Инженерингът е само една от предвидените форми на възлагане в

Инженерингът е единствено една от плануваните форми на възлагане в Закон за обществените поръчки, се споделя в специфична позиция на Камарата на строителите в България (КСБ).

В нея се акцентира, че " ограничението на тази международно приета процедура ще бъде форма на обслужване на съответен интерес на част от участниците в капиталовия развой. "

" Твърденията, че строителят слага проектанта в подчинено състояние и го тласка към основаване на един противен и на ниска цена артикул, демонстрират преднамереност и непознаване на правилата на капиталовия развой ", се споделя още в документа.

Ето и цялостния текст на Позицията:

Във връзка с позиция на Камарата на архитектите в България (КАБ) и Съюза на архитектите в България (САБ) във връзка възлагане построяването на избрани обекти „ на инженеринг “, декларирана на конференция, извършена на 21.11.2024 година в Пловдив, Камарата на строителите в България показва следното мнение:

На конференцията, проведена от двете съсловни организации, бяха направени редица погрешни, нестимулирани, субективни и тенденциозни внушения, а точно:
1. „ Възлагането на инженеринг на значими обществени здания не води до качествени резултати “ – това изказване не почива на действителни доказателства, нито на практиката по използване на законодателството, регламентиращо разпоредбите за възлагане и осъществяване на „ значими “ публични поръчки за създаване на значими за обществото ни градежи. В реалност качеството на строителството на „ значимите “ обществени здания зависи в най-голяма степен от качеството на продукта на проектантския труд и осъществяването на капиталовия план. Реализацията на даден обект „ на инженеринг “ по никакъв метод не препятства основаването на един добър капиталов план, защото ползите на проектанта и строителя са ориентирани в една посока. Твърденията, че строителят слага проектанта в подчинено състояние и го тласка към основаване на един противен и на ниска цена артикул, демонстрират преднамереност и непознаване на правилата на капиталовия развой.
2. „ Възлагането на инженеринг на значими обществени здания основава риск от пораждане на корупционни практики и неефективно разходване на публичните средства “ – и тук се сблъскваме със напълно неаргументиран и неподкрепен с никакви действителни доказателства и образци от практиката извод. Инженерингът никога не е значима причина за корупционни практики при възлагане на публични поръчки, нито пък „ техника “, употребена за изкуствено завишаване на цените на проектирането и строителството. На самата конференция нито бяха посочени образци за обекти, построени на инженеринг, които са били „ генератор “ на корупция, нито даже незадълбочено бе разяснено по какъв начин използването на този механизъм за реализация на планове ги е оскъпил или е довел до значимо увреждане на публичния интерес. Напротив, при инженеринга проектирането се извършва от квалифицирани лица с цялостна проектантска дееспособност (архитекти и инженери), а не от строителя. Формата на възлагане „ инженеринг “ сама по себе си по никакъв метод не лимитира нито правата, нито отговорностите на проектантите, както и не дава опция за „ независимо “ присъединяване в търга и след това реализация на капиталовата концепция от страна на строителя. Строителите не могат независимо да завоюват поръчки на инженеринг, не могат независимо да ги осъществят, не могат (а и не искат) да свършат работата на проектантите, подменяйки тяхната професионална експертиза!
3. „ Инженерингът прекатурва логиката на капиталовия развой наопаки и непосредствено се избира строител, който би трябвало да направи плана, вместо да се направи в началото конкурс за архитектурен план. Това крие в себе си доста опасности, свързани с некачествено осъществяване, предпоставки за корупция и корист с обществени запаси. При инженеринга общината трансферира своите функционалности и отговорности на частно лице (строителя), което има интерес да създаде непретенциозен план с минимални средства, с цел да осъществя огромна облага “. Считаме, че цитираните изказвания, като се изключи че са откъснати от действителностите в капиталовия развой, са тенденциозни, обидни за строителния отрасъл и целящи да основат негативно въодушевление против възложителите и изпълнителите на публични поръчки на инженеринг. Абсолютно безконтролно и манипулативно е да се твърди, че строителите имат интерес да бъде направен „ непретенциозен план “ за реализиране на оптималната облага. Нито един строител на значими обществени обекти не би желал да остави след себе си грозни и некачествени здания. Нашето усещане е, че в практиката по осъществяване на огромен брой обекти се сблъскваме с мостри на некачествено планиране, налагащи преработката на строителните бумаги в хода на строителството, което бави и оскъпява реализацията на плановете. За страдание за полученото закъснение се постановат неустойки най-вече на строителите.
