползи и недостатъци от връщането на хартиената бюлетина - вижте становището на Института за развитие на публичната среда
Институтът за развиване на обществената среда изпрати мнение до Комисията по правни въпроси по отношение на предложенията за промени в Изборния кодекс, свързани с връщането на хартиената бюлетина в секциите с над 300 гласоподаватели и предлаганите преброителни центрове. То обобщава част от измененията и акцентира някои евентуални изгоди и дефекти от тях.
Според ИРПС непрекъснатите промени в разпоредбите основават неустановеност в гласоподавателите и затрудняват работата на изборната администрация. Смятат, че в случай че измененията са неизбежни, те въпреки всичко би трябвало да са поредни и да улесняват жителите в реализирането на тяхното право на избор.
През последните осем години, след въвеждането на Изборния кодекс и преди да започва работата на 48-то Народно събрание, са направени общо 71 оферти за промени в текстовете на закона. Оценката на организацията демонстрира, че множеството от тях са внасяни стихийно, директно преди провеждането на избори, без сериозна социална поддръжка и/или подробна аргументация от страна на законодателите.
Донякъде по подобен метод се внасят и последните оферти за промени в Изборния кодекс - при неспособност за образуването на постоянно държавно управление, в изискванията на длъжностен кабинет и евентуално в интервал от няколко месеца преди провеждането на следващи предварителни парламентарни избори.
Целия текст на мнението на ИРПС вижте
Ето и акценти от него:
Технологията за гласоподаване
Сред претекстовете на вносителите на предлагането за връщане на хартиена бюлетина се показва, че вследствие на машинното гласоподаване се е стигнало до „ невиждано намаляване на изборната интензивност в пореден порядък ” на всички избори след тези от април, 2021 година Същевременно обаче, близо година и половина след изборите от юли, 2021 година (когато машинното гласоподаване се утвърди като само в секциите с над 300 избиратели) не е налице представително проучване на аргументите, довели до спада в интензивността. Нито една от институциите, виновни за организацията на изборния развой, не създаде дълбочинен разбор на факторите за намалялата с 11% изборна интензивност спрямо изборите от април, 2021 година
Ако техническите усложнения са единственият фактор , който оказва въздействие върху ниската изборна интензивност, то за какво тя спада в три поредни избора, които са извършени по идентични правила, питат от ИРПС и декларират, че явно има и други аргументи за отхвърли на жителите от гласоподаване.
ИРПС проучва резултатите от гласуването на всички избори след въвеждането на наложително машинно гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели по лист. Данните ясно демонстрират, че както в секциите, в които се гласоподава с хартиени бюлетини, по този начин и в тези с машинно гласоподаване, има спад в изборната интензивност след изборите от април, 2021 година насам.
Продължава да стои въпросът и с това до каква степен са настоящи изборните описи . На изборите през октомври в тези описи бяха включени над 6.8 млн. души, а данните от преброяването на Национален статистически институт за 2021 година (публикувани в седмицата след изборния ден) демонстрират, че популацията на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души. Според специалисти от Групово дело ГРАО, тази разлика е обвързвана най-много с това, че описите се изготвят по непрекъснат адрес на жителите, който се записва в страната без значение дали местоживеенето е в чужбина, до момента в който преброяването
на Национален статистически институт е анкетно и включва само популацията, намиращо се в България. Независимо от това разликата е внушителна и постанова преосмисляне на метода, по който се приказва за изборната интензивност в страната. Така при липса на правилна информация за общия брой гласоподаватели, става все по-трудно да се приказва за изборната интензивност без известни спекулации.
Трябва да се означи също, че всяка технология на гласоподаване има своите преимущества и дефекти, а е от голяма важност и методът, по който тя се вкарва. Така да вземем за пример, прочут минус беше внезапното внедряване на машините, което не бе съпроводено от нужната широкомащабна, таргетирана и ефикасна осведомителна акция. Това може да е една от аргументите за разликата в интензивността (отчетена в последните три парламентарни избора) в секциите с машинно и хартиено гласоподаване. Там, където хората гласоподаваха с машини - тя в действителност беше по-ниска.
Като изгода от машинното гласоподаване обаче можем да посочим, че то улесни неимоверно работата на секционните комисии (СИК) и на практика сведе до нула грешките при отчитане на резултатите и попълване на изборните протоколи.
Същевременно всички запитани единомислещо дадоха отговор, че гласуването с машина улеснява работата на РИК, а главните му изгоди са свързани с понижените неточности в секционните протоколи и с по-бързото отчитане на резултатите.
