Инж. Качамаков: Очакваме в Бюджет 2023 да има повече пари за строителство
Инж. Любомир Качамаков – ръководител на Областното посланичество на София на Камарата на строителите в България, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус " по повод Деня на българския строител, който означаваме през днешния ден
Поканихме господин Качамаков във връзка Деня на българския строител, който означаваме през днешния ден. Добро утро .
Добро утро. И ми позволете преди да стартираме нашия диалог да поздравя всички строители с нашия професионален празник. Желая им доста здраве и триумфи. И несъмнено, всички, които носят името Димитър и неговите производни.
Да, да бъдат честити! И ние също ви честитим празника и ви пожелаваме доста триумф отсега нататък!
Благодаря.
Инж. Качамаков, какво е ситуацията на строителния отрасъл у нас?
Строителният отрасъл не е в цветущо здраве. Знаете, че ние сме добре когато имаме работа и когато изпълняваме размери от строителството. Статистиката за жалост сочи, че в случай че през 2020 ние сме изпълнявали 23 милиарда на годишна база, през 2021 година това спадна на 16 милиарда, а според анализите ни все още, за полугодието ние имаме 6,6 милиарда за тази година. Така че не можем да бъдем добре, защото с цел да може браншът да работи, той би трябвало да може да бъде захранван с работа и вложения.
Какви са провокациите през днешния ден пред вашия отрасъл?
Бих споделил, че едно от главните провокации е неналичието на фрагменти. Това е проблем, който при нас съществува от години. Хората, които ние образоваме, се реалокират на Запад, отиват да работят тук-там, където получават по-добро възнаграждение, и ние мъчно се оправяме с хората, които би трябвало да извършват обектите. Това е едно от сериозните провокации. Другото, което от към година е предизвикателство пред нас, е индексацията, която е на строителните контракти, която е свързана с ситуацията и със обстановката, която е всеобща в света. Бих споделил, че имаме все още някакво схващане, стигнахме ненапълно, до индексиране на материалите, само че още нямаме действителни резултати. Надявам се да можем да се оправим с това предизвикателство в идващите няколко месеци към този момент действително да стартира индексирането на договорите за строителство. И несъмнено, това, което споделих, предизвикателство е да можем да убедим някак си ръководещите, в случай че приказваме за публични поръчки, да има повече вложения в строителството.
Председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите инж. Илиян Терзиев съобщи, че има трагичен спад в създаваната строителна продукция. На какво се дължи това, съгласно вас?
Ами може би главният проблем е фрапантното понижаване на възлагане на работа, както споделих. Това са спрени поръчки, има несъмнено, и забавени заплащания, заради което някои от сътрудниците мъчно извършват договорите, надлежно няма изпълнена работа. Тоест, това отново се отразява на изпълняваните размери. Това бих споделил, че е основата причина на спада. И несъмнено, и всеобщата инфлация. Ако гледаме частния бранш, и несъмнено, терзанието на всеки частен вложител какво ще се случи. Просто хората са по-внимателни.
Инж. Качамаков, по какъв метод спадът на индустриалната продукция ще се отрази на държавния бюджет?
Нещата са свързани. Всъщност, държавният бюджет, който главно се цялостни от нашите налози, сега, в който ние изпълняваме по-малък размер, фактурираме по-малко, естествено, няма метод това да не се отрази, защото ние ще внесем нашия налог в по-малък размер. Така че държавният бюджет, ние разчитаме на него, с цел да може да осигурим вложения, приказваме за държавни поръчки отново, само че ние връщаме една огромна част от парите, които получаваме във формата на налози и осигуровки. Така че ще има понижаване и на нашите налози в държавния бюджет. Негативно ще се отрази.
В тази връзка също какви са вашите упования за новия бюджет за идната година? Наблюдавайки политиките у нас, какво е редно съгласно вас да се направи по отношение на вашия отрасъл?
