Екзотика и авантюри в Перу, което не е само Мачу Пикчу
Инките, населявали преди епохи земите на днешно Перу, оставят след себе си доста митове, обвиващи с мистичност назъбените скатове на Андите. А над тях се извисява свещената цитадела Мачу Пикчу. За консервативния екскурзиант отсам стартира и тук завършва пътешествието из страната на „ синовете на слънцето “, както са се наричали инките.
Както нашето черноморско крайбрежие не се изчерпват опциите на България да заинтригува непознатите туристи, по този начин и Перу предлага доста повече на хората с авантюристичен дух и пристрастеност към екзотиката, и за феновете на рисковите спортове.
Парапланер или сърф в столицата Лима
Още в самата столица на Перу - Лима, можете да полетите с парапланер или да сърфирате. Много чужденци, които идват тук на отмора, съчетават проучването на испански за една-две седмици в някоя от езиковите школи и практикуването на рисковите спортове.
Вместо заседяване в Лима, туристите могат да се насочат към перуанския север – селцето Кокачимба, района Амасонас, където ги чака дългогодишният инструктор по катерене и планински лидер Райнер Солано Торес.
Земен парадайс в Кокачимба
За да се стигне до Кокачимба с рейс, трябват повече от 24 часа. Но си коства. Според Райнер това е раят на земята.
„ Селцето Кокачимба е известно с водопада Гокта, който е измежду най-големите и впечатляващи в Южна Америка. Той се състои от два пада, като общата му височина е 771 м. Гокта е петият по величина в света свободно падащ водопад. Но с изключение на него, в региона можете да видите още над 20 други по-малки водопади, всеки от тях с височина над 100 м. Това е мястото в Перу, където са съсредоточени най-вече водопади на едно място и по тази причина се назовава Долината на водопадите. Природата тук е невероятна “, изяснява лидерът.
Районът към водопада Гокта предлага доста благоприятни условия за спорт - разходки в планината, маунтин байк, рафтинг, каякинг, каньонинг, втурване с въже по водопадите, скално катерене, лов на риба.
„ Малката перуанска Швейцария “
А при втурване малко на юг, към провинцията Уарас в района Анкаш, се стига до „ дребната перуанска Швейцария “, наричана по този начин поради заобикалящите я голям брой планини, покрити с ледници.
„ Тази зона е извънредно привлекателна за катерачи и алпинисти, с уточнението, че тук, защото сме в Андите, не използваме думата „ алпинизъм “, а „ андинизъм “. В района Анкаш се намира един емблематичен за Кордилерите шестхилядник - Артесонраху. Мнозина са чували за него, тъй като споделят, че е изобразен на логото на американската кино компания „ Парамаунт пикчърс “. Наистина, има известна аналогия, само че не напълно. Забавно е, тъй като виждаме, по какъв начин се ражда една легенда. Това е една красива планина, която предлага доста провокации за алпинистите. А наоколо се намира планината Алпамайо, оповестена поради формата ѝ за най-красивата на планетата “, споделя Райнер Солано Торес.
От май до септември са най-хубавите месеци за алпинизъм и ледено катерене в тези планини, прецизира той.
Близначката на Мачу Пикчу
Ако се продължи на юг, до района Куско, може би не би трябвало да се отиде в популюрната дестинация Мачу Пикчу, а в крепостта Чокекирао - сестрата-близначка на Мачу Пикчу. Но за какво я назовават по този начин?
„ Защото е цитадела, строена от инките. Не знам дали е строена в същия интервал като Мачу Пикчу, само че е била доста значима цитадела. В момента са разкрити към 20% от обекта. Представете си още какъв брой доста остава да забележим! Чокекирао доста наподобява на Мачу Пикчу. Аз бих споделил, че това не е близначката, а по-малката сестра на Мачу Пикчу. Поне към този момент “, изяснява Райнер Солано Торес.
Най-директният метод да се стигне до Чокекирао е със аероплан от Лима до Куско, след което е връщане в посока към района Апуримак. Приключението стартира от селцето Качора. Оттук за прехода до Чокекирао и назад трябват към 4-5 дни.
