Инж. Павел Подвиг е сред най-сериозните специалисти по ядрени оръжия

...
Инж. Павел Подвиг е сред най-сериозните специалисти по ядрени оръжия
Коментари Харесай

Има ли реална заплаха от ядрена война?

Инж. Павел Подвиг е измежду най-сериозните експерти по нуклеарни оръжия в света. Възпитаник на Института по международна стопанска система и интернационалните отношенияв Москва, кариерата на Подвиг стартира в Центъра по проучване на контрола на оръжията към Московския институт по физика и технологии. Там се ражда и книгата " Руските стратегически нуклеарни сили ", издадена през 2001 г. Като самопризнание за работата му в Русия, Подвиг получава редица интернационалните награди. Към днешна дата Подвиг е гост-лектор в Принстън, Масачузетския софтуерен институт и Станфорд. Независим специалист към Организация на обединените нации. Подвиг е измежду международните специалисти, които познават технологията на разполагане и стратегическо обмисляне на атомни сили в света. Създател е на плана " Руските нуклеарни сили ".
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 3673
Той даде изявление за " 120 минути " по бТВ. Ето го и него:

Най-големият тестов взрив на Вашингтон е бил 1000 пъти по-мощен от Хирошима, а този на Москва 3000 пъти по-голям. Сега ядрените бойни глави са по-малко унищожителни. Точно колко по-малко? Какво означава това?

Те са несъмнено по-малко разрушителни от най-големите в миналото тествани от Съветския съюз или от Съединени американски щати, само че към момента са много огромни. Дори при най-малките нуклеарни оръжия тротиловият им еквивалент е в килотона, т.е. най-малко хиляди тонове еквивалент на стандартен експлозив. Това е много огромна мощност.

Истина ли е, че никое споразумение за оръжия не контролира по-слабите бойни глави, известни като тактически ядрени оръжия?

Не се касае толкоз мощността, т.е. определението на стратегически и тактически не се отнася толкоз за размера на детонацията, що се касае за методите на стартиране и задачата на потребление. Може да има доста слабомащабно оръжие, пуснато от стратегическа система като балистична ракета, изстреляна от подводница. По-скоро се касае за функционалността на оръжията. При днешните условия, концепцията, че някои оръжия са тактически не е напълно вярна, тъй като всевъзможен тип приложимост на нуклеарно оръжие би била стратегическа приложимост. Всякакво нуклеарно оръжие е стратегическо такова, тъй като задачата на детонацията би била да се промени стратегическият резултат от спор.

Важно е да се има поради, че нуклеарните оръжия – било то стратегически или тактически, било то доста мощни или не чак толкоз, те незадължително се пускат за военна задача. Тяхната мощност – политическа, че и военна, идва от обстоятелството, че биха могли да убият доста цивилни, да унищожат градове. За такава приложимост са предопределени подобен тип оръжия в последна сметка.

Колко тактически ядрени оръжия имат руснаците? А и в Европа колко такива има?

Зависи по какъв начин броите. Вярва се, че Русия има към 2000 оръжия, които не са причислени към системата за стратегически пуск. Тук разграничението не е толкоз ясно. Съединени американски щати имат към сред 100 и 200 нуклеарни бомби, ситуирани в пет европейски страни. Основният фактор е, че оръжията, които не са стратегически, не са разгърнати, т.е. не са свързани със системите за пуск. Даже, в случай че погледнете цялата нуклеарна мощ, единствените оръжия, подготвени за приложимост, са тези на междуконтинентални балистични ракети или балистични ракети, изстрелвани от подводници. Това са малко над 1000 от всяка от страните – за Съединени американски щати и Русия.

Говорейки за Русия, други оръжия се съхраняват в избрани за задачата пространства на избрана отдалеченост, нормално на няколко километра от системите за пуск. В момента на диалога ни няма самолети на писта някъде, оборудвани с нуклеарни оръжия, подготвени за политане. Няма ракети, обикалящи с нуклеарни бойни глави. Съхраняват се в бункери. Разбира се, може да бъдат употребявани, има процедури за това, само че в нормални условия просто не са наоколо.

Споменахте пет европейски държави – Белгия, Нидерландия, Германия, Турция и коя?

И Италия.

Има ли някаква радарна мрежа за ранно предупреждение тук, в Европа?

Ами зависи, има радари, някои от тях са за Противовъздушна отбрана, които биха могли да засекат балистични ракети или крилати ракети. Има център за противоракетна защита в Румъния, който включва и радар, има и други радари. Вероятно е да бъде засечена в даден миг ракета, въпросът е, че не е ясно какво се прави тогава, тъй като е доста мъчно да се прехване, а и да се знае дали наближаващата ракета е нуклеарна, или не. Няма по какъв начин да се разпознае единствено като я гледаме на радар.

Би ли могъл президентът на Русия сам да нареди ядрена офанзива, или има определена командна верига и стъпки за изпълняване на подобна заповед?

Президентът е главнокомандващият. Военната теория ясно показва, че е прерогатив на президента да заповяда нуклеарно нахлуване. Вярвам, че не се знае сигурно, само че имам вяра, че съветската система за командване и ръководство включва избрани процедури, които да разрешат на други в командната верига, евентуално министърът на защитата и/или началника на генералния щаб да имат своя принос в процеса на взимане на решения.

Има механически отбрани, вградени при положение на непредвидена офанзива, дваща като гръм от ясно небе против Русия. Ако приказваме за авансово планувана приложимост на нуклеарно оръжие, би трябвало да има създаден проект и опция военното управление да предложи своя съвет и мнение. Вероятно е правилно, поради това, че президентът е главнокомандващият, множеството отбрани да могат да бъдат заобиколени, само че би лишило несъмнено изпитание и стъпки. Така че, в случай че се замислите, няма копче, което един човек да може да натисне и да стартира нахлуване. По-сложно е.

Путин нареди да бъде приведен руския ядрен арсенал в бойна готовност. Има ли правилна, или грешна реакция срещу такова действие?

Според мен има два метода на реагиране на сходна вест. Първият е да се стартира един тип съревнование с Русия в областта на нуклеарната опасност, само че това би било неверно деяние, тъй като точно такова нещо може да докара до ескалация. Правилният ход би бил да се отстоява едно ясно, твърдо и поредно обръщение, че вкарването на нуклеарни оръжия в този или който и да бил спор, е извънредно безконтролно и рисково, и не би било задоволително. Това обръщение може да разубеди даже от включването на нуклеарни оръжия в спора.

Реална ли е заплахата от ядрена война?

Ами, уповавам се няма, само че отново би трябвало да отстояваме тази позиция, че е недопустимо даже да си задаваме тези въпроси. Трябва сами първо да бъдем наясно, че всякаква приложимост на нуклеарни оръжия е неприемлива, по какъвто и да било метод, без значение от политическата или военна обстановка. Дори мисълта за споменаване, камо ли за приложимост на нуклеарни оръжия в този подтекст, даже самата мисъл би трябвало да бъде наказана ясно и недвусмислено. Не желаеме да попадаме в обстановка, в която е действителна опасността от нуклеарна война. Това не е обикновено. Не бива да възстановяваме нуклеарни оръжия по какъвто и да било метод.
Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР