Инж. Иван Иванов, председател на БАВ: Природата не е виновна...
- Инж. Иванов, какви опасности крие чистенето на парче на речните корита?
- Когато речните корита не се почистват постоянно, растителността, наносите и падналите дървета понижават проводимостта на реката. Това значи, че при по-силен или нескончаем дъжд водата няма къде да се оттече - задръстват се сектори, дигите се унищожават, а реката излиза от коритото си. В резултат на това се заливат земи и парцели.
Чистенето единствено в регулацията на обитаемоте места е краткотрайна мярка. Ако горното течение не е почистено, при идващите превалявания всичко, което реката донесе оттова, ще се натрупа още веднъж. Истински резултат има единствено при редовно разчистване по цялото течение и при непрекъсната поддръжка, а не при кампанийни акции.
- Няколко институции дават отговор за ръководството на водите у нас. Разпокъсаността на отговорностите ли е в основата на бедствията?
- Да, разпокъсаността е един от най-сериозните проблеми. Това води до липса на обединен действен център и съгласуваност, изключително в спешни обстановки. Днес няколко структури имат отношение към реките, само че никой няма цялостна отговорност по цялото течение. В резултат всеки чака другия да предприеме дейности. Мерките се вземат, откакто вредите към този момент са настъпили. Нужно е централизирано ръководство по водосборни региони, каквато процедура има в страни като Германия или Австрия да вземем за пример. Там предварителната защита е непрекъснат развой, а не акция след злополучие.
- Климатичните промени или институционалната липса на съгласуваност са по-значим фактор за наводненията?
- Климатичните промени са факт и те усилват честотата и интензитета на рисковите превалявания. Това е световен фактор, който не можем да предотвратим, само че можем да опитаме да управляваме риска от него. Природата не е отговорна за това, че ние не поддържаме инфраструктурата си.
В този смисъл климатът е предизвикателство, само че институционалната неефективност е повода естественото събитие да се трансформира в злополучие. Когато речните кревати са почистени и дигите са поддържани, даже при мощен дъжд следствията са контролируеми.
Най-важното е да има непрестанна грижа за реките. Трябва явен указател кой дава отговор за всеки речен сектор, координирано финансиране и годишен мониторинг на риска.
- Как се приготвят и извършват Плановете за ръководство на риска от наводнения (ПУРН)?
- Европейският съюз основава рамка за оценка, картографиране и обмисляне за понижаване на риска от наводнения на континента. Плановете се изготвят от Басейновите дирекции в България по условията на Директивата за ръководство на риска от наводнения в Европейски Съюз. Документите съдържат карти на опасността и риска от наводнения, разпознати уязвими зони, лист с превантивни и защитни ограничения, проект за деяние и финансиране. Проблемът е, че на процедура осъществяването на ПУРН постоянно става официално - проектите се одобряват, само че не се обезпечава нужното финансиране. Местните управляващи не ги интегрират в устройствени проекти и капиталови стратегии. Липсва актуализация съгласно действителните промени в климата и застрояването и други особености. Така проектите се трансформират в бюрократична условност, вместо да бъдат инструмент за деяние. Ефективното използване на ПУРН изисква непрекъснат мониторинг на осъществяването, интеграция с проектите за земеползване и най-важното - съгласуваност сред страната, общините и оператора.
Истинската смяна ще пристигна, когато ПУРН се употребяват всекидневно - при обмисляне на строителство, поддръжка на речни кревати и подготовка на популацията.
Инж. Иван Иванов е ръководител на Българската асоциация по водите (БАВ). Ръководи и взе участие в редица интернационалните планове, свързани с опазването на околната среда и в частност на водите като Tethys, Danube Water Balance, BOOST-IN, Danube Hazard m3c и други
Има над 25 години професионален опит във водния бранш, като е заемал експертни и управителни позиции в основни структури. По обучение е инженер-химик с магистърска тапия от ХТМУ в София. Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и ръководство в столицата (IFAG) и от Американския университет в България (AUBG). Специализира във Висшия народен институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция.
Член е на работните групи по питейни и отпадъчни води, както и по правни и стопански въпроси на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги (EurEau). Част е от настоятелството на ХТМУ - София и Фондацията за развиване на водния бранш.
