„Иновациите са най-ефективният инструмент за постигане на висок и устойчив

„ Иновациите са най-ефективният инструмент за реализиране на висок и резистентен стопански напредък, а това значи да имаме хора с сериозно мислене, отворен разум, както и мощ и храброст да отстояват концепциите си “ съобщи президентът при откриването на 14-ия Национален иновационен конгрес. Той уточни някои от провокациите пред българските иноватори - неналичието на действително финансиране от страната, като акцентира обстоятелството, че тази активност се финансира главно от бизнеса и от непознати вложители.

„ Иновационната активност е заключена единствено в няколко огромни районни центъра, в развитите страни разпределението на тази активност е хармонично по територията и това е гаранция за хармонично развиване на районите “, добави президентът. Президентът прикани институциите и бизнеса да поддържат и развиват националния капитал – „ младежите, които завоюват всяка година призови места в влиятелни интернационалните надпревари “.

На събитието с тематика „ Интелигентни политики за иновационен напредък “ бяха показани и изводите от годишния отчет Иновации.бг. Руслан Стефанов, началник на група Иновации.бг към Фондация „ Приложни проучвания и връзки “, съобщи: „ Необходимо е използването на политики, с които освен да се движим напред, само че да впечатлим стабилно с нововъведения. Да се влага в развиването на посреднически организации, а също и в промяна на районите за умна специализация. Местните общности, които развиват нововъведения, би трябвало да бъдат подкрепени освен с финансиране, само че и с ефикасни политики “.

Според специалистите на фондация " Приложни проучвания и връзки " към 2018 година при осъществяването на Иновационната тактика за умна специализация на България (ИСИС) ръководството на структурните фондове и интелигентната специализация са съсредоточени на национално ниво, с доста лимитирано присъединяване на локалните управляващи. Екипът предлага да се насърчи съдействието сред предприятията и изследователските институции. Експертите приканват за избор за финансиране на планове въз основа на тематичните им цели, без бонус точки за географско местонахождение.

Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието, прикани за „ лъвски скок “ в нововъведенията и поддръжката за тях, с цел да може България не да настига, а да изпреварва с умни и иновационни решения. Тя разясни, че се приготвя основаването на организация, която да подтиква НИРД.

Христо Алексиев, съосновател на „ Плейграунд Енерджи “, добави, че „ не изкуственият разсъдък, а възпитанието на хора, които могат доста, желаят умерено и знаят какво би трябвало, е бъдещето на нововъведенията “. Николинка Хинкова, съосновател на " Мехатроника " АД, прикани да промени отношението към производството и да се развива сложно мислене в учебно заведение още в 4-и клас. Тя насочи и съответни рекомендации към работата на администрацията за по-ефективна поддръжка на нововъведенията и предприемачестото за „ иновационна детонация “.

Публикуваме обобщение на годишния народен отчет Иновации.бг http://www.arcfund.net/index.php?id=2084:

От 2004 година екипът на Фондация „ Приложни проучвания и връзка “ приготвя отчета Иновации.бг, който обезпечава годишно надеждна оценка на иновационния капацитет на българската стопанска система и на положението и опциите за развиване на иновационната система. Водеща тематика на Иновации.бг 2018 е развиването и използването на политиките за умна специализация на България.

За поредна година в Европейското иновационно табло България разделя купата „ непретенциозен иноватор “с Румъния. България е изгубила инерция за постигането на изпреварващ прогрес. Забавят се и напъните за осъществяване на благоприятстващи нововъведенията политики.

От 2008 година насам анализът удостоверява мощните и слабите страни на България в региона на нововъведенията. Сред преимуществата са високата претовареност в бързоразвиващите се предприятия, всеобщият достъп до широколентов интернет, бързите процедури за пускане на нов бизнес, релативно лесният достъп до частни заеми за предприятията, нарастването на вложенията с рисков капитал.

Сред минусите са доста ниските разноски за научноизследователска и развойна активност (НИРД) в обществения бранш, спадът в продажбите на нови за пазара и нововъзникващи нововъведения, дефицитът на взаимни изявления сред обществени и частни сътрудници, фактът, че новаторските дребни и междинни предприятия (МСП) не си сътрудничат задоволително с външни сътрудници.

Иновации.бг показва, че през 2017 година в България с 4 % се усилват средствата, отделени за научни проучвания и развойна активност в безспорна стойност. Но за втора поредна година относителният дял на разноските за НИРД в Брутният вътрешен продукт спада до 0,75 %. От 2016 година насам бизнесът се трансформира в главен възложител на реализираните научни проучвания и развиване. 95 % от вложенията на бизнеса остават в същия бранш. Липсата на държавно финансиране за НИРД се компенсира от европейските структурни и капиталови фонда (ЕСИФ), само че тази финансова поддръжка не може да даде и поддръжка с политики и ограничения.

България се подрежда на 24-о място по мярка на привлечените европейски средства от структурното фондове на Европейски Съюз. Правителството вкара Оперативна програма „ Наука и обучение за образован растеж· “, само че Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност “·(ОПИК) остава главният финансов механизъм за бизнеса.

Участието на частния бранш в иновационната стопанска система на България непрестанно се усъвършенства, само че неналичието на способена и устойчива поддръжка от страна на държавния бранш от ден на ден се трансформира във възпиращ фактор. Сред факторите, които в най-голяма степен пречат за развиването на бизнеса, включително на иновационната интензивност в ИКТ бранша, за поредна година с огромна преднина са посочени корупцията (17,8), неефективната държавна администрация (12,0) и нивата на данъчно облагане (9,3).

Фактори на национална конкурентоспособност, България, 2017 - 2018 година

Намалява личният състав, ангажиран с НИРД, с 3,4 % на годишна основа. Техническите науки се трансформират във водеща научна област с максимален дял на привлечените средства и личен състав, ангажиран с НИРД. Според резултатите от World Talent Ranking 41 от Годишника на международната конкурентоспособност на Института за развиване на ръководството (IMD, Швейцария), България изостава до 58-о място по повод привличането на гении и стига до 59-о място до приключване на мозъци. Това е една от аргументите иновационната интензивност в страната да остава на първо място нискотехнологична - насочена основно към внедряването на инкрементални продуктови и процесни нововъведения. Въпреки това България заема четвърто място в Европа във връзка с петгодишната динамичност в нововъведенията в класацията за нововъведения на Европейски Съюз за 2017 година Удвоява се броят както на патентите (198 % растеж на едногодишна основа), по този начин и на потребните модели (до 212 % ръст), регистрирани от Патентното ведомство.

Българските предприятия изостават от европейските си сътрудници и съперници по потреблението на облачни технологии, поддържането на уебстраници, потреблението на обществени мрежи за бизнеса. Предприятията, които търсят интензивно благоприятни условия да продават през интернет, са се нараснали с 50 % по отношение на 2016 година През 2017г. оборотът на българската ИКТ промишленост надвишава 2,5 милиарда eвро, или троент растеж в съпоставяне със седем години преди този момент.

Според Индекса на предприемаческите настроения в проучването на GEM България е класирана на 48-о място в общото нареждане и на предпоследното 25-о място измежду 26 страни с напредък, учреден на повишение на успеваемостта на стопанската система. За 2017 година равнището на мотивационния показател на българските бизнесмени се резервира на най-ниско равнище освен в границите на Европа.

Към 2018г. при осъществяването на Иновационната тактика за умна специализация на България (ИСИС) ръководството на структурните фондове и интелигентната специализация са съсредоточени на национално ниво, с доста лимитирано присъединяване на локалните управляващи.

Тематичните области са определени без задоволително интензивно присъединяване на бизнесмени и откриватели в процеса на предприемаческо разкриване. Връзките сред структурните фондове и разпознатите цели за умна специализация постоянно са официални. Индикаторите за мониторинг и оценка на тематичните области са прекомерно общи, с цел да потвърдят директна причинно-следствена връзка сред използването на тактиката и развиването на районите.

Експертите от Иновации.бг предлагат интелигентната специализация да се насочи към превъзмогване на структурните дефекти на иновационната система посредством повече и по- ефикасни обществени разноски за НИРД и с поощряване на съдействието сред предприятията и изследователските институции.

Финансова поддръжка за нововъведения в България (2007 - 2020 г.)

Екипът предлага и установяване на нови региони за обмисляне въз основа на икономическите и обществените профили на областите, а освен на сбора от тяхното население. В тази връзка специалистите приканват и за избор за финансиране на планове въз основа на тематичните им цели, без спомагателни бонус точки за географско местонахождение.

Оставайки на нивото на 2010 година по редица индикатори за положение и развиване на иновационния капацитет, България пропуща благоприятни условия и релативно изостава по отношение на развитите европейски стопански системи и по отношение на новите страни – членки на Европейски Съюз. На база наклонността от предходните години България евентуално ще реализира задачата си до 2020 година, само че без да предприеме съществени промени в националната иновационна екосистема, остава измежду най-неиновативните страни членки.

--------------------------------------------------------------------------
* Данните за 2014 - 2020 година са за контрактувани, само че неизплатени средства към 31.10.2018 година

**Финансовите средства за районните иновационни центрове са трансферирани през 2018 година Към датата на обявата процедурата към момента е в предварителен стадий.

Източник: Изчисления на ФПИК на база данни от ИСУН.