Геолог: При добив на шистов газ радиоактивността е 22...
Инженер-геолог Огнян Кованджийски е специалист, посветил живота си на добива на потребни за индивида естествени запаси. От елементарен електротехник до началник на големи по мащаб за България обекти, той е обвързван с нефтените залежи Долен и Горен Дъбник, газовото находище Деветаки, златното находище Челопеч, медно-пиритното находище Асарел, Панагюрските мини. Така Огнян Кованджийски е взел участие в развиването и построяването на цветната металургия в България. Бил е отпред на такива знакови предприятия от времето на социализма като “Панагюрски мини ”, където е основен шеф. Бил е шеф и на “Асарел Медет ”. Наскоро излезе книгата му “Шистов газ. Човекът за и срещу шистовия газ. Нефт и газ. Техника и технологии. Фракинг патенти в Съединени американски щати ”. Тя е дълготраен труд с проучване на международния опит за изследване, рандеман, употреба и разпродажба на стандартни и неконвенционални въглеводороди.
- Г-н Кованджийски, неотдавна бяхте на тридневно посещаване в Добрич по покана на ръководителя на общинския им съвет. Поводът бе делото, заведено от „ Русгеоком “, против решението на Регионалната ревизия по околната средата и водите - Варна, и физически лица да не утвърди капиталовото предложение за рандеман на газ в находище „ Спасово “. Как ще коментирате обстановката на територията на община Генерал Тошево?
- Информирах Общинския съвет и хората в района, където по план ще се прокарват сондажите, че оценката на отчета по Оценка на въздействието върху околната среда е позитивна. Не се дава съответна информация за технологията за добива на газ от находищата, а се предлага интензификация на пластовете-колектора. Заменена е технологията фракинг с термина „ интензификация ”. Фирмата е прокарала два сондажа и е записала две открития. На дълбокия сондаж с дълбочина от 6500 метра откритията са след 2000 м и след 6000 м. На огромната дълбочина след 6000 метра стопански е неприемливо да се ползва тази изкуствена технология, която е за рандеман на петрол и газ в плътни пластове. В международната процедура е признато този газ да се назовава tight газ. Той не може да се добива по натурален метод, а само посредством фракинг, което се заобикаля и не е разказано в Оценка на въздействието върху околната среда. Находище „ Спасово ” е ситуирано в село Спасово, община Генерал Тошево, Добруджанската низина, където се намира неповторимото водно находище, и сондажите би трябвало да преминат през него, което не е безвредно за питейната и водата за напояване.
- Къде са заплахите?
- И в двата интервала находището е многопластово и дисплеят се състои от непропускливи глини, които са радиоактивни. Това не се разказва в Оценка на въздействието върху околната среда и в трите стадия изследване, фракинг и употреба, какви са стойностите и в какво положение са редуктивните детайли. Световната процедура демонстрира, че редуктивните детайли се намират във флуидите след разтварянето на глините и се изнасят в противоположния поток. Твърдата и течна фаза на урана се съхраняват в откритите басейни до сондажите, а газообразните като радона се популяризират във въздуха и оттова попадат в атмосферата, в жилищата, в постройките, където се отглеждат животни. В градове в Съединени американски щати, които са наоколо до рандеман на шистов газ, радиоактивността в някои случаи е 22 пъти над допустимите граници на радон, който е мощно летлив и бързо замърсява въздуха. В Америка обществеността и научните среди са разграничени на две по тематиката, а в Европа 70% от хората са срещу. Фракингът за първи път е употребен в Русия, по-късно навлиза и в Съединени американски щати. Освен в тези две страни, технологията се опитва и се вършат опити за използване в Германия, Англия, Япония, Китай и други
- Много се приказва за шистовия газ, има доста “за ” и “против ” добива му. Какви са действително находищата у нас?
- Мога да кажа, че изследванията са към момента в начална фаза, само че в страната ни има огромен интерес към доказване на залежи от промишлено важен шистов газ. Перспективните площи са в Североизточна България и Добруджанския въглищен басейн и те са на огромна повърхност като във въглищното находище са на дълбочина на престараване от 1200 до 1800 м. Спомняте си, че тъкмо тук бяха апетитите и на американската компания Шеврон през 2011 г за 5-годишно търсене и изследване на шистов газ. Подобни находища има още в региона на Плевен и Козлодуй. Средноюрската групировка също е една от най-перспективните. Тя обгръща седиментите на Етрополската свита в централна Северна България. За страдание някогашните и сегашни залежи на петрол и газ са дребни и в огромна степен неефективни.