Планината на седемте цвята
Но… от Куско може да се отиде и на друго забавно място – живописната Планина-дъга, или Планината на седемте цвята, която доближава до над 5 хиляди метра надморска височина.
„ Това е геоложка групировка в доста разнообразни цветове, подредени в линии, само че, несъмнено, не в тези на дъгата. Цветовете на планината са леко приглушени, като доминира керемидено аленото. Също по този начин има жълтеникаво, медно, зеленикаво. Най-добрият интервал за визити на Планината на седемте цвята е от май до октомври. Тогава е много студено, само че не вали. Защото когато вали, заради височината, скатовете се покриват със сняг и няма по какъв начин да се полюбувате на цветовете на планината. Заради състава на почвата и височината растителността тук е нищожна “, изяснява Райнер.
Каменен профил на разположение в джунглата
Последната отбивка из Перу може да бъде направена в джунглата, в района Мадре де Диос, където живеят племената аракмбут. Там има забавно скално образувание – насочено на изток каменно лице отстрани с индиански черти. Перуанците го назовават „ Ел ростро “. В този далечен завършек на света, в района Мадре де Диос, живее и една доста забавна българка Мила Банкова. Но това е тематика за обособен диалог.
Има разнообразни теории за възникването на каменното лице, което се намира тъкмо над един водопад. Според някои естествените скални форми са в допълнение обработени от човешка ръка.
Но Райнер има друга доктрина: „ Каменното лице е геоложка групировка, която се е образувала без намесата на индивида. Този скален феномен е открит преди не повече от 5 години. За да го видите, би трябвало да стигнете до Куско, оттова да пропътувате към 200 километра до местността Синтуйя. Оттам стартира походът към Ел ростро – високия към 6 метра тотем. Ако сте решили да посетите това място, е добре да го извършите с локален екскурзовод, който се ориентира добре в региона, измежду буйната растителност на селвата “.
Зоната, в която се намира тотемът, е свещена за локалните индиански племена. Предполага се, че Ел ростро е маркирал границите на земите на аракмбут и е бил уважаван в продължение на епохи.
Както нашето черноморско крайбрежие не се изчерпват опциите на България да заинтригува непознатите туристи, по този начин и Перу предлага доста повече на хората с авантюристичен дух и пристрастеност към екзотиката, и за феновете на рисковите спортове.
Парапланер или сърф в столицата Лима
Още в самата столица на Перу - Лима, можете да полетите с парапланер или да сърфирате. Много чужденци, които идват тук на отмора, съчетават проучването на испански за една-две седмици в някоя от езиковите школи и практикуването на рисковите спортове.
Вместо заседяване в Лима, туристите могат да се насочат към перуанския север – селцето Кокачимба, района Амасонас, където ги чака дългогодишният инструктор по катерене и планински лидер Райнер Солано Торес.
Земен парадайс в Кокачимба
За да се стигне до Кокачимба с рейс, трябват повече от 24 часа. Но си коства. Според Райнер това е раят на земята.
„ Селцето Кокачимба е известно с водопада Гокта, който е измежду най-големите и впечатляващи в Южна Америка. Той се състои от два пада, като общата му височина е 771 м. Гокта е петият по величина в света свободно падащ водопад. Но с изключение на него, в региона можете да видите още над 20 други по-малки водопади, всеки от тях с височина над 100 м. Това е мястото в Перу, където са съсредоточени най-вече водопади на едно място и по тази причина се назовава Долината на водопадите. Природата тук е невероятна “, изяснява лидерът.
Районът към водопада Гокта предлага доста благоприятни условия за спорт - разходки в планината, маунтин байк, рафтинг, каякинг, каньонинг, втурване с въже по водопадите, скално катерене, лов на риба.
„ Малката перуанска Швейцария “
А при втурване малко на юг, към провинцията Уарас в района Анкаш, се стига до „ дребната перуанска Швейцария “, наричана по този начин поради заобикалящите я голям брой планини, покрити с ледници.
