Институт за пазарна икономика: Икономиката расте, но с нарастващо неравенство
Институтът за пазарна стопанска система показва единственото по мащаба и дълбочината си проучване на икономическото и общественото развиване на областите в България. Регионалните профили стъпват на 80 знака, представящи действителната картина в 28-те области.
„ Регионални профили 2024 “ демонстрира, че изпреварващият стопански напредък в няколко от по-малките области в България продължава, като последователно делът на София в общия БВП (БВП) на страната понижава. Въпреки това столицата резервира водещата си роля с 41% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, или 68,7 милиарда лева, следвана от Пловдив и Стара Загора. Докато Пловдив способства 6,5% от Брутният вътрешен продукт, стопанската система на Стара Загора, подхранвана от мощния енергиен бранш, доближава 6,2%. Възстановяването на туризма е основен фактор за позитивната динамичност във Варна и Бургас, до момента в който индустриалният напредък подкрепя икономическото развиване в периферията на София. За разлика от тях, областите Видин, Силистра и Добрич остават с по-нисък напредък, което в допълнение задълбочава разликите в приходите и качеството на живот.
Ролята на услугите остава водеща в столицата и морските области Варна и Бургас, където този бранш основава главния дял от добавената стойност. Пловдив също бележи напредък на услугите, които към този момент заемат 60% от локалната стопанска система. В същото време промишлеността продължава да има забележителен принос в Брутният вътрешен продукт на Стара Загора и Враца, а селското стопанство заема основна роля в едва развитите области като Силистра. Анализът обрисува разликите в капиталовата интензивност на обособените области. През 2022 година данните сочат доста повишаване на разноските за придобиване на дълготрайни материални активи на практика в цялата страна, а с най-големи вложения на човек от популацията остава столицата. София е водач с близо 8,8 хиляди лева на човек, следвана от Софийска област и Пловдив, където капиталовата стойност доближава до 4,6 хиляди лева
Въпреки разширението на пазара на труда през 2023 година, някои райони регистрират спад в заетостта измежду популацията на възраст от 20 до 64 години. Областите Враца и Ловеч да вземем за пример регистрират максимален спад на заетостта, до момента в който Плевен и Сливен записват нарастване от над четири процентни пункта. Безработицата се задържа на ниско равнище в София и Варна, само че остава висока във Видин и Монтана. Разликата в заплатите също е забележителна – в София междинната брутна месечна заплата доближава 3129 лева, до момента в който в Благоевград тя е 1519 лв.. Същевременно най-бедните области в страната регистрират по-бавен растеж на заплатите, което основава предпоставки за раздалечаване на стандарта на живот сред обособените райони.
Сред основните характерности на сполучливите райони е високият дял на висшистите, който е директно обвързван с развиването на високотехнологични действия с висока работливост както в областта на услугите, по този начин и в промишлеността. София води с 54% от популацията на възраст от 25 до 64 години с висше обучение, следвана от Варна и Пловдив. В по-слабо развитите райони, като Пазарджик и Монтана, този % е доста по-нисък, което лимитира опциите за привличане на вложения и развиване на новаторски бизнеси. Зрелостните изпити през 2024 година демонстрират огромни разлики в просветителните резултати сред областите – столицата и Смолян водят с най-високи междинни оценки, до момента в който Шумен и Плевен остават с най-ниски резултати. В редица области делът на учениците, които не са издържали зрелостния изпит, продължава да е висок, макар спада спрямо предходни години.
Миграцията към районите е главен фактор за подобряването на демографските индикатори, като изключително удобен машинален приръст се регистрира в Кърджали, Бургас и Варна. В тези райони съществена роля имат възобновяване на туризма и растежът на заетостта в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. За разлика от тях, области като Видин и Монтана не престават да губят население, а високата смъртност в допълнение изостря демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е доста по-високо във Видин и Габрово, където този дял надвишава 30%, до момента в който в столицата е най-нисък.
Здравните индикатори също акцентират обилни разлики сред районите. Очакваната дълготрайност на живота е най-висока в София и Кърджали, където тя доближава 75,4 години, а най-ниска – във Видин и Враца. Туристическият бранш последователно възстановява предкризисните си равнища, като през 2023 година броят на нощувките надвишава този от 2019 година в множеството райони. В черноморските области, като Бургас, Варна и Добрич, секторът се възвръща с друга скорост, като се чака Варна и Добрич да доближат предкризисните си стойности в идната година.
„ Регионални профили 2024 “ ясно обрисува нуждата от целенасочени политики за понижаване на районните разлики и за основаване на условия за икономическо развиване и обществено доближаване в другите райони на страната.