4. „ Не би трябвало да се позволява инженеринг при строителството на учебни заведения. В актуалното схващане учебното заведение е пространство за познание, а ние продължаваме да ги вършим по правилото на казармите “. Дори в това изказване да има и доза истина, надали използването на правилата на инженеринга е причина за неналичието на модерна хармония и функционалност в някои учебни здания. Смехотворно е да се твърди, че възложителят, избрал инженеринга, или строителят, който е „ подчинил естетиката на проектанта на желанието си за облага “, са отговорни за „ казармения “ тип на някои учебни заведения. Очевидно е нужна и вътрешна полемика в двете съсловни организации за постигането на модерни стандарти в труда на проектанта и перманентното им отстояване.
5. „ Европейската процедура предлага провеждането на архитектурни състезания, защото те водят до най-хубави дълготрайни резултати “. Това изказване още веднъж е неподкрепено с действителни образци от европейски страни, от публични документи на Европейския съюз или от разбори и отчети на европейски институции.
С цел да разсеем заблудите и погрешните внушения, представени дотук, ще Ви срещнем в резюме със същността на инженеринга и неговите преимущества.
Световно практикуваният способ „ Проектиране и строителство “ (инженеринг) е тактика за реализиране на капиталови планове, която дава на възложителите едно лице за контакт и в двете етапи на процеса – капиталовото планиране и строителството. По този метод един реализатор носи отговорността и договорния риск за всеки аспект на процеса – от прединвестиционните изследвания, калкулации и предстроителната фаза до архитектура, съгласуваност и реализиране на строителството и следстроителната фаза.
Един по-задълбочен взор върху инженеринговата тактика демонстрира следното:
За разлика от други способи при строителството тук възложителите се договарят единствено с един Проектант-строител. При другите два съществени метода, употребявани през днешния ден – строителен мениджмънт и общо договаряне (известни като планиране – офериране – строителство), възложителите се договарят с разнообразни лица/организации за архитектурното планиране и строителството. Тъй като инженерингът сплотява всички стадии на даден план, проектантите работят в съгласуваност с членовете на плановия екип. При другите способи капиталовото планиране се извършва настрана и това постоянно води до непредвидени разноски и закъснение по време на строителния развой. Подходът „ Проектиране и строителство “ разрешава на плановия екип вътрешен взор към ръководство на инвестицията и опция за разискване на разнообразни разновидности за реализиране на плана. Като заключителен резултат се доближава до солидно изискан план, рационален бюджет и изпълним график. За разлика от другите способи на планиране и строителство тук петте етапи на осъществяване на плана се припокриват и всички членове на екипа си сътрудничат по време на процеса, с цел да обезпечат бързо и дейно осъществяване на задачите на възложителя.
Какви изгоди носи използването на тактиката инженеринг:
1. По-бързо осъществяване, защото проектирането и строителството се случват по едно и също време и има единствено една фаза за асортимент вместо две. Инженерингът редуцира доста периодите за планиране и реализация, изключително в случаите на възлагане на планове с европейско финансиране, в това число и за съответния програмен интервал до 2027 година Времето за осъществяване на няколко процедури по Закон за обществените поръчки (за избор на архитект с плануваните периоди за обжалване; одобрение на капиталов проект; по-късно – процедура за избор на реализатор със периоди за обжалване и т.н.) води до неспособност за реализация на строителството в границите на сегашния програмен интервал и това заплашва осъществяването на планове с европейско финансиране, както и планове по НПВУ, да вземем за пример – плановете за енергийна успеваемост за всички общини, по които към момента няма подписани контракти.
2. Гладък и неусетен за възложителя капиталов развой. Елиминират се усложненията, създавани от неприятна съгласуваност сред многочислени екипи и възложителите. Отговорността, поета напълно от един реализатор, предлагана от инженеринга, е несъмнено в интерес на възложителя, спестявайки му неприятностите от „ прекачване на топката “ сред няколко участници в капиталовия развой.
