ISW: Путин все още вярва, че печели войната в Украйна
Институтът за проучване на войната (ISW) разгласява в неделя съкратена актуализация, отдадена на продължаващите старания на съветския президент Владимир Путин да търси цялостна победа в Украйна, която той наподобява убеден, че може да реализира с времето.
Изглежда, че Путин отхвърля все по-разпространената в западния свят концепция, че актуалните военни действителности изискват или поддържат разрешаване на спора посредством договаряния. Нито Украйна, нито Западът са го убедили, че би трябвало да обмисли приемането на някакво извънрамково или компромисно съглашение.
Вместо това, Путин остава фокусиран върху постигането на първичните си военни цели посредством нескончаем спор, в който той печели или посредством налагане на волята си на Украйна със мощ, или посредством изкривяване на волята на Украйна след изоставянето на Киев от Запада.
Многобройните сполучливи украински контраофанзиви са съвсем несъмнено нужни, само че не са задоволителни нито за увещание на Путин да договаря при допустими условия , нито за основаване на военни условия на място, задоволително удобни за Украйна и Запада, тъй че продължаващите или възобновени съветски офанзиви да съставляват допустима опасност за Украйна или НАТО.
Резултатите от войните постоянно в действителност се дефинират на бойното поле с договаряния, които просто ратифицират военните действителности. Путин евентуално има един подобен образец ясно в съзнанието си - Втората международна война в Европа. Тази война завърши едвам, когато съюзническите сили победиха изцяло немската войска и руските войски останаха в останките на Берлин. Япония се съобщи няколко месеца по-късно, откакто Съединени американски щати демонстрираха това, което изглеждаше като дарба да унищожат страната изцяло - и едвам откакто японската войска беше изгубила способността да прави повече от това да постанова жертви на Съединени американски щати в процеса на загуба.
Още по-назад в историята, мирът, който постави завършек на трите войни за обединяване на Германия, Гражданската война в Съединени американски щати и Наполеоновите войни, също просто ратифицира действителностите, основани от решителните военни победи. Дори най-скоро завършилата война се придържаше към този модел. Оттеглянето на Съединени американски щати от Афганистан беше последвано от решителна военна победа на талибаните, която постави завършек на този спор към този момент без формален контракт или съглашение, ратифициращо този резултат.
Историята предлага доста контрапримери, несъмнено, в това число Дейтънското съглашение, което постави завършек на босненския спор и разрешаването на арабско-израелската война от 1973 година Но просто не е по този начин, че всички войни приключват с контрактувани съглашения, изключително в случай че под " контрактувани съглашения " се схваща взаимно признание на невъзможността за реализиране на мечтаните цели посредством военна мощ.
Путин инициира актуалната война и е основният артист, който би трябвало да реши, че не може да реализира задачите си с военна мощ и вместо това би трябвало да се ангажира с договаряния за разрешаване на спора, в случай че войната желае да завърши по този метод. Войната ще се проточи, до момента в който Путин има вяра, че може да наложи волята си на Украйна, като води война или пречупи волята на украинците да се бият след изоставянето им от Запада.
Путин продължава да обяснява с думи и каузи, че към момента не е стигнал до сходно умозаключение, макар неуспехите на огромните му военни старания тази зима. Усилията му да замрази Украйна и Европа да се предадат през зимата се оказаха безрезултатни и съветските зимно-пролетни офанзиви, които трябваше да обезпечат границите на Луганска и Донецка област, са в кулминационна точка.
Руската войска е заела голямото количество от 300 000 резервисти, мобилизирани през есента на 2022 година, както и 40 000 пандизчии, наети в Частната военна компания (ЧВК) " Вагнер ", в многодивизионна атака по цялата линия в Луганска и Донецка области.
Украински специалисти виждат неотдавнашен завършек на ЧВК " Вагнер "
Сериозни загуби и неспособност от компенсирането им на фронта
Резултатите от тези старания са изцяло невпечатляващи . Руските сили не са спечелили забележителен терен в Луганск. Войските на " Вагнер " превзеха част от град Бахмут и направиха повърхностен завой, който до момента не съумя да убеди украинските командири да се изтеглят от джоба на Бахмут.