Аз през вчерашния ден следих диалозите в Народното събрание. Това, което виждам, върви се към едно удължение на бюджета от предходната година. Естествено, нашите упования са за повече пари за строителство, повече пари за вложения. Тук отново бих загатнал индексацията, което за нас е доста сериозен въпрос. Не виждам, в бюджета има някакви пари, които са заложени, само че действително ние бихме желали да има и заложени пари за тази индексация, тъй като другояче тя ще остане единствено на книга. Ние имаме написана методика към този момент, призната, призната и в закона това, че ще се индексират договорите. Но в случай че няма пари, това просто ще остане една добра концепция. Така че разчитаме в бюджета за 2023 година да бъде помислено и за това. А по отношение на политиките, отново бих споделил, че политиките, първо, би трябвало може би да се спре с квалификациите, които последните месеци по този начин заляха нашия отрасъл. Ние бих споделил, че сме структуроопределящ бранш, който извършва сред 8 и 12% от Брутният вътрешен продукт на страната и сме съществени хора. Не може, в случай че даже има някакви такива проблеми, които необятно се обявяват по някои от обектите, това не значи, че целият бранш попада под тази подготовка. Така че просто политиците би трябвало да знаят, че строителство постоянно е имало и ще има, и ние ще оцелеем, а и няма метод без строителите страната да върви напред. Така че по отношение на политиките отново дано се замислим и да имаме повече вложения, да можем повече в моменти на рецесия всеобщата международна процедура е в тази посока, че когато има рецесия, би трябвало да се влага в инфраструктура. И както споделих, тези пари, те се връщат в един миг и в страната и в държавния бюджет.
Да. Инж. Илиян Терзиев за жалост заяви още една доста неприятна вест, че от ден на ден строители биват освобождавани от шефовете си, след което те отиват на борсата, и по този начин да се каже тежат на бюджета на Националния застрахователен институт. Защо съгласно вас, този проблем е налице?
Ами в действителност, това е разследване от намаляването на работата и на спрените поръчки, за които загатнах. Както споделих, нещата са свързани. Когато примерно има план, който в един миг има някакво закъснение или надлежно цените към този момент не устоят според новата конюнктура, няма индексиране на този план, сътрудниците да, имаме няколко към този момент такива случаи, бих споделил дори много, когато сътрудниците преценят кое е по-изгодно за тях – дали да си прекратят контракта, да си платят неустойките и да приключат, което значи и освобождение на хората, или да продължат да работят и да не престават да заплащат от себе си разликата в цените. Ако те изберат първия вид, несъмнено, това се отразява и на чиновниците и служащите, те биват освобождавани, отиват на борсата и стартират да тежат дори още повече на бюджета. Защото това, което споделих доскоро, ние пращаме налози, само че когато ние не ги плащаме и осигуровки, те в действителност се поемат от страната. Така че там резултатът е даже още по-негативен.
И по какъв метод вие, от Камарата на строителите, ще борите за решаването на тези проблеми?
Всъщност, проблемите, които са с освобождението на хората, те се борят само с обезпечаване на повече работа. Не би трябвало да се доближава до този миг, в който ще би трябвало да се освобождават хора, само че това е обвързвано отново с размера на работа, което пък от своя страна е обвързвано с вложението в строителството, с публични поръчки, с частни възлагания, просто с повече работа. Ние ще се опитаме, и го вършим, да споделяме с всички държавни институции, защото частният бранш се води след държавния, общо взето там нещата също са свързани, да споделяме и да обясняваме, че в действителност вярното е да не се стопира строителството, защото една спряла машина доста мъчно и доста скъпо по-късно потегля. Така че за мен това е едно от най-важните неща, които би трябвало да се вършат сега. Просто би трябвало да убеждаваме всички, че са нужни вложения в строителството.
Строителството, което може би поради инфлацията, поради войната в Украйна става все по-скъпо у нас. Тези неща неизбежно се отразяват на строителството и у нас. Въпреки, че казвате, че работата е намаляла, следим в София още веднъж едно презастрояване. Навсякъде се строи, инж. Качамаков. Какви са вашите наблюдения във връзка със обстановката в София? Налице ли е презастрояване, имаме ли такова в действителност?
