1900 сорта лозя пазят в Плевен
Институтът по лозарство и винарство – Плевен има най – огромната генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта. Това стана ясно по време на работната срещата на ръководителя на Селскостопанска академия проф. доктор Васил Николов с колектива на ИЛВ – Плевен.
Тези извънредно скъпи за страната ни сортове се отглеждат на повърхност от 120 дка.
Кратка презентация за активността на института показа неговият директор- проф. доктор Иван Пачев. Проф. доктор Васил Николов показа своето виждане за развиването на Академията, образувано и от срещите с научните колективи на институтите, които е посетил и акцентира, че Академията би трябвало да работи като единно звено. „ Необходимо е сливане на експертите от системата в общи екипи за решение на общите проблеми, които в научно-приложната си част би трябвало да се възнамеряват взаимно със земеделските производители и браншовите организации “, добави той.
Проф. доктор Николов е безапелационен, че е належащо по-„ нападателно “ показване на основаните в системата на ССА сортове и породи, да се стартират, да се покажат преимуществата им „ Да се сложи акцент върху „ българското. Научната институция има доста скъпи артикули, които съхраняват достоверността на българските сортове и породи “, добави той.
„ Ние може да притежаваме неповторими полезности, да работим по най- значимите международни проблеми – само че в случай че не ги представяме непрекъснато пред обществото – нямаме нищо, не работим “. Професорът посочи, че за устойчивото развиване на ССА от основополагащо значение е развиването на фрагментите, както в този момент заетите, по този начин и привличането на млади учени.
Според него при работа по фундаментални проблеми- а без развити на фендаментална просвета е невероятно развиването и на приложна- би трябвало да са се търси интернационално съдействие и планове.
Учените от Института, демонстрираха на Председателя на Академията своите лаборатории, приложението на нови модерни биотехнологични способи в лозарството.
Демонстрирана беше винарската маза, с сбирка на неповторими виновност от 1892 година
Заедно с шефа на института, проф. Николов направи оглед на лозовите масиви на Института.
Тези извънредно скъпи за страната ни сортове се отглеждат на повърхност от 120 дка.
Кратка презентация за активността на института показа неговият директор- проф. доктор Иван Пачев. Проф. доктор Васил Николов показа своето виждане за развиването на Академията, образувано и от срещите с научните колективи на институтите, които е посетил и акцентира, че Академията би трябвало да работи като единно звено. „ Необходимо е сливане на експертите от системата в общи екипи за решение на общите проблеми, които в научно-приложната си част би трябвало да се възнамеряват взаимно със земеделските производители и браншовите организации “, добави той.
Проф. доктор Николов е безапелационен, че е належащо по-„ нападателно “ показване на основаните в системата на ССА сортове и породи, да се стартират, да се покажат преимуществата им „ Да се сложи акцент върху „ българското. Научната институция има доста скъпи артикули, които съхраняват достоверността на българските сортове и породи “, добави той.
„ Ние може да притежаваме неповторими полезности, да работим по най- значимите международни проблеми – само че в случай че не ги представяме непрекъснато пред обществото – нямаме нищо, не работим “. Професорът посочи, че за устойчивото развиване на ССА от основополагащо значение е развиването на фрагментите, както в този момент заетите, по този начин и привличането на млади учени.
Според него при работа по фундаментални проблеми- а без развити на фендаментална просвета е невероятно развиването и на приложна- би трябвало да са се търси интернационално съдействие и планове.
Учените от Института, демонстрираха на Председателя на Академията своите лаборатории, приложението на нови модерни биотехнологични способи в лозарството.
Демонстрирана беше винарската маза, с сбирка на неповторими виновност от 1892 година
Заедно с шефа на института, проф. Николов направи оглед на лозовите масиви на Института.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