„ Тази зона е извънредно привлекателна за катерачи и алпинисти, с уточнението, че тук, защото сме в Андите, не използваме думата „ алпинизъм “, а „ андинизъм “. В района Анкаш се намира един емблематичен за Кордилерите шестхилядник - Артесонраху. Мнозина са чували за него, тъй като споделят, че е изобразен на логото на американската кино компания „ Парамаунт пикчърс “. Наистина, има известна аналогия, само че не напълно. Забавно е, тъй като виждаме, по какъв начин се ражда една легенда. Това е една красива планина, която предлага доста провокации за алпинистите. А наоколо се намира планината Алпамайо, оповестена поради формата ѝ за най-красивата на планетата “, споделя Райнер Солано Торес.
От май до септември са най-хубавите месеци за алпинизъм и ледено катерене в тези планини, прецизира той.
Близначката на Мачу Пикчу
Ако се продължи на юг, до района Куско, може би не би трябвало да се отиде в популюрната дестинация Мачу Пикчу, а в крепостта Чокекирао - сестрата-близначка на Мачу Пикчу. Но за какво я назовават по този начин?
„ Защото е цитадела, строена от инките. Не знам дали е строена в същия интервал като Мачу Пикчу, само че е била доста значима цитадела. В момента са разкрити към 20% от обекта. Представете си още какъв брой доста остава да забележим! Чокекирао доста наподобява на Мачу Пикчу. Аз бих споделил, че това не е близначката, а по-малката сестра на Мачу Пикчу. Поне към този момент “, изяснява Райнер Солано Торес.
Най-директният метод да се стигне до Чокекирао е със аероплан от Лима до Куско, след което е връщане в посока към района Апуримак. Приключението стартира от селцето Качора. Оттук за прехода до Чокекирао и назад трябват към 4-5 дни.
Планината на седемте цвята
Но… от Куско може да се отиде и на друго забавно място – живописната Планина-дъга, или Планината на седемте цвята, която доближава до над 5 хиляди метра надморска височина.
„ Това е геоложка групировка в доста разнообразни цветове, подредени в линии, само че, несъмнено, не в тези на дъгата. Цветовете на планината са леко приглушени, като доминира керемидено аленото. Също по този начин има жълтеникаво, медно, зеленикаво. Най-добрият интервал за визити на Планината на седемте цвята е от май до октомври. Тогава е много студено, само че не вали. Защото когато вали, заради височината, скатовете се покриват със сняг и няма по какъв начин да се полюбувате на цветовете на планината. Заради състава на почвата и височината растителността тук е нищожна “, изяснява Райнер.
Каменен профил на разположение в джунглата
Последната отбивка из Перу може да бъде направена в джунглата, в района Мадре де Диос, където живеят племената аракмбут. Там има забавно скално образувание – насочено на изток каменно лице отстрани с индиански черти. Перуанците го назовават „ Ел ростро “. В този далечен завършек на света, в района Мадре де Диос, живее и една доста забавна българка Мила Банкова. Но това е тематика за обособен диалог.
Има разнообразни теории за възникването на каменното лице, което се намира тъкмо над един водопад. Според някои естествените скални форми са в допълнение обработени от човешка ръка.
Но Райнер има друга доктрина: „ Каменното лице е геоложка групировка, която се е образувала без намесата на индивида. Този скален феномен е открит преди не повече от 5 години. За да го видите, би трябвало да стигнете до Куско, оттова да пропътувате към 200 километра до местността Синтуйя. Оттам стартира походът към Ел ростро – високия към 6 метра тотем. Ако сте решили да посетите това място, е добре да го извършите с локален екскурзовод, който се ориентира добре в региона, измежду буйната растителност на селвата “.
Зоната, в която се намира тотемът, е свещена за локалните индиански племена. Предполага се, че Ел ростро е маркирал границите на земите на аракмбут и е бил уважаван в продължение на епохи.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