Първо да кажа, че увеличението на цената на строителството не е единствено в България. Това е в действителност развой, който на процедура е в цяла Европа, дори бих споделил в целия свят. Нормално е да се усилват материалите, оттова и продуктът. Относно София бих споделил, че пазарът диктува. Има едни статистики, които са жилищни тактики бих споделил, които са в дълготраен проект, демонстрират, че ние дори изоставаме в строителството на жилищни здания. Така че аз нямам усещане, че имаме презастрояване от позиция на размера. По-скоро това, което се вижда, което за мен е проблем, че липсва инфраструктурата, която е нужна по тези нови квартали, които наподобяват цялостни с блокове или някои път основават едно чувство за недействителност, че просто е прекомерно, прекомерно застроено. Но съгласно мен, при една добра планувана инфраструктура – това са канализации, улици, зелени площи, градинки, знаете, живущи, които са в квартали, които са в южната част на София, постоянно стачкуват за това, за детски градини също. Така че съгласно мен, строителството, нямаме презастрояване. Да, имаме в един миг в последните години може би малко повече офис площи, които се строяха доста офис здания, в този момент нещата малко се обръщат, само че както споделих, пазарът диктува. Когато в един миг има пренасищане на офис площи, вложителите стартират да строят повече жилищни здания. Така че съгласно мен, казусът е по-скоро в инфраструктурата на тези квартали, в градското обмисляне, което несъмнено от Столична община ние имаме доста добър и добра визия, основен проектант, който се пробва това нещо да го възнамерява и трансформира, само че това е дълъг развой и комплициран. Така че тук доста значимо е и самата Столична община да планува в личния си бюджет и пари за отчуждавания, тъй като всички тези неща, които споделих, те не стават без финансиране. Това е също една от аргументите, която има закъснение на тази инфраструктура, за която приказвам.
И за край на нашия диалог по какъв начин ще отбележите вие и вашите сътрудници днешния ден?
Разбира се, ще се съберем да хапнем, да се забележим. Ние имаме в края на деня, нашето регионално посланичество провежда празник, на който са поканени всички строители. Разбира се, те към този момент са се записали, тъй че няма да можем да поканим всички искащи, само че ще го честваме уместно, както всички строители на Димитровден. Надявам се да бъде превъзходен, прелестен празник.
Благодарим ви за това изявление. Ние ви пожелаваме триумф!
Благодаря и аз.
Поканихме господин Качамаков във връзка Деня на българския строител, който означаваме през днешния ден. Добро утро .
Добро утро. И ми позволете преди да стартираме нашия диалог да поздравя всички строители с нашия професионален празник. Желая им доста здраве и триумфи. И несъмнено, всички, които носят името Димитър и неговите производни.
Да, да бъдат честити! И ние също ви честитим празника и ви пожелаваме доста триумф отсега нататък!
Благодаря.
Инж. Качамаков, какво е ситуацията на строителния отрасъл у нас?
Строителният отрасъл не е в цветущо здраве. Знаете, че ние сме добре когато имаме работа и когато изпълняваме размери от строителството. Статистиката за жалост сочи, че в случай че през 2020 ние сме изпълнявали 23 милиарда на годишна база, през 2021 година това спадна на 16 милиарда, а според анализите ни все още, за полугодието ние имаме 6,6 милиарда за тази година. Така че не можем да бъдем добре, защото с цел да може браншът да работи, той би трябвало да може да бъде захранван с работа и вложения.
Какви са провокациите през днешния ден пред вашия отрасъл?
Бих споделил, че едно от главните провокации е неналичието на фрагменти. Това е проблем, който при нас съществува от години. Хората, които ние образоваме, се реалокират на Запад, отиват да работят тук-там, където получават по-добро възнаграждение, и ние мъчно се оправяме с хората, които би трябвало да извършват обектите. Това е едно от сериозните провокации. Другото, което от към година е предизвикателство пред нас, е индексацията, която е на строителните контракти, която е свързана с ситуацията и със обстановката, която е всеобща в света. Бих споделил, че имаме все още някакво схващане, стигнахме ненапълно, до индексиране на материалите, само че още нямаме действителни резултати. Надявам се да можем да се оправим с това предизвикателство в идващите няколко месеци към този момент действително да стартира индексирането на договорите за строителство. И несъмнено, това, което споделих, предизвикателство е да можем да убедим някак си ръководещите, в случай че приказваме за публични поръчки, да има повече вложения в строителството.
Председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите инж. Илиян Терзиев съобщи, че има трагичен спад в създаваната строителна продукция. На какво се дължи това, съгласно вас?
Ами може би главният проблем е фрапантното понижаване на възлагане на работа, както споделих. Това са спрени поръчки, има несъмнено, и забавени заплащания, заради което някои от сътрудниците мъчно извършват договорите, надлежно няма изпълнена работа. Тоест, това отново се отразява на изпълняваните размери. Това бих споделил, че е основата причина на спада. И несъмнено, и всеобщата инфлация. Ако гледаме частния бранш, и несъмнено, терзанието на всеки частен вложител какво ще се случи. Просто хората са по-внимателни.
Инж. Качамаков, по какъв метод спадът на индустриалната продукция ще се отрази на държавния бюджет?
Нещата са свързани. Всъщност, държавният бюджет, който главно се цялостни от нашите налози, сега, в който ние изпълняваме по-малък размер, фактурираме по-малко, естествено, няма метод това да не се отрази, защото ние ще внесем нашия налог в по-малък размер. Така че държавният бюджет, ние разчитаме на него, с цел да може да осигурим вложения, приказваме за държавни поръчки отново, само че ние връщаме една огромна част от парите, които получаваме във формата на налози и осигуровки. Така че ще има понижаване и на нашите налози в държавния бюджет. Негативно ще се отрази.
В тази връзка също какви са вашите упования за новия бюджет за идната година? Наблюдавайки политиките у нас, какво е редно съгласно вас да се направи по отношение на вашия отрасъл?
Аз през вчерашния ден следих диалозите в Народното събрание. Това, което виждам, върви се към едно удължение на бюджета от предходната година. Естествено, нашите упования са за повече пари за строителство, повече пари за вложения. Тук отново бих загатнал индексацията, което за нас е доста сериозен въпрос. Не виждам, в бюджета има някакви пари, които са заложени, само че действително ние бихме желали да има и заложени пари за тази индексация, тъй като другояче тя ще остане единствено на книга. Ние имаме написана методика към този момент, призната, призната и в закона това, че ще се индексират договорите. Но в случай че няма пари, това просто ще остане една добра концепция. Така че разчитаме в бюджета за 2023 година да бъде помислено и за това. А по отношение на политиките, отново бих споделил, че политиките, първо, би трябвало може би да се спре с квалификациите, които последните месеци по този начин заляха нашия отрасъл. Ние бих споделил, че сме структуроопределящ бранш, който извършва сред 8 и 12% от Брутният вътрешен продукт на страната и сме съществени хора. Не може, в случай че даже има някакви такива проблеми, които необятно се обявяват по някои от обектите, това не значи, че целият бранш попада под тази подготовка. Така че просто политиците би трябвало да знаят, че строителство постоянно е имало и ще има, и ние ще оцелеем, а и няма метод без строителите страната да върви напред. Така че по отношение на политиките отново дано се замислим и да имаме повече вложения, да можем повече в моменти на рецесия всеобщата международна процедура е в тази посока, че когато има рецесия, би трябвало да се влага в инфраструктура. И както споделих, тези пари, те се връщат в един миг и в страната и в държавния бюджет.
Да. Инж. Илиян Терзиев за жалост заяви още една доста неприятна вест, че от ден на ден строители биват освобождавани от шефовете си, след което те отиват на борсата, и по този начин да се каже тежат на бюджета на Националния застрахователен институт. Защо съгласно вас, този проблем е налице?
Ами в действителност, това е разследване от намаляването на работата и на спрените поръчки, за които загатнах. Както споделих, нещата са свързани. Когато примерно има план, който в един миг има някакво закъснение или надлежно цените към този момент не устоят според новата конюнктура, няма индексиране на този план, сътрудниците да, имаме няколко към този момент такива случаи, бих споделил дори много, когато сътрудниците преценят кое е по-изгодно за тях – дали да си прекратят контракта, да си платят неустойките и да приключат, което значи и освобождение на хората, или да продължат да работят и да не престават да заплащат от себе си разликата в цените. Ако те изберат първия вид, несъмнено, това се отразява и на чиновниците и служащите, те биват освобождавани, отиват на борсата и стартират да тежат дори още повече на бюджета. Защото това, което споделих доскоро, ние пращаме налози, само че когато ние не ги плащаме и осигуровки, те в действителност се поемат от страната. Така че там резултатът е даже още по-негативен.
