Хората пак да имат право да гласуват с хартиена бюлетина или с машина, препоръчват специалисти
Институтът за съвременна политика (ИМП) предлага да се възвърне опцията във всички изборни секции жителите по своя преценка да гласоподават с хартиени бюлетини или машинно. Това се показва в специфичен отчет на ИМП на тематика " Машинното гласоподаване - българската правна уредба и практики и тяхното противоречие с интернационалните стандарти ". Докладът е оповестен във връзка законодателната самодейност на „ Българска социалистическа партия за България “ за възобновяване на опцията за гласоподаване в избори и референдуми както посредством машини, по този начин и с хартиени бюлетини - по желание на гласоподавателя.
В отчета се показва, че като минимални стандарти, новите технологии би трябвало да обезпечат загадка на гласуването, интегритет на резултатите, тъждество на гласовете, всеобщност на гласуването, бистрота, отчетност, публично доверие.
От ИМП регистрират, че в България задачата, с която е било въведено безалтернативното машинно гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели, са понижаване на човешките неточности и възстановяване на точността на преброяването на гласовете.
Машинното гласоподаване беше въведено с Изборния кодекс от 2014 година, като в началото беше тестово, а след това стана действително, първо в по-малък, а след това в по-голям брой секции, до момента в който премине в наложителен и единствен прийом за гласоподаване в голям брой на брой секции. В същото време, нито един от отчетите с рекомендации за законови промени, целящи да подобрят процеса, не беше взет поради от Народното събрание преди неговото въвеждане като единствен прийом за гласоподаване в секции с над 300 гласоподаватели, директно преди предварителните парламентарни избори през 2021 година, регистрират от ИМП.
Според отчета проблемите, разпознати при машинното гласоподаване, не са преодолени, поуките от потреблението на технологията не са били взети поради, а измененията в Изборния кодекс са били направени директно преди изборите, което е основало условия за основни усложнения за изборната администрация и намаление на публичното доверие в изборния развой.
При първичното въвеждане на машинното гласоподаване всички държавни институции отхвърлиха осъществяването на тестване, одит и узаконяване. Тогава това беше направено, въпреки и единствено отчасти, с помощта на високоотговорното и държавническо отношение на университетските среди от Българска академия на науките и Софийския университет (а след това и Техническия университет), се показва в отчета.
Независимо от развиването на нормативната уредба, следва да се подчертае, че в България същинско (цялостно, изчерпателно, убедително) тестване, оценка и узаконяване на въвеждането на машинното гласоподаване не е извършено и до през днешния ден, декларират от ИМП. Оттам регистрират още, че не е напълно спазен и правилото на бистрота. Не е обезпечена опция, да вземем за пример, за обществено тестване на машините по метод, при който експерти се пробват да разпознават недостатъци в сигурността или други дефекти на спортен принцип, не се дава на наблюдаващи цялата документи, обвързвана с машините, сорс кода (макар да е условие по закон) и други
Липсата на пълноценно тестване, на одит и узаконяване на машините за гласоподаване и приемането „ на доверие “ на декларативните уверения на частния снабдител слага под подозрение интегритета на изборния резултат, установяват откривателите.
В отчета се споделя още, че въвеждането на машинното гласоподаване като единствен прийом за гласоподаване в секции над 300 гласоподаватели, в комбиниране с неналичието на минимално нужната като наличие и дълготрайност осведомителна акция, препятстват голям брой гласоподаватели от практикуване правото на глас, видно и от ниската изборна интензивност на последните два избора.
В отчета се показва, че като минимални стандарти, новите технологии би трябвало да обезпечат загадка на гласуването, интегритет на резултатите, тъждество на гласовете, всеобщност на гласуването, бистрота, отчетност, публично доверие.
От ИМП регистрират, че в България задачата, с която е било въведено безалтернативното машинно гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели, са понижаване на човешките неточности и възстановяване на точността на преброяването на гласовете.
Машинното гласоподаване беше въведено с Изборния кодекс от 2014 година, като в началото беше тестово, а след това стана действително, първо в по-малък, а след това в по-голям брой секции, до момента в който премине в наложителен и единствен прийом за гласоподаване в голям брой на брой секции. В същото време, нито един от отчетите с рекомендации за законови промени, целящи да подобрят процеса, не беше взет поради от Народното събрание преди неговото въвеждане като единствен прийом за гласоподаване в секции с над 300 гласоподаватели, директно преди предварителните парламентарни избори през 2021 година, регистрират от ИМП.
Според отчета проблемите, разпознати при машинното гласоподаване, не са преодолени, поуките от потреблението на технологията не са били взети поради, а измененията в Изборния кодекс са били направени директно преди изборите, което е основало условия за основни усложнения за изборната администрация и намаление на публичното доверие в изборния развой.
При първичното въвеждане на машинното гласоподаване всички държавни институции отхвърлиха осъществяването на тестване, одит и узаконяване. Тогава това беше направено, въпреки и единствено отчасти, с помощта на високоотговорното и държавническо отношение на университетските среди от Българска академия на науките и Софийския университет (а след това и Техническия университет), се показва в отчета.
Независимо от развиването на нормативната уредба, следва да се подчертае, че в България същинско (цялостно, изчерпателно, убедително) тестване, оценка и узаконяване на въвеждането на машинното гласоподаване не е извършено и до през днешния ден, декларират от ИМП. Оттам регистрират още, че не е напълно спазен и правилото на бистрота. Не е обезпечена опция, да вземем за пример, за обществено тестване на машините по метод, при който експерти се пробват да разпознават недостатъци в сигурността или други дефекти на спортен принцип, не се дава на наблюдаващи цялата документи, обвързвана с машините, сорс кода (макар да е условие по закон) и други
Липсата на пълноценно тестване, на одит и узаконяване на машините за гласоподаване и приемането „ на доверие “ на декларативните уверения на частния снабдител слага под подозрение интегритета на изборния резултат, установяват откривателите.
В отчета се споделя още, че въвеждането на машинното гласоподаване като единствен прийом за гласоподаване в секции над 300 гласоподаватели, в комбиниране с неналичието на минимално нужната като наличие и дълготрайност осведомителна акция, препятстват голям брой гласоподаватели от практикуване правото на глас, видно и от ниската изборна интензивност на последните два избора.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