Силите на Донецката национална република (ДНР), в този момент подсилени от стандартни съветски войски, направиха сходно ненапълно придвижване към Авдиевка. Офанзивите против Въгледар в западната част на Донецка област на процедура не реализираха никакви победи при големи загуби на жива мощ и техника.
Руското блогърско пространство и съветските, украинските и западните медии са цялостни с полемики за идната украинска контраатака, за която единствените същински въпроси наподобяват по кое време и къде ще се случи.
Това би бил подобаващ миг за Путин да заключи, че Русия не може да наложи волята си на Украйна със мощ и че той би трябвало да търси компромисно решение. Той обаче явно не е стигнал до такова умозаключение.
Вместо това, Путин удвоява уговорката си да надвие Украйна военно и/или да проточи войната посредством активизиране на отбранителната индустриална база на Русия и възобновяване на разнообразни схеми за криптомобилизация, с цел да генерира възобновена бойна мощност. Речта на Путин от 25 март продължи траялите месеци старания за активизиране на съветската военна промишленост за продължителна война.
Това изпитание и неговата тирада също имат за цел да показват Русия (фалшиво) като модерното олицетворение на Сталиновия Съветски съюз, кадърен да затрупа враговете си с неудържими маси от хора и техника, макар очевидното отвращение на Путин фактически да сложи Русия изцяло на бойна основа. Руският министър на защитата Сергей Шойгу стартира тези старания в края на 2022 година и ги продължи през тази година, а Путин ги ускорява.
Руснаците явно се пробват да активизират военната си промишленост и сигурно ще генерират някои усъвършенствания. Преувеличените изказвания и нереалистичните цели, които Путин и Шойгу направиха и сложиха, имат за цел частично да показват по-голяма мощ и капацитет, в сравнение с Русия има. Те обаче не отразяват провокациите, пред които е изправена Русия при придобиването на съществени военни материали в лицето на западните наказания и дефицита на квалифицирана работна ръка. Последното предизвикателство става още по-остро от нуждата Русия да балансира сред активизирането на млади мъже за битка и задържането им в работната мощ.
Това, че Путин би трябвало да активизира съветската отбранителна промишленост в този момент, е изненадващо единствено с това, че му лиши толкоз доста време, с цел да стартира. Фактът, че той не съпровожда тази готовност с каквото и да е предложение, че би обмислил компромисен мир - изключително откакто наподобява, че китайският министър председател Си Дзинпин предложи да помогне за договарянията по време на високопоставено и трагично посещаване в Москва - демонстрира, че Путин остава зает да реализира задачите си със мощ.
Продължаването на съветските настъпателни интервенции към Бахмут и Авдиевка, както и по фронтовите линии на Луганск и западен Донецк, е спомагателен индикатор, че Путин остава предан на успеха в една продължителна война, чийто излаз се дефинира значително от военните действителности на място. Тези офанзиви към този момент са станали не просто безсмислени, само че в действителност нездравословни за съветските подготовки за идната фаза на тази война, която ще се върти към идната украинска контраатака.
Руските сили може или не могат да изгонят украинските войски от Авдиевка или Бахмут, тъй като им липсва способно само че те няма да завоюват доста оперативно преимущество от едното и от двете, стта да употребяват подобен прогрес. Изглежда, че руснаците имат дребна възможност да реализират облаги, които са даже тактически значими в западен Донецк или по по-голямата част от линията Луганск - все пак офанзивите във всички тези региони не престават.
Продължаването на тези съветски настъпателни интервенции от Путин в сегашния действен и стратегически подтекст се равнява на стратегическо корист. Той изразходва оскъдната съветска бойна мощност в гонене на безсмислени от оперативна позиция облаги, вместо да слага условия за приемане и проваляне на украинска контраатака, която всички наподобява чакат скоро.