- Защо добивът на шистов газ е толкоз значим в международен проект?
- Според доста американски и канадски специалисти добивът на шистов газ ще се усили фрапантно през идващите години и той ще стане главен енергиен източник за съответните страни. Прогнозите са, че с увеличаващия се рандеман на шистов газ по света ще се понижат високите цени на газа, който Русия, Норвегия и страните от Близкия изток изнасят за целия свят. Световната общност и група експерти са разграничени надве - “за ” и “против ” добива на шистов газ. Всички, които са срещу този рандеман, сигнализират за заплахите за околната среда в няколко посоки: инфраструктура, подпочвени и повърхностни води, атмосфера, флора и фауна. Тези действия заплашват окончателно подпочвените и повърхностните води, а в Съединени американски щати и в Англия са провокирали местни трусове с магнитуд над 4-та степен.
- Твърдите, че в България се подписват непрофесионални концесионни контракти. Разкажете ни освен това за двете концесии на България с Либия от 1979 година
- В края на 70-те у нас количествата на добиваните петрол и газ бяха извънредно дребни. Говоря за нефтените залежи в Долен и Горен Дъбник и газовите залежи в Чирен и Деветаки. Това наложи да се потърсят външни концесии и през 1979 година се стигна до рисковите либийски концесии NC-100 и NC-101. Проектът за съглашението е направен на най-високо равнище от Промишлен отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия, от Министерския съвет и Комитета по геология. Така договорът на България с Либия е реалност, като срокът на действието му е 25 години, т.е. крайната дата е 15 март 2005 година
- Какви са плюсовете за страната ни от този контракт?
- Доказаните планирани извлекаеми ресурси от нефтените залежи образуват следните стопански индикатори: според съглашението ЕПСА 85% от добивания петрол при употреба са за Либия, а 15% - за България. Страната ни е трябвало да покрие инвестицията си за изследването от 500 млн. $, на втория стадий за въвеждането в употреба разноските са 50:50. Само че след 1990 година капиталовите работи по обекта са прекратени заради измененията, които настъпват в страната ни. Всичко това е в голям ущърб за България и сметката, както нормално, остана да я заплаща българският поданик. А изгодите от контракта останаха за Либия.
- Човекът на 21 век се преселва да живее в огромните градове. Така той е станал изцяло енергийно подвластен. Прогнозите сочат, че нефтената, газовата и шистовата епоха занапред ще се развиват. Има ли към момента непроучени региони с сходни залежи и къде са те?
- Непроучени са региони в пустините, също в северната част на земята и на първо място акваторията на международните морета и океани от континенталния шелф и дълбоките води на моретата и океаните.
- Г-н Кованджийски, неотдавна бяхте на тридневно посещаване в Добрич по покана на ръководителя на общинския им съвет. Поводът бе делото, заведено от „ Русгеоком “, против решението на Регионалната ревизия по околната средата и водите - Варна, и физически лица да не утвърди капиталовото предложение за рандеман на газ в находище „ Спасово “. Как ще коментирате обстановката на територията на община Генерал Тошево?
- Информирах Общинския съвет и хората в района, където по план ще се прокарват сондажите, че оценката на отчета по Оценка на въздействието върху околната среда е позитивна. Не се дава съответна информация за технологията за добива на газ от находищата, а се предлага интензификация на пластовете-колектора. Заменена е технологията фракинг с термина „ интензификация ”. Фирмата е прокарала два сондажа и е записала две открития. На дълбокия сондаж с дълбочина от 6500 метра откритията са след 2000 м и след 6000 м. На огромната дълбочина след 6000 метра стопански е неприемливо да се ползва тази изкуствена технология, която е за рандеман на петрол и газ в плътни пластове. В международната процедура е признато този газ да се назовава tight газ. Той не може да се добива по натурален метод, а само посредством фракинг, което се заобикаля и не е разказано в Оценка на въздействието върху околната среда. Находище „ Спасово ” е ситуирано в село Спасово, община Генерал Тошево, Добруджанската низина, където се намира неповторимото водно находище, и сондажите би трябвало да преминат през него, което не е безвредно за питейната и водата за напояване.
- Къде са заплахите?
