Учените са изобретили най-добрия уловител на слънчева топлина
Инсталацията може да се употребява за размразяване на стомана и други индустриални задания
Нашата цивилизация употребява към половината от цялата сила под формата на топлота, а не на електричество. Ето за какво намаляването на въглеродния отпечатък единствено в бранша на производството няма да реши климатичните провокации, пред които е изправено човечеството. Производството на топлинна сила също предстои на декарбонизация, изключително топлинната сила за енергоемки производства като размразяване на метали или произвеждане на цимент.
Традиционно слънчевата светлина се концентрира по един или различен метод, преди да доближи до топлоприемника. Обикновено това се прави благодарение на параболични огледала. Топлоуловителят на откривателите от швейцарския ETH Цюрих гълтам фокусираната слънчева светлина и извежда високи температури. Основното предизвикателство е да се направи подобен капан стилен и ефикасен, както и резистентен на продължителна работа с огромни температурни разлики в двата края: входа и изхода.
Швейцарците са предложили композиция от транспарантна за светлината кварцова пръчка с диаметър 7,5 cm и дължина 30 cm, в която в единия край влиза фокусираната светлина, и непрогледен диск от силициев карбид в другия (приемащ) край. Учените акцентират, че точно непрозрачният материал би трябвало да се намира в приемащия край, с цел да се реализира оптимално превръщане на светлината в топлота. Силициевият карбид гълтам топлината и я предава по-нататък за потребление.
В лабораторията препоръчаният топлинен капан е захранван със симулация на слънчева светлина, усилена 135 пъти. Изходната температура е 1050 °C. Конкурентни разработки при сходни условия са постигнали температури от не повече от 170 °C в приемната част. Разликата е явна. В същото време откривателите към момента не са подготвени да обосноват техническото и икономическото потребление на препоръчаните от тях топлинни уловители в практиката. Това ще бъде предмет на ново изследване.
Нашата цивилизация употребява към половината от цялата сила под формата на топлота, а не на електричество. Ето за какво намаляването на въглеродния отпечатък единствено в бранша на производството няма да реши климатичните провокации, пред които е изправено човечеството. Производството на топлинна сила също предстои на декарбонизация, изключително топлинната сила за енергоемки производства като размразяване на метали или произвеждане на цимент.
Традиционно слънчевата светлина се концентрира по един или различен метод, преди да доближи до топлоприемника. Обикновено това се прави благодарение на параболични огледала. Топлоуловителят на откривателите от швейцарския ETH Цюрих гълтам фокусираната слънчева светлина и извежда високи температури. Основното предизвикателство е да се направи подобен капан стилен и ефикасен, както и резистентен на продължителна работа с огромни температурни разлики в двата края: входа и изхода.
Швейцарците са предложили композиция от транспарантна за светлината кварцова пръчка с диаметър 7,5 cm и дължина 30 cm, в която в единия край влиза фокусираната светлина, и непрогледен диск от силициев карбид в другия (приемащ) край. Учените акцентират, че точно непрозрачният материал би трябвало да се намира в приемащия край, с цел да се реализира оптимално превръщане на светлината в топлота. Силициевият карбид гълтам топлината и я предава по-нататък за потребление.
В лабораторията препоръчаният топлинен капан е захранван със симулация на слънчева светлина, усилена 135 пъти. Изходната температура е 1050 °C. Конкурентни разработки при сходни условия са постигнали температури от не повече от 170 °C в приемната част. Разликата е явна. В същото време откривателите към момента не са подготвени да обосноват техническото и икономическото потребление на препоръчаните от тях топлинни уловители в практиката. Това ще бъде предмет на ново изследване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