Всички данни и материали може да видите тук: www.regionalprofiles.bg
„ Регионални профили 2024 “ демонстрира, че изпреварващият стопански напредък в няколко от по-малките области в България продължава, като последователно делът на София в общия БВП (БВП) на страната понижава. Въпреки това столицата резервира водещата си роля с 41% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, или 68,7 милиарда лева, следвана от Пловдив и Стара Загора. Докато Пловдив способства 6,5% от Брутният вътрешен продукт, стопанската система на Стара Загора, подхранвана от мощния енергиен бранш, доближава 6,2%. Възстановяването на туризма е основен фактор за позитивната динамичност във Варна и Бургас, до момента в който индустриалният напредък подкрепя икономическото развиване в периферията на София. За разлика от тях, областите Видин, Силистра и Добрич остават с по-нисък напредък, което в допълнение задълбочава разликите в приходите и качеството на живот.
Ролята на услугите остава водеща в столицата и морските области Варна и Бургас, където този бранш основава главния дял от добавената стойност. Пловдив също бележи напредък на услугите, които към този момент заемат 60% от локалната стопанска система. В същото време промишлеността продължава да има забележителен принос в Брутният вътрешен продукт на Стара Загора и Враца, а селското стопанство заема основна роля в едва развитите области като Силистра. Анализът обрисува разликите в капиталовата интензивност на обособените области. През 2022 година данните сочат доста повишаване на разноските за придобиване на дълготрайни материални активи на практика в цялата страна, а с най-големи вложения на човек от популацията остава столицата. София е водач с близо 8,8 хиляди лева на човек, следвана от Софийска област и Пловдив, където капиталовата стойност доближава до 4,6 хиляди лева
Въпреки разширението на пазара на труда през 2023 година, някои райони регистрират спад в заетостта измежду популацията на възраст от 20 до 64 години. Областите Враца и Ловеч да вземем за пример регистрират максимален спад на заетостта, до момента в който Плевен и Сливен записват нарастване от над четири процентни пункта. Безработицата се задържа на ниско равнище в София и Варна, само че остава висока във Видин и Монтана. Разликата в заплатите също е забележителна – в София междинната брутна месечна заплата доближава 3129 лева, до момента в който в Благоевград тя е 1519 лв.. Същевременно най-бедните области в страната регистрират по-бавен растеж на заплатите, което основава предпоставки за раздалечаване на стандарта на живот сред обособените райони.
Сред основните характерности на сполучливите райони е високият дял на висшистите, който е директно обвързван с развиването на високотехнологични действия с висока работливост както в областта на услугите, по този начин и в промишлеността. София води с 54% от популацията на възраст от 25 до 64 години с висше обучение, следвана от Варна и Пловдив. В по-слабо развитите райони, като Пазарджик и Монтана, този % е доста по-нисък, което лимитира опциите за привличане на вложения и развиване на новаторски бизнеси. Зрелостните изпити през 2024 година демонстрират огромни разлики в просветителните резултати сред областите – столицата и Смолян водят с най-високи междинни оценки, до момента в който Шумен и Плевен остават с най-ниски резултати. В редица области делът на учениците, които не са издържали зрелостния изпит, продължава да е висок, макар спада спрямо предходни години.
Миграцията към районите е главен фактор за подобряването на демографските индикатори, като изключително удобен машинален приръст се регистрира в Кърджали, Бургас и Варна. В тези райони съществена роля имат възобновяване на туризма и растежът на заетостта в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. За разлика от тях, области като Видин и Монтана не престават да губят население, а високата смъртност в допълнение изостря демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е доста по-високо във Видин и Габрово, където този дял надвишава 30%, до момента в който в столицата е най-нисък.
Здравните индикатори също акцентират обилни разлики сред районите. Очакваната дълготрайност на живота е най-висока в София и Кърджали, където тя доближава 75,4 години, а най-ниска – във Видин и Враца. Туристическият бранш последователно възстановява предкризисните си равнища, като през 2023 година броят на нощувките надвишава този от 2019 година в множеството райони. В черноморските области, като Бургас, Варна и Добрич, секторът се възвръща с друга скорост, като се чака Варна и Добрич да доближат предкризисните си стойности в идната година.
„ Регионални профили 2024 “ ясно обрисува нуждата от целенасочени политики за понижаване на районните разлики и за основаване на условия за икономическо развиване и обществено доближаване в другите райони на страната.
Всички данни и материали може да видите тук: www.regionalprofiles.bg
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