И по какъв метод вие, от Камарата на строителите, ще борите за решаването на тези проблеми?
Всъщност, проблемите, които са с освобождението на хората, те се борят само с обезпечаване на повече работа. Не би трябвало да се доближава до този миг, в който ще би трябвало да се освобождават хора, само че това е обвързвано отново с размера на работа, което пък от своя страна е обвързвано с вложението в строителството, с публични поръчки, с частни възлагания, просто с повече работа. Ние ще се опитаме, и го вършим, да споделяме с всички държавни институции, защото частният бранш се води след държавния, общо взето там нещата също са свързани, да споделяме и да обясняваме, че в действителност вярното е да не се стопира строителството, защото една спряла машина доста мъчно и доста скъпо по-късно потегля. Така че за мен това е едно от най-важните неща, които би трябвало да се вършат сега. Просто би трябвало да убеждаваме всички, че са нужни вложения в строителството.
Строителството, което може би поради инфлацията, поради войната в Украйна става все по-скъпо у нас. Тези неща неизбежно се отразяват на строителството и у нас. Въпреки, че казвате, че работата е намаляла, следим в София още веднъж едно презастрояване. Навсякъде се строи, инж. Качамаков. Какви са вашите наблюдения във връзка със обстановката в София? Налице ли е презастрояване, имаме ли такова в действителност?
Първо да кажа, че увеличението на цената на строителството не е единствено в България. Това е в действителност развой, който на процедура е в цяла Европа, дори бих споделил в целия свят. Нормално е да се усилват материалите, оттова и продуктът. Относно София бих споделил, че пазарът диктува. Има едни статистики, които са жилищни тактики бих споделил, които са в дълготраен проект, демонстрират, че ние дори изоставаме в строителството на жилищни здания. Така че аз нямам усещане, че имаме презастрояване от позиция на размера. По-скоро това, което се вижда, което за мен е проблем, че липсва инфраструктурата, която е нужна по тези нови квартали, които наподобяват цялостни с блокове или някои път основават едно чувство за недействителност, че просто е прекомерно, прекомерно застроено. Но съгласно мен, при една добра планувана инфраструктура – това са канализации, улици, зелени площи, градинки, знаете, живущи, които са в квартали, които са в южната част на София, постоянно стачкуват за това, за детски градини също. Така че съгласно мен, строителството, нямаме презастрояване. Да, имаме в един миг в последните години може би малко повече офис площи, които се строяха доста офис здания, в този момент нещата малко се обръщат, само че както споделих, пазарът диктува. Когато в един миг има пренасищане на офис площи, вложителите стартират да строят повече жилищни здания. Така че съгласно мен, казусът е по-скоро в инфраструктурата на тези квартали, в градското обмисляне, което несъмнено от Столична община ние имаме доста добър и добра визия, основен проектант, който се пробва това нещо да го възнамерява и трансформира, само че това е дълъг развой и комплициран. Така че тук доста значимо е и самата Столична община да планува в личния си бюджет и пари за отчуждавания, тъй като всички тези неща, които споделих, те не стават без финансиране. Това е също една от аргументите, която има закъснение на тази инфраструктура, за която приказвам.
И за край на нашия диалог по какъв начин ще отбележите вие и вашите сътрудници днешния ден?
Разбира се, ще се съберем да хапнем, да се забележим. Ние имаме в края на деня, нашето регионално посланичество провежда празник, на който са поканени всички строители. Разбира се, те към този момент са се записали, тъй че няма да можем да поканим всички искащи, само че ще го честваме уместно, както всички строители на Димитровден. Надявам се да бъде превъзходен, прелестен празник.
Благодарим ви за това изявление. Ние ви пожелаваме триумф!
Благодаря и аз.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