Упоритостта на Путин да се придържа към тези офанзивни интервенции обаче може да има смисъл в един нескончаем спор, по време на който поддръжката на Запада за Украйна понижава или завършва. Путин може даже да има поради тези интервенции, с цел да сложи условия за споразумяване посредством договаряния при условия, които той към този момент е дефинирал, които включват интернационално признание на анексирането от Русия на всички области Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон; украински " неутралитет " ; " демилитаризация " на Украйна; и " денацификацията " на украинското държавно управление. Той може да притиска своите командири да продължат офанзивите, които стават все по-безсмислени в кратковременен проект, тъй като той признава, че може да се надява да удовлетвори претенциите си върху неокупираните региони на четирите области, които е анексирал, единствено в случай че силите му фактически ги завладяват. В този смисъл той може в действителност да се стреми да сложи условия за съглашение посредством договаряния. В този случай обаче излиза наяве, че той към момента би трябвало да има вяра, че може да наложи мечтаното от него позволение на спора на Украйна и Запада посредством военна мощ — или като убеди Украйна да се съобщи — и че той не желае да одобри малко позволение от декларираните от него цели (които включват територии, които съветските сили към момента не контролират) в този миг.
Следователно сполучлива поредност от украински контраофанзиви, а освен една, е съвсем несъмнено нужна, само че не и задоволителна, с цел да убеди Путин да стартира договаряния при условия, разнообразни от постигането на всички декларирани от него цели. Украинските сили би трябвало да покажат, че могат да създадат това, което съветските сили не могат, а точно да трансформират действителностите на място посредством военни дейности. Те би трябвало в допълнение да навредят на съветската военна мощност в Украйна до точката, в която да стане ясно на Путин и на вътрешния кръг, който го поддържа в тази война, че съветските въоръжени сили не могат да се надяват да подобрят изхода от войната посредством продължение на борбите. Ето за какво множеството огромни украински победи на оперативно равнище евентуално са от значително значение за основаването на каквато и да е вероятност за споразумяване посредством договаряния на сегашния спор или за принуждаването на Путин да одобри неподходящите военни действителности без публично споразумяване.
Има съображение да се чака, че украинските сили в действителност могат да реализират победи посредством контранастъпление. Украйна стартира две огромни контранастъпателни интервенции в тази война, без да броим доброволното евакуиране на съветските сили от региона на Киев. Успяха да си върнат огромни региони, първо в Харков и по-късно в западен Херсон.
Различни анализатори показаха разнообразни отзиви за това дали украинските сили могат да обхванат в квалифицираните съветски отбранителни позиции и показаха други опасения по отношение на вероятностите за украински триумфи. Остава обаче казусът, че до момента в който съветските сили демонстрираха, че не могат да реализират обилни облаги на този стадий от войната, украинските сили към момента не са се провалили в сходен опит.
Далеч не е ясно обаче, че Путин в миналото ще одобри тези военни действителности . Той може да реши да продължи да се бие, със или без пауза, толкоз дълго, колкото е належащо, с цел да реализира всичките си цели. Неговата изразителност и дейности, както и предишните му модели сигурно допускат тази опция. Следователно съглашение посредством договаряния може да се окаже непостижимо, тъй като Путин няма да одобри действителността, че той в действителност не може да завладее Украйна.
Украйна и Западът ще би трябвало да основат военни действителности, които разрешават преустановяване на военните дейности при условия , които те могат дейно да наложат на Путин в този случай. Украинските сили, вярно подкрепени от груповия Запад, могат да си върнат терена, който е стратегически жизненоважен за военното и икономическото оцеляване на Украйна и който би бил от значително значение за възобновяване на съветските офанзиви при удобни за Москва условия. ISW към този момент оцени оперативното и стратегическото значение на разнообразни елементи от окупираната украинска територия.
Вероятно има линия по-къса от цялостното възобновяване на украинския надзор над цялата окупирана украинска територия, която може да бъде основа за дълготрайно преустановяване на военните дейности при условия, допустими за Украйна и Запада, само че тази линия не е покрай настоящия фронт линии стоят.
Като се остави настрана сталинистката изразителност на Путин, той сподели забележителна угриженост по отношение на заплахата да тласне Русия прекомерно надалеч и да сътвори опасност за стабилността на неговия режим. Украйна и Западът не би трябвало да разчитат, че волята на Путин ще бъде пречупена по какъвто и да е метод, само че също по този начин не би трябвало да отхвърлят опцията той в даден миг да реши, че рисковете от продължение на борбата към този момент не са оправдани.
Путин обаче не слага други условия за договаряния на масата, с изключение на цялостния триумф на Русия. Той не подхваща военните ограничения, които биха били благоразумни, в случай че съществено искаше някакво контрактувано извънрамково или компромисно съглашение. Настоящите фронтови линии биха основали доста удобни условия за възобновяване на съветските нашествия , в случай че Путин предложи да ги одобри като граница на преустановяване на огъня - само че той явно не желае да го направи.
Следователно изборите пред Украйна и нейните западни поддръжници в този миг са релативно ясни . Украйна може едностранно да приключи бойните дейности, даже когато съветските офанзиви по земя и въздух не престават, което би довело до пагубно проваляне и което съвсем никой не предлага. Украинските сили могат да продължат да се бият по доста стеснен метод, за да задържат това, което имат в този момент. Това ще насърчи Путин да продължи напъните си за реализиране на цялостна военна победа.
Петима починали при нощните съветски обстрели в Украйна
На-малко 25 ранени
Или могат да стартират поредни контраофанзивни интервенции с двойната цел да убедят Путин да одобри контрактуван компромис или да основат задоволително удобна за Украйна военна действителност, тъй че Киев и неговите западни съдружници да могат дейно да замразят спора сами, без значение от решенията на Путин. Това са опциите, пред които са изправени Украйна и Западът, до момента в който Путин продължава да има вяра, че може да наложи волята си със силата на съветското оръжие през колкото и дълъг интервал да е подготвен да се бие.
Изглежда, че Путин отхвърля все по-разпространената в западния свят концепция, че актуалните военни действителности изискват или поддържат разрешаване на спора посредством договаряния. Нито Украйна, нито Западът са го убедили, че би трябвало да обмисли приемането на някакво извънрамково или компромисно съглашение.
Вместо това, Путин остава фокусиран върху постигането на първичните си военни цели посредством нескончаем спор, в който той печели или посредством налагане на волята си на Украйна със мощ, или посредством изкривяване на волята на Украйна след изоставянето на Киев от Запада.
Многобройните сполучливи украински контраофанзиви са съвсем несъмнено нужни, само че не са задоволителни нито за увещание на Путин да договаря при допустими условия , нито за основаване на военни условия на място, задоволително удобни за Украйна и Запада, тъй че продължаващите или възобновени съветски офанзиви да съставляват допустима опасност за Украйна или НАТО.
Резултатите от войните постоянно в действителност се дефинират на бойното поле с договаряния, които просто ратифицират военните действителности. Путин евентуално има един подобен образец ясно в съзнанието си - Втората международна война в Европа. Тази война завърши едвам, когато съюзническите сили победиха изцяло немската войска и руските войски останаха в останките на Берлин. Япония се съобщи няколко месеца по-късно, откакто Съединени американски щати демонстрираха това, което изглеждаше като дарба да унищожат страната изцяло - и едвам откакто японската войска беше изгубила способността да прави повече от това да постанова жертви на Съединени американски щати в процеса на загуба.
Още по-назад в историята, мирът, който постави завършек на трите войни за обединяване на Германия, Гражданската война в Съединени американски щати и Наполеоновите войни, също просто ратифицира действителностите, основани от решителните военни победи. Дори най-скоро завършилата война се придържаше към този модел. Оттеглянето на Съединени американски щати от Афганистан беше последвано от решителна военна победа на талибаните, която постави завършек на този спор към този момент без формален контракт или съглашение, ратифициращо този резултат.
Историята предлага доста контрапримери, несъмнено, в това число Дейтънското съглашение, което постави завършек на босненския спор и разрешаването на арабско-израелската война от 1973 година Но просто не е по този начин, че всички войни приключват с контрактувани съглашения, изключително в случай че под " контрактувани съглашения " се схваща взаимно признание на невъзможността за реализиране на мечтаните цели посредством военна мощ.
Путин инициира актуалната война и е основният артист, който би трябвало да реши, че не може да реализира задачите си с военна мощ и вместо това би трябвало да се ангажира с договаряния за разрешаване на спора, в случай че войната желае да завърши по този метод. Войната ще се проточи, до момента в който Путин има вяра, че може да наложи волята си на Украйна, като води война или пречупи волята на украинците да се бият след изоставянето им от Запада.
Путин продължава да обяснява с думи и каузи, че към момента не е стигнал до сходно умозаключение, макар неуспехите на огромните му военни старания тази зима. Усилията му да замрази Украйна и Европа да се предадат през зимата се оказаха безрезултатни и съветските зимно-пролетни офанзиви, които трябваше да обезпечат границите на Луганска и Донецка област, са в кулминационна точка.
Руската войска е заела голямото количество от 300 000 резервисти, мобилизирани през есента на 2022 година, както и 40 000 пандизчии, наети в Частната военна компания (ЧВК) " Вагнер ", в многодивизионна атака по цялата линия в Луганска и Донецка области.
Украински специалисти виждат неотдавнашен завършек на ЧВК " Вагнер "
Сериозни загуби и неспособност от компенсирането им на фронта
Резултатите от тези старания са изцяло невпечатляващи . Руските сили не са спечелили забележителен терен в Луганск. Войските на " Вагнер " превзеха част от град Бахмут и направиха повърхностен завой, който до момента не съумя да убеди украинските командири да се изтеглят от джоба на Бахмут.
Силите на Донецката национална република (ДНР), в този момент подсилени от стандартни съветски войски, направиха сходно ненапълно придвижване към Авдиевка. Офанзивите против Въгледар в западната част на Донецка област на процедура не реализираха никакви победи при големи загуби на жива мощ и техника.
Руското блогърско пространство и съветските, украинските и западните медии са цялостни с полемики за идната украинска контраатака, за която единствените същински въпроси наподобяват по кое време и къде ще се случи.
Това би бил подобаващ миг за Путин да заключи, че Русия не може да наложи волята си на Украйна със мощ и че той би трябвало да търси компромисно решение. Той обаче явно не е стигнал до такова умозаключение.
Вместо това, Путин удвоява уговорката си да надвие Украйна военно и/или да проточи войната посредством активизиране на отбранителната индустриална база на Русия и възобновяване на разнообразни схеми за криптомобилизация, с цел да генерира възобновена бойна мощност. Речта на Путин от 25 март продължи траялите месеци старания за активизиране на съветската военна промишленост за продължителна война.
Това изпитание и неговата тирада също имат за цел да показват Русия (фалшиво) като модерното олицетворение на Сталиновия Съветски съюз, кадърен да затрупа враговете си с неудържими маси от хора и техника, макар очевидното отвращение на Путин фактически да сложи Русия изцяло на бойна основа. Руският министър на защитата Сергей Шойгу стартира тези старания в края на 2022 година и ги продължи през тази година, а Путин ги ускорява.
Руснаците явно се пробват да активизират военната си промишленост и сигурно ще генерират някои усъвършенствания. Преувеличените изказвания и нереалистичните цели, които Путин и Шойгу направиха и сложиха, имат за цел частично да показват по-голяма мощ и капацитет, в сравнение с Русия има. Те обаче не отразяват провокациите, пред които е изправена Русия при придобиването на съществени военни материали в лицето на западните наказания и дефицита на квалифицирана работна ръка. Последното предизвикателство става още по-остро от нуждата Русия да балансира сред активизирането на млади мъже за битка и задържането им в работната мощ.
