Инж. Емил Георгиев: Регламентът за защита на личните данни дава повече права на потребителите
Инж. Емил Георгиев е изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите в България. Завършил е Висшия институт по хранителна и вкусова индустрия гр.Пловдив. Общински консултант с 4 мандата, от които един мандат е бил ръководител на Общински съвет Хасково. Народен представител в 42-рото Народно заседание.
Регламентът за отбрана на персоналните данни дава повече права на потребителите, само че може да сътвори известни неудобства. Компаниите може да станат по-малко гъвкави в обслужването на клиенти в името на по-високата сигурност.
Каква е задачата на регламента за отбрана на персоналните данни и какви промени ще настъпят след влизането му в действие от 25 май?
Целта на регламента за отбрана на персоналните данни е да даде по-голям надзор на жителите върху това какво се случва с тяхната персонална информация. Всъщност регламентът не е чак толкоз нов. Ново е, че фирмите които работят с персонални данни, към този момент са длъжни да вкарат самостоятелната контролна функционалност - „ чиновник по отбрана на персоналните данни ". Неговата задача е да съблюдава за надлежната работа с персонални данни и да оповестява за допустимо приключване на данни или нарушение на закона.
Нека да изясним, какво в действителност значи „ персонални данни "?
Съгласно регламента персонални данни биха могла да е всякаква информация, обвързвана с избран индивид - физическо лице, което е разпознато или може да бъде разпознато посредством нея. Това значи, че не е належащо персоналните данни да съставляват безусловно обединен идентификационен номер или различен тип идентификатор като да вземем за пример ЕГН, номер на персонална карта и други. Всяка информация, която може да докара до идентифицирането на несъмнено физическо лице, съставлява персонални данни.
Какво значи регламентът за потребителите, ще имат ли по-добро, по-надеждно обслужване?
Както споделих регламентът дава по-големи права на потребителите и подсигурява по-добре техните ползи. Той им дава и едно право, каквото до момента не съществуваше за тях, а точно правото да бъдат забравени. По-задълбочен разбор обаче демонстрира, че регламентът може да затрудни обслужването на клиентите. Например, когато някой клиент за първи път посещава някоя компания-оператор на персонални данни, тя ще би трябвало да събира спомагателни документи и единодушия от него. Тоест може да се усили времето за обслужване на клиента.
Предлагането на спомагателни услуги и връзката от фирмите към клиентите може да се окажат много по-ограничени заради липса на единодушие от потребителя. В някои обстановки фирмите ще бъдат по-малко гъвкави. Например, в случай че идентификаторите на обекти и партиди са персонални данни то единствено титулярът или притежателят им ще може да желае информация и да декларира комунални услуги за тях. До момента това може да направи и някой от ползвателите.
С други думи по-голямата грижа за клиентите може да се окаже, че основава някои неудобства за тях. Надявам се да има схващане измежду клиентите и обществото за тези неудобства, въпреки да си давам сметка, че недоволството на клиентите ще бъде ориентирано по-скоро към фирмите, в сравнение с към законодателите.
Какви са вашите наблюдения, фирмите в България ще съумеят ли да спазят законоустановените периоди?
Прави усещане, че доста компании, които са админи на персонални данни, в последно време интензивно работят по внедряване на регламента.
Аз съм член на потребителския съвет към ЧЕЗ България и още при започване на април ние в детайли разгледахме какви процеси и ограничения са подхванали сдруженията на ЧЕЗ в България. На процедура те регистрираха цялостна подготвеност за внедряване на организационни и механически ограничения за реализиране на сходство с условията на регламента. Други компании вършат същото, като да вземем за пример: EVN, Eнерго-Про, банковия бранш, телекомуникационните оператори и други
Напоследък се нароиха и доста курсове, които да коментират регламента и неговото използване. Но огромният ден остава 25 май, когато законът стартира да се ползва. Със сигурност след тази дата ще може да се даде по-конкретна информация за готовността на фирмите, за изгодите и минусите на регламента.
Ако някой има въпроси, подозрения по отношение на спазването на регламента към кого може да се обърне?
Органът, който и преди следеше и продължава да следи за опазването на персоналните данни на българските жители е Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД).
На интернет страницата на комисията има цялата нужна информация. Ние, потребителските организации, също сме разполагаем да оказваме помощ с експертиза на потребителите. Смятам, че следва много работа за всички нас.
Регламентът за отбрана на персоналните данни дава повече права на потребителите, само че може да сътвори известни неудобства. Компаниите може да станат по-малко гъвкави в обслужването на клиенти в името на по-високата сигурност.
Каква е задачата на регламента за отбрана на персоналните данни и какви промени ще настъпят след влизането му в действие от 25 май?
Целта на регламента за отбрана на персоналните данни е да даде по-голям надзор на жителите върху това какво се случва с тяхната персонална информация. Всъщност регламентът не е чак толкоз нов. Ново е, че фирмите които работят с персонални данни, към този момент са длъжни да вкарат самостоятелната контролна функционалност - „ чиновник по отбрана на персоналните данни ". Неговата задача е да съблюдава за надлежната работа с персонални данни и да оповестява за допустимо приключване на данни или нарушение на закона.
Нека да изясним, какво в действителност значи „ персонални данни "?
Съгласно регламента персонални данни биха могла да е всякаква информация, обвързвана с избран индивид - физическо лице, което е разпознато или може да бъде разпознато посредством нея. Това значи, че не е належащо персоналните данни да съставляват безусловно обединен идентификационен номер или различен тип идентификатор като да вземем за пример ЕГН, номер на персонална карта и други. Всяка информация, която може да докара до идентифицирането на несъмнено физическо лице, съставлява персонални данни.
Какво значи регламентът за потребителите, ще имат ли по-добро, по-надеждно обслужване?
Както споделих регламентът дава по-големи права на потребителите и подсигурява по-добре техните ползи. Той им дава и едно право, каквото до момента не съществуваше за тях, а точно правото да бъдат забравени. По-задълбочен разбор обаче демонстрира, че регламентът може да затрудни обслужването на клиентите. Например, когато някой клиент за първи път посещава някоя компания-оператор на персонални данни, тя ще би трябвало да събира спомагателни документи и единодушия от него. Тоест може да се усили времето за обслужване на клиента.
Предлагането на спомагателни услуги и връзката от фирмите към клиентите може да се окажат много по-ограничени заради липса на единодушие от потребителя. В някои обстановки фирмите ще бъдат по-малко гъвкави. Например, в случай че идентификаторите на обекти и партиди са персонални данни то единствено титулярът или притежателят им ще може да желае информация и да декларира комунални услуги за тях. До момента това може да направи и някой от ползвателите.
С други думи по-голямата грижа за клиентите може да се окаже, че основава някои неудобства за тях. Надявам се да има схващане измежду клиентите и обществото за тези неудобства, въпреки да си давам сметка, че недоволството на клиентите ще бъде ориентирано по-скоро към фирмите, в сравнение с към законодателите.
Какви са вашите наблюдения, фирмите в България ще съумеят ли да спазят законоустановените периоди?
Прави усещане, че доста компании, които са админи на персонални данни, в последно време интензивно работят по внедряване на регламента.
Аз съм член на потребителския съвет към ЧЕЗ България и още при започване на април ние в детайли разгледахме какви процеси и ограничения са подхванали сдруженията на ЧЕЗ в България. На процедура те регистрираха цялостна подготвеност за внедряване на организационни и механически ограничения за реализиране на сходство с условията на регламента. Други компании вършат същото, като да вземем за пример: EVN, Eнерго-Про, банковия бранш, телекомуникационните оператори и други
Напоследък се нароиха и доста курсове, които да коментират регламента и неговото използване. Но огромният ден остава 25 май, когато законът стартира да се ползва. Със сигурност след тази дата ще може да се даде по-конкретна информация за готовността на фирмите, за изгодите и минусите на регламента.
Ако някой има въпроси, подозрения по отношение на спазването на регламента към кого може да се обърне?
Органът, който и преди следеше и продължава да следи за опазването на персоналните данни на българските жители е Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД).
На интернет страницата на комисията има цялата нужна информация. Ние, потребителските организации, също сме разполагаем да оказваме помощ с експертиза на потребителите. Смятам, че следва много работа за всички нас.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