3. По-добра връзка и по-малко проблеми. Създаването на екипно насочен метод предизвиква високи равнища на връзка и бистрота – и двете безусловно наложителни за триумфа на всеки план. Екипно насоченият метод обезпечава и взаимното изпитание, належащо за оценяването на задачите на плана, на графиците и анализирането на опциите с напредването на плана. Инженерингът прави това допустимо. Всички членове на екипа гледат в една и съща посока, защото всеки работи по един и същи контракт. А възложителите споделят с едно лице за контакт, оторизирано от изпълнителя. По тази причина инженерингът е подобаващ за най-сложните обекти, като ги опростява, с цел да могат възложителите да осъществят по-добро качество, да насочат по-малко искания и да получат градеж, без да се стига до правосъдни разногласия. Не бива да се пренебрегва фактът, че осъществяването на голям брой публични поръчки за строителство, които не се реализират посредством инженеринг, е мощно затруднено от неприятното качество на капиталовите планове заради липса на връзка със строителя. Това постанова преправяне на плановете в хода на строителството на съображение член 154 Закон за устройство на територията, което забавя сензитивно осъществяването на плановете и в доста случаи ги оскъпява. По тази причина считаме, че в Закон за обществените поръчки, ако се схване методът за специфична уредба на поръчките в капиталовия развой, следва да има наредба, прецизираща отговорността на проектанта за некачествени планове, нанесли вреди на другите участници в процеса. Подобен метод ще бъде препоръчан и при бъдещите промени в Закон за устройство на територията и най-много в Наредбата по член 171, алинея 2 Закон за устройство на територията (за наложително обезпечаване на професионалната отговорност на участниците в капиталовия процес), която понастоящем планува алегорични застраховки на отговорността на проектантите.
4. Пестене от разноските. Поради своята резултатност инженерингът в доста случаи понижава разноските за строителство на възложителите. През 1998 година журналът за инженеринг и ръководство на строителството (Journal of Construction Engineering and Management) разгласява подробна публикация, показваща какъв брой време и пари пести инженерингът спрямо другите тактики. Констатирано е, че плановете от вида инженеринг се извършват по-бързо, с по-голяма разходоефективност и с по-малко поръчки за промени в хода на строителството, които водят до непредвидени разноски и закъснение в графиците. С други думи, инженерингът разрешава обектите да се завършват в точния момент и в границите на бюджета. Това дава опция осъществяването на даден план да поевтинее с близо 9 %, а не както се пробват да ни внушат, че става въпрос за пилеене на публичен запас.
Имайки поради всичко изложено дотук, заявяваме, че изказаните от двете съсловни организации изказвания почиват на погрешни, манипулативни и субективни констатации. Участниците оферират извънредно несъответствуващи решения за „ усъвършенстване “ на процеса по възлагане и осъществяване на публични поръчки с предмет планиране и строителство. КАБ и САБ безпричинно се стремят към ограничение на свободата на договаряне и отнемане на възложителите на комплицирани планове от най-подходящия инструментариум за тяхното осъществяване. Постигането на мечтаните от архитектурната колегия резултати би могло да се реализира не с рестриктивни ограничения, а с регламентиране на кардинално нов механизъм за оценка на офертите, за осъществяване на строителството по разпоредбите на FIDIC, както и за въвеждане на по-ефективна система за надзор в хода на целия капиталов развой. Необходимо е и по-детайлно регламентиране на отговорността на участниците в капиталовия развой, в това число на проектантите и лицата, осъществяващи авторски контрол.
В умозаключение Камарата на строителите в България смята, че инженерингът е единствено една от плануваните форми на възлагане в Закон за обществените поръчки. Самият закон не задължава и не лимитира всеки един възложител съгласно личните си визии, запаси и времеви благоприятни условия да направи своя осведомен избор на тактика за възлагане на всяка една поръчка. Ограничаването на една международно приета практиката ще бъде форма на обслужване на съответен интерес на част от участниците в капиталовия развой. Именно сходно ограничаване би повлияло на качеството, успеваемостта и ефикасността на осъществяване на огромен брой обекти.

УС на КСБ