Това, че Путин би трябвало да активизира съветската отбранителна промишленост в този момент, е изненадващо единствено с това, че му лиши толкоз доста време, с цел да стартира. Фактът, че той не съпровожда тази готовност с каквото и да е предложение, че би обмислил компромисен мир - изключително откакто наподобява, че китайският министър председател Си Дзинпин предложи да помогне за договарянията по време на високопоставено и трагично посещаване в Москва - демонстрира, че Путин остава зает да реализира задачите си със мощ.
Продължаването на съветските настъпателни интервенции към Бахмут и Авдиевка, както и по фронтовите линии на Луганск и западен Донецк, е спомагателен индикатор, че Путин остава предан на успеха в една продължителна война, чийто излаз се дефинира значително от военните действителности на място. Тези офанзиви към този момент са станали не просто безсмислени, само че в действителност нездравословни за съветските подготовки за идната фаза на тази война, която ще се върти към идната украинска контраатака.
Руските сили може или не могат да изгонят украинските войски от Авдиевка или Бахмут, тъй като им липсва способно само че те няма да завоюват доста оперативно преимущество от едното и от двете, стта да употребяват подобен прогрес. Изглежда, че руснаците имат дребна възможност да реализират облаги, които са даже тактически значими в западен Донецк или по по-голямата част от линията Луганск - все пак офанзивите във всички тези региони не престават.
Продължаването на тези съветски настъпателни интервенции от Путин в сегашния действен и стратегически подтекст се равнява на стратегическо корист. Той изразходва оскъдната съветска бойна мощност в гонене на безсмислени от оперативна позиция облаги, вместо да слага условия за приемане и проваляне на украинска контраатака, която всички наподобява чакат скоро.
Упоритостта на Путин да се придържа към тези офанзивни интервенции обаче може да има смисъл в един нескончаем спор, по време на който поддръжката на Запада за Украйна понижава или завършва. Путин може даже да има поради тези интервенции, с цел да сложи условия за споразумяване посредством договаряния при условия, които той към този момент е дефинирал, които включват интернационално признание на анексирането от Русия на всички области Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон; украински " неутралитет " ; " демилитаризация " на Украйна; и " денацификацията " на украинското държавно управление. Той може да притиска своите командири да продължат офанзивите, които стават все по-безсмислени в кратковременен проект, тъй като той признава, че може да се надява да удовлетвори претенциите си върху неокупираните региони на четирите области, които е анексирал, единствено в случай че силите му фактически ги завладяват. В този смисъл той може в действителност да се стреми да сложи условия за съглашение посредством договаряния. В този случай обаче излиза наяве, че той към момента би трябвало да има вяра, че може да наложи мечтаното от него позволение на спора на Украйна и Запада посредством военна мощ — или като убеди Украйна да се съобщи — и че той не желае да одобри малко позволение от декларираните от него цели (които включват територии, които съветските сили към момента не контролират) в този миг.
Следователно сполучлива поредност от украински контраофанзиви, а освен една, е съвсем несъмнено нужна, само че не и задоволителна, с цел да убеди Путин да стартира договаряния при условия, разнообразни от постигането на всички декларирани от него цели. Украинските сили би трябвало да покажат, че могат да създадат това, което съветските сили не могат, а точно да трансформират действителностите на място посредством военни дейности. Те би трябвало в допълнение да навредят на съветската военна мощност в Украйна до точката, в която да стане ясно на Путин и на вътрешния кръг, който го поддържа в тази война, че съветските въоръжени сили не могат да се надяват да подобрят изхода от войната посредством продължение на борбите. Ето за какво множеството огромни украински победи на оперативно равнище евентуално са от значително значение за основаването на каквато и да е вероятност за споразумяване посредством договаряния на сегашния спор или за принуждаването на Путин да одобри неподходящите военни действителности без публично споразумяване.