- Когато речните корита не се почистват постоянно, растителността, наносите и падналите дървета понижават проводимостта на реката. Това значи, че при по-силен или нескончаем дъжд водата няма къде да се оттече - задръстват се сектори, дигите се унищожават, а реката излиза от коритото си. В резултат на това се заливат земи и парцели.
Чистенето единствено в регулацията на обитаемоте места е краткотрайна мярка. Ако горното течение не е почистено, при идващите превалявания всичко, което реката донесе оттова, ще се натрупа още веднъж. Истински резултат има единствено при редовно разчистване по цялото течение и при непрекъсната поддръжка, а не при кампанийни акции.
- Няколко институции дават отговор за ръководството на водите у нас. Разпокъсаността на отговорностите ли е в основата на бедствията?
- Да, разпокъсаността е един от най-сериозните проблеми. Това води до липса на обединен действен център и съгласуваност, изключително в спешни обстановки. Днес няколко структури имат отношение към реките, само че никой няма цялостна отговорност по цялото течение. В резултат всеки чака другия да предприеме дейности. Мерките се вземат, откакто вредите към този момент са настъпили. Нужно е централизирано ръководство по водосборни региони, каквато процедура има в страни като Германия или Австрия да вземем за пример. Там предварителната защита е непрекъснат развой, а не акция след злополучие.
- Климатичните промени или институционалната липса на съгласуваност са по-значим фактор за наводненията?
- Климатичните промени са факт и те усилват честотата и интензитета на рисковите превалявания. Това е световен фактор, който не можем да предотвратим, само че можем да опитаме да управляваме риска от него. Природата не е отговорна за това, че ние не поддържаме инфраструктурата си.
В този смисъл климатът е предизвикателство, само че институционалната неефективност е повода естественото събитие да се трансформира в злополучие. Когато речните кревати са почистени и дигите са поддържани, даже при мощен дъжд следствията са контролируеми.
Най-важното е да има непрестанна грижа за реките. Трябва явен указател кой дава отговор за всеки речен сектор, координирано финансиране и годишен мониторинг на риска.
- Как се приготвят и извършват Плановете за ръководство на риска от наводнения (ПУРН)?
- Европейският съюз основава рамка за оценка, картографиране и обмисляне за понижаване на риска от наводнения на континента. Плановете се изготвят от Басейновите дирекции в България по условията на Директивата за ръководство на риска от наводнения в Европейски Съюз. Документите съдържат карти на опасността и риска от наводнения, разпознати уязвими зони, лист с превантивни и защитни ограничения, проект за деяние и финансиране. Проблемът е, че на процедура осъществяването на ПУРН постоянно става официално - проектите се одобряват, само че не се обезпечава нужното финансиране. Местните управляващи не ги интегрират в устройствени проекти и капиталови стратегии. Липсва актуализация съгласно действителните промени в климата и застрояването и други особености. Така проектите се трансформират в бюрократична условност, вместо да бъдат инструмент за деяние. Ефективното използване на ПУРН изисква непрекъснат мониторинг на осъществяването, интеграция с проектите за земеползване и най-важното - съгласуваност сред страната, общините и оператора.
Истинската смяна ще пристигна, когато ПУРН се употребяват всекидневно - при обмисляне на строителство, поддръжка на речни кревати и подготовка на популацията.
Инж. Иван Иванов е ръководител на Българската асоциация по водите (БАВ). Ръководи и взе участие в редица интернационалните планове, свързани с опазването на околната среда и в частност на водите като Tethys, Danube Water Balance, BOOST-IN, Danube Hazard m3c и други
Има над 25 години професионален опит във водния бранш, като е заемал експертни и управителни позиции в основни структури. По обучение е инженер-химик с магистърска тапия от ХТМУ в София. Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и ръководство в столицата (IFAG) и от Американския университет в България (AUBG). Специализира във Висшия народен институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция.
Член е на работните групи по питейни и отпадъчни води, както и по правни и стопански въпроси на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги (EurEau). Част е от настоятелството на ХТМУ - София и Фондацията за развиване на водния бранш.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