- И в двата интервала находището е многопластово и дисплеят се състои от непропускливи глини, които са радиоактивни. Това не се разказва в Оценка на въздействието върху околната среда и в трите стадия изследване, фракинг и употреба, какви са стойностите и в какво положение са редуктивните детайли. Световната процедура демонстрира, че редуктивните детайли се намират във флуидите след разтварянето на глините и се изнасят в противоположния поток. Твърдата и течна фаза на урана се съхраняват в откритите басейни до сондажите, а газообразните като радона се популяризират във въздуха и оттова попадат в атмосферата, в жилищата, в постройките, където се отглеждат животни. В градове в Съединени американски щати, които са наоколо до рандеман на шистов газ, радиоактивността в някои случаи е 22 пъти над допустимите граници на радон, който е мощно летлив и бързо замърсява въздуха. В Америка обществеността и научните среди са разграничени на две по тематиката, а в Европа 70% от хората са срещу. Фракингът за първи път е употребен в Русия, по-късно навлиза и в Съединени американски щати. Освен в тези две страни, технологията се опитва и се вършат опити за използване в Германия, Англия, Япония, Китай и други
- Много се приказва за шистовия газ, има доста “за ” и “против ” добива му. Какви са действително находищата у нас?
- Мога да кажа, че изследванията са към момента в начална фаза, само че в страната ни има огромен интерес към доказване на залежи от промишлено важен шистов газ. Перспективните площи са в Североизточна България и Добруджанския въглищен басейн и те са на огромна повърхност като във въглищното находище са на дълбочина на престараване от 1200 до 1800 м. Спомняте си, че тъкмо тук бяха апетитите и на американската компания Шеврон през 2011 г за 5-годишно търсене и изследване на шистов газ. Подобни находища има още в региона на Плевен и Козлодуй. Средноюрската групировка също е една от най-перспективните. Тя обгръща седиментите на Етрополската свита в централна Северна България. За страдание някогашните и сегашни залежи на петрол и газ са дребни и в огромна степен неефективни.
- Защо добивът на шистов газ е толкоз значим в международен проект?
- Според доста американски и канадски специалисти добивът на шистов газ ще се усили фрапантно през идващите години и той ще стане главен енергиен източник за съответните страни. Прогнозите са, че с увеличаващия се рандеман на шистов газ по света ще се понижат високите цени на газа, който Русия, Норвегия и страните от Близкия изток изнасят за целия свят. Световната общност и група експерти са разграничени надве - “за ” и “против ” добива на шистов газ. Всички, които са срещу този рандеман, сигнализират за заплахите за околната среда в няколко посоки: инфраструктура, подпочвени и повърхностни води, атмосфера, флора и фауна. Тези действия заплашват окончателно подпочвените и повърхностните води, а в Съединени американски щати и в Англия са провокирали местни трусове с магнитуд над 4-та степен.
- Твърдите, че в България се подписват непрофесионални концесионни контракти. Разкажете ни освен това за двете концесии на България с Либия от 1979 година
- В края на 70-те у нас количествата на добиваните петрол и газ бяха извънредно дребни. Говоря за нефтените залежи в Долен и Горен Дъбник и газовите залежи в Чирен и Деветаки. Това наложи да се потърсят външни концесии и през 1979 година се стигна до рисковите либийски концесии NC-100 и NC-101. Проектът за съглашението е направен на най-високо равнище от Промишлен отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия, от Министерския съвет и Комитета по геология. Така договорът на България с Либия е реалност, като срокът на действието му е 25 години, т.е. крайната дата е 15 март 2005 година
- Какви са плюсовете за страната ни от този контракт?
- Доказаните планирани извлекаеми ресурси от нефтените залежи образуват следните стопански индикатори: според съглашението ЕПСА 85% от добивания петрол при употреба са за Либия, а 15% - за България. Страната ни е трябвало да покрие инвестицията си за изследването от 500 млн. $, на втория стадий за въвеждането в употреба разноските са 50:50. Само че след 1990 година капиталовите работи по обекта са прекратени заради измененията, които настъпват в страната ни. Всичко това е в голям ущърб за България и сметката, както нормално, остана да я заплаща българският поданик. А изгодите от контракта останаха за Либия.
- Човекът на 21 век се преселва да живее в огромните градове. Така той е станал изцяло енергийно подвластен. Прогнозите сочат, че нефтената, газовата и шистовата епоха занапред ще се развиват. Има ли към момента непроучени региони с сходни залежи и къде са те?
- Непроучени са региони в пустините, също в северната част на земята и на първо място акваторията на международните морета и океани от континенталния шелф и дълбоките води на моретата и океаните.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