Безспорно е, че въвеждането на машинното гласоподаване съумя да отстрани опцията за подаване на недействителни гласове - събитие, което през последните години варираше сред 5% и 15% при гласуването на „ хартия ”, споделят от ИРПС.
Връщането на смесеното гласоподаване в бърз порядък, дружно с неналичието на съответно и навременно образование на представителите в секционните изборни комисии, неизбежно ще докара до неточности при отчитането на резултатите, считат от Института за развиване на обществената среда.
Преброителни центрове
Политическата изразителност във връзка с следващите промени в ИК застъпва и тезата за манипулиране на резултатите от изборната администрация на равнище секция. Това още повече намалява доверието в изборния развой. Същевременно, точно парламентарно показаните обединения имат квоти в секционните комисии. Тяхна е отговорността да влагат старания и запаси в образование на своите фрагменти, които ще станат част от СИК.
Като отговор на връщането на хартиената бюлетина и подозренията в работата на СИК при отчитане на изборните резултати, се предлага въвеждането на преброителни центрове. От една страна такива биха могли да понижат грешките - било то умишлени или неволни, при отчитането на гласовете в края на изборния ден. От друга, центровете няма по какъв начин да се оправят с проблемите с следен или платен избор, защото тези порочни практики се случват преди и по време на изборния ден и нямат директно отношение към самото преброяване на бюлетините. В този смисъл, превантивните ограничения следва да адресират цялостната работа на СИК - изключително в региони, които
към този момент са разпознати от разнообразни цивилен организации като „ рискови ". Този развой е сложен и изисква заинтригуваност от страна на партиите по отношение на членовете, които избират в СИК; за активността на локалните правоохранителни органи и прочие
В текстовете от Кодекса на Добрите практики по изборни въпроси на Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианска комисия) във връзка с преброителните центрове се показват някои запаси (справка - част „ Преброяване на гласовете ”, член 45).
От ИРПС означават като извънредно значимо е, в случай че се върви към въвеждането на преброителни центрове, да бъдат направени прецизни процедури за установяване на членовете в комисиите в тях - дали ще са част от секционните комисии в съответния изборен регион, дали ще са представители на РИК, дали ще са други посочени от парламентарно-представените партии лица и прочие Следва да са ясно написани разпоредбите за цялостната организация на работата на тези центрове, да се обезпечи достъп на самостоятелните наблюдаващи до тях, и да се обезпечи сигурността на изборните бумаги и прочие
Липсващите оферти за законодателни промени
Народните представители не плануват разглеждане и приемане на законодателни текстове, ориентирани към възстановяване на цялостния избирателен развой и разширение на правата на гласоподавателите.
- Не разискват преференцията като инструмент за по-висока степен на присъединяване на жителите в
изборите и оттова в политическия развой като цяло. Намаляването на прага на преференцията в още по-голяма степен ще стимулира претендентите да организират дейна акция и да се ангажират с проблемите на гласоподавателите. Същевременно, самите гласоподаватели ще имат действителна опция да излъчат хора, които са познати и
уважавани по места. От своя страна ограничението на отводите от извоювани места в Народното събрание (преференциално или на водачи) ще е механизъм, който предотвратява изкривяването на вота и подвеждането
на гласоподавателите.
- Не е планувано конституирането на регион „ Извън страната ”, не се предлага и методика
за установяване на броя и разпределението на мандатите в него. По този метод сънародниците ни зад граница ще продължат да имат „ ненапълно ” право на глас - техният избор няма да се „ трансформира ” непосредствено в мандати. Също по този начин те ще не престават да гласоподават единствено за партийни листи, само че не и за съответни претенденти в тях, защото в чужбина няма да има опция за потребление на преференция. Българите зад граница няма да излъчват депутати, имащи директно отношение и ангажимент към техните проблеми.
- По никакъв метод не се адресира и разширението на опциите за присъединяване на гласоподавателите посредством въвеждането на форми на отдалечено гласоподаване. Така да вземем за пример, пощенското гласоподаване, въведено даже пилотно за сънародниците ни в някои страни в чужбина, би понижило организационните разноски за процеса, напъните на изборните доброволци в чужбина и работата на изборната администрация в страната. То би асъдействало
за по-лесното практикуване на правото на избор на българите зад граница.
- Стъпка в тенденция почтен избирателен развой би било преразглеждането и премахването на фигурата на политическия представител. Застъпниците и политическите представители се записват от участниците в акцията, с цел да пазят техните ползи. Само за информация - на парламентарните избори през март, 2017 година те са били общо 85 399 души, а на изборите през април 2021 - общо 71 167 души. Премахването на тази фигура би разрешило на партиите да пренасочат запаси за подготовка на своите фрагменти в секционните изборни комисии.
Според ИРПС непрекъснатите промени в разпоредбите основават неустановеност в гласоподавателите и затрудняват работата на изборната администрация. Смятат, че в случай че измененията са неизбежни, те въпреки всичко би трябвало да са поредни и да улесняват жителите в реализирането на тяхното право на избор.
През последните осем години, след въвеждането на Изборния кодекс и преди да започва работата на 48-то Народно събрание, са направени общо 71 оферти за промени в текстовете на закона. Оценката на организацията демонстрира, че множеството от тях са внасяни стихийно, директно преди провеждането на избори, без сериозна социална поддръжка и/или подробна аргументация от страна на законодателите.
Донякъде по подобен метод се внасят и последните оферти за промени в Изборния кодекс - при неспособност за образуването на постоянно държавно управление, в изискванията на длъжностен кабинет и евентуално в интервал от няколко месеца преди провеждането на следващи предварителни парламентарни избори.
Целия текст на мнението на ИРПС вижте
Ето и акценти от него:
Технологията за гласоподаване
Сред претекстовете на вносителите на предлагането за връщане на хартиена бюлетина се показва, че вследствие на машинното гласоподаване се е стигнало до „ невиждано намаляване на изборната интензивност в пореден порядък ” на всички избори след тези от април, 2021 година Същевременно обаче, близо година и половина след изборите от юли, 2021 година (когато машинното гласоподаване се утвърди като само в секциите с над 300 избиратели) не е налице представително проучване на аргументите, довели до спада в интензивността. Нито една от институциите, виновни за организацията на изборния развой, не създаде дълбочинен разбор на факторите за намалялата с 11% изборна интензивност спрямо изборите от април, 2021 година
Ако техническите усложнения са единственият фактор , който оказва въздействие върху ниската изборна интензивност, то за какво тя спада в три поредни избора, които са извършени по идентични правила, питат от ИРПС и декларират, че явно има и други аргументи за отхвърли на жителите от гласоподаване.
ИРПС проучва резултатите от гласуването на всички избори след въвеждането на наложително машинно гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели по лист. Данните ясно демонстрират, че както в секциите, в които се гласоподава с хартиени бюлетини, по този начин и в тези с машинно гласоподаване, има спад в изборната интензивност след изборите от април, 2021 година насам.
Продължава да стои въпросът и с това до каква степен са настоящи изборните описи . На изборите през октомври в тези описи бяха включени над 6.8 млн. души, а данните от преброяването на Национален статистически институт за 2021 година (публикувани в седмицата след изборния ден) демонстрират, че популацията на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души. Според специалисти от Групово дело ГРАО, тази разлика е обвързвана най-много с това, че описите се изготвят по непрекъснат адрес на жителите, който се записва в страната без значение дали местоживеенето е в чужбина, до момента в който преброяването
на Национален статистически институт е анкетно и включва само популацията, намиращо се в България. Независимо от това разликата е внушителна и постанова преосмисляне на метода, по който се приказва за изборната интензивност в страната. Така при липса на правилна информация за общия брой гласоподаватели, става все по-трудно да се приказва за изборната интензивност без известни спекулации.
Трябва да се означи също, че всяка технология на гласоподаване има своите преимущества и дефекти, а е от голяма важност и методът, по който тя се вкарва. Така да вземем за пример, прочут минус беше внезапното внедряване на машините, което не бе съпроводено от нужната широкомащабна, таргетирана и ефикасна осведомителна акция. Това може да е една от аргументите за разликата в интензивността (отчетена в последните три парламентарни избора) в секциите с машинно и хартиено гласоподаване. Там, където хората гласоподаваха с машини - тя в действителност беше по-ниска.
Като изгода от машинното гласоподаване обаче можем да посочим, че то улесни неимоверно работата на секционните комисии (СИК) и на практика сведе до нула грешките при отчитане на резултатите и попълване на изборните протоколи.
Същевременно всички запитани единомислещо дадоха отговор, че гласуването с машина улеснява работата на РИК, а главните му изгоди са свързани с понижените неточности в секционните протоколи и с по-бързото отчитане на резултатите.
Безспорно е, че въвеждането на машинното гласоподаване съумя да отстрани опцията за подаване на недействителни гласове - събитие, което през последните години варираше сред 5% и 15% при гласуването на „ хартия ”, споделят от ИРПС.
Връщането на смесеното гласоподаване в бърз порядък, дружно с неналичието на съответно и навременно образование на представителите в секционните изборни комисии, неизбежно ще докара до неточности при отчитането на резултатите, считат от Института за развиване на обществената среда.
Преброителни центрове
Политическата изразителност във връзка с следващите промени в ИК застъпва и тезата за манипулиране на резултатите от изборната администрация на равнище секция. Това още повече намалява доверието в изборния развой. Същевременно, точно парламентарно показаните обединения имат квоти в секционните комисии. Тяхна е отговорността да влагат старания и запаси в образование на своите фрагменти, които ще станат част от СИК.
Като отговор на връщането на хартиената бюлетина и подозренията в работата на СИК при отчитане на изборните резултати, се предлага въвеждането на преброителни центрове. От една страна такива биха могли да понижат грешките - било то умишлени или неволни, при отчитането на гласовете в края на изборния ден. От друга, центровете няма по какъв начин да се оправят с проблемите с следен или платен избор, защото тези порочни практики се случват преди и по време на изборния ден и нямат директно отношение към самото преброяване на бюлетините. В този смисъл, превантивните ограничения следва да адресират цялостната работа на СИК - изключително в региони, които
към този момент са разпознати от разнообразни цивилен организации като „ рискови ". Този развой е сложен и изисква заинтригуваност от страна на партиите по отношение на членовете, които избират в СИК; за активността на локалните правоохранителни органи и прочие
В текстовете от Кодекса на Добрите практики по изборни въпроси на Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианска комисия) във връзка с преброителните центрове се показват някои запаси (справка - част „ Преброяване на гласовете ”, член 45).
От ИРПС означават като извънредно значимо е, в случай че се върви към въвеждането на преброителни центрове, да бъдат направени прецизни процедури за установяване на членовете в комисиите в тях - дали ще са част от секционните комисии в съответния изборен регион, дали ще са представители на РИК, дали ще са други посочени от парламентарно-представените партии лица и прочие Следва да са ясно написани разпоредбите за цялостната организация на работата на тези центрове, да се обезпечи достъп на самостоятелните наблюдаващи до тях, и да се обезпечи сигурността на изборните бумаги и прочие
Липсващите оферти за законодателни промени
Народните представители не плануват разглеждане и приемане на законодателни текстове, ориентирани към възстановяване на цялостния избирателен развой и разширение на правата на гласоподавателите.
- Не разискват преференцията като инструмент за по-висока степен на присъединяване на жителите в
изборите и оттова в политическия развой като цяло. Намаляването на прага на преференцията в още по-голяма степен ще стимулира претендентите да организират дейна акция и да се ангажират с проблемите на гласоподавателите. Същевременно, самите гласоподаватели ще имат действителна опция да излъчат хора, които са познати и
уважавани по места. От своя страна ограничението на отводите от извоювани места в Народното събрание (преференциално или на водачи) ще е механизъм, който предотвратява изкривяването на вота и подвеждането
на гласоподавателите.
- Не е планувано конституирането на регион „ Извън страната ”, не се предлага и методика
за установяване на броя и разпределението на мандатите в него. По този метод сънародниците ни зад граница ще продължат да имат „ ненапълно ” право на глас - техният избор няма да се „ трансформира ” непосредствено в мандати. Също по този начин те ще не престават да гласоподават единствено за партийни листи, само че не и за съответни претенденти в тях, защото в чужбина няма да има опция за потребление на преференция. Българите зад граница няма да излъчват депутати, имащи директно отношение и ангажимент към техните проблеми.
- По никакъв метод не се адресира и разширението на опциите за присъединяване на гласоподавателите посредством въвеждането на форми на отдалечено гласоподаване. Така да вземем за пример, пощенското гласоподаване, въведено даже пилотно за сънародниците ни в някои страни в чужбина, би понижило организационните разноски за процеса, напъните на изборните доброволци в чужбина и работата на изборната администрация в страната. То би асъдействало
за по-лесното практикуване на правото на избор на българите зад граница.
- Стъпка в тенденция почтен избирателен развой би било преразглеждането и премахването на фигурата на политическия представител. Застъпниците и политическите представители се записват от участниците в акцията, с цел да пазят техните ползи. Само за информация - на парламентарните избори през март, 2017 година те са били общо 85 399 души, а на изборите през април 2021 - общо 71 167 души. Премахването на тази фигура би разрешило на партиите да пренасочат запаси за подготовка на своите фрагменти в секционните изборни комисии.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