Има съображение да се чака, че украинските сили в действителност могат да реализират победи посредством контранастъпление. Украйна стартира две огромни контранастъпателни интервенции в тази война, без да броим доброволното евакуиране на съветските сили от региона на Киев. Успяха да си върнат огромни региони, първо в Харков и по-късно в западен Херсон.
Различни анализатори показаха разнообразни отзиви за това дали украинските сили могат да обхванат в квалифицираните съветски отбранителни позиции и показаха други опасения по отношение на вероятностите за украински триумфи. Остава обаче казусът, че до момента в който съветските сили демонстрираха, че не могат да реализират обилни облаги на този стадий от войната, украинските сили към момента не са се провалили в сходен опит.
Далеч не е ясно обаче, че Путин в миналото ще одобри тези военни действителности . Той може да реши да продължи да се бие, със или без пауза, толкоз дълго, колкото е належащо, с цел да реализира всичките си цели. Неговата изразителност и дейности, както и предишните му модели сигурно допускат тази опция. Следователно съглашение посредством договаряния може да се окаже непостижимо, тъй като Путин няма да одобри действителността, че той в действителност не може да завладее Украйна.
Украйна и Западът ще би трябвало да основат военни действителности, които разрешават преустановяване на военните дейности при условия , които те могат дейно да наложат на Путин в този случай. Украинските сили, вярно подкрепени от груповия Запад, могат да си върнат терена, който е стратегически жизненоважен за военното и икономическото оцеляване на Украйна и който би бил от значително значение за възобновяване на съветските офанзиви при удобни за Москва условия. ISW към този момент оцени оперативното и стратегическото значение на разнообразни елементи от окупираната украинска територия.
Вероятно има линия по-къса от цялостното възобновяване на украинския надзор над цялата окупирана украинска територия, която може да бъде основа за дълготрайно преустановяване на военните дейности при условия, допустими за Украйна и Запада, само че тази линия не е покрай настоящия фронт линии стоят.
Като се остави настрана сталинистката изразителност на Путин, той сподели забележителна угриженост по отношение на заплахата да тласне Русия прекомерно надалеч и да сътвори опасност за стабилността на неговия режим. Украйна и Западът не би трябвало да разчитат, че волята на Путин ще бъде пречупена по какъвто и да е метод, само че също по този начин не би трябвало да отхвърлят опцията той в даден миг да реши, че рисковете от продължение на борбата към този момент не са оправдани.
Путин обаче не слага други условия за договаряния на масата, с изключение на цялостния триумф на Русия. Той не подхваща военните ограничения, които биха били благоразумни, в случай че съществено искаше някакво контрактувано извънрамково или компромисно съглашение. Настоящите фронтови линии биха основали доста удобни условия за възобновяване на съветските нашествия , в случай че Путин предложи да ги одобри като граница на преустановяване на огъня - само че той явно не желае да го направи.
Следователно изборите пред Украйна и нейните западни поддръжници в този миг са релативно ясни . Украйна може едностранно да приключи бойните дейности, даже когато съветските офанзиви по земя и въздух не престават, което би довело до пагубно проваляне и което съвсем никой не предлага. Украинските сили могат да продължат да се бият по доста стеснен метод, за да задържат това, което имат в този момент. Това ще насърчи Путин да продължи напъните си за реализиране на цялостна военна победа.
Петима починали при нощните съветски обстрели в Украйна
На-малко 25 ранени
Или могат да стартират поредни контраофанзивни интервенции с двойната цел да убедят Путин да одобри контрактуван компромис или да основат задоволително удобна за Украйна военна действителност, тъй че Киев и неговите западни съдружници да могат дейно да замразят спора сами, без значение от решенията на Путин. Това са опциите, пред които са изправени Украйна и Западът, до момента в който Путин продължава да има вяра, че може да наложи волята си със силата на съветското оръжие през колкото и дълъг интервал да е подготвен да се бие.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