Димитър Василев: Стартъп градът трябва да се управлява с диалогичност, експерти и бизнес нюх
Инж. Димитър Василев е български бизнесмен, вложител и човеколюбец с над 15 години опит в технологиите и нововъведенията. Той е създател на една от най-значимите високотехнологични конференции в Югоизточна Европа -, с главен акцент върху дигитализацията на бизнеса и обществения бранш. Димитър Василев е определен от Европейската комисия да съставлява България в „ Европейската Стартъп Мрежа за Централна и Източна Европа “ (). Има богат опит в построяването на световни марки, поддръжката за развиване на младежите в бизнеса, основаването на устойчиви и разрастващи се предприемачески екосистеми, както и определяне на градове като центрове за цифрови нововъведения.
Василев е един от главните мотори на. През последните години работи интензивно за одобряването на Варна като важен цифров хъб за нововъведения и вложения в Европа. Димитър Василев е ръководител на Управителния съвет на,, и. Част е от мрежата за цифрови водачи на. Пълноправен член, представляващ България в „ Европейската започваща мрежа “.
- Г-н Василев, какво съставляват стартъп градовете? Как са устроени? По какво се разграничават от останалите?
- Това са градове, които имат развита предприемаческа екосистема, предприемаческа общественост, която генерира новаторски, високотехнологични бизнеси и подкрепя локалната стопанска система. Стартъпът е високотехнологично дружество, новосъздадено в последните 3 години. Обикновено то има продуктова иновация, която го прави атрактивно за привличане на вложения. В стартъп града има голям брой такива предприятия. Но има и нещо друго - обединена общественост от специалисти, водачи от разнообразни сфери на публичния и икономическия живот, които мислят в посока по какъв начин да облагородят средата. Това са бизнесмени, специалисти, гении, които не просто генерират артикули и нововъведения, а оказват помощ на локалната екосистема да се развива.
Стартъп градовете са устроени сходно на стартъп фирмите. Ако компанията има изпълнителен шеф, градът има кмет, като представител на жителите. Стартъп фирмите имат още основен действен шеф, чиято роля в общината може да извършва от същата служба или зам.-кмет по цифровизация и нововъведения. Имат шеф иновационна тактика ISO и екип по нововъведенията. За да се трансформира един град в стартъп, би трябвало да премине най-общо 4 равнища: равнище 0 (да се концентрира в един стопански бранш въз основа на специализацията на стартъпите и дребните и междинни предприятия – визитната картичка на града), равнище 1 (да има ISO и екип за нововъведения за решение на главните проблеми на иновационната екосистема), равнище 2 (да стартира да свързва започващите предприятия с инвеститорите), равнище 3 (бизнес модел, при който вложителите финансират започващите предприятия).
- Има ли в Европа и у нас градове, които можем да назовем „ стартъп “?
- Не. В Европа и в международен мащаб има единствено маркетинг за разпространение на градовете. Градовете вкарват нововъведения единствено за обслужване на жителите, без да слагат започващите предприятия в център за развиване на локалната стопанска система.
До предходната година в България имаше три града, класирани в топ 1000 в Glоbаl Ѕtаrtuр Есоѕуѕtеm Іndех - cвeтoвнa ĸлacaция, ĸoятo пoдpeждa cтpaнитe нa бaзa ĸoлĸo блaгoпpиятeн e бизнec ĸлимaтът зa paзвитиeтo нa cтapтъпи (cтapтиpaщи фиpми). От тази година, за жалост, останаха два – София и Варна. Столицата води доста и се обрисува като водач със 123-то си място в международен мащаб. Варна е на 644 позиция, като пада с 224 места единствено за една година. От 2022 година Пловдив е отвън класацията с 1070-ата си позиция. На фона на Източна Европа, София е 9-та, а морската столица изостава на 45-о място. На картата на световната стартъп екосистема на StartupBlink има извадка, в която България е с 269 стартъпа, 7 акселератора, 35 споделени пространства за работа, 13 организации и един водач в област стартъпите. От всички тях във Варна, т.е. отвън столицата, се намират едвам 11 стартъпа и две споделени пространства. Липсват акселератори, които да влагат в започващите бизнеси на локално равнище.
- Каква е повода за изоставането?
- Ние сме положителни в количеството, като брой стартъпи, акселератори, сдоделени работни пространства, само че изоставаме във връзка с качествените знаци. Имаме към този момент компания – еднорог в лицето на Payhawk. Бизнес средата се развива, само че очевидно други градове напредват доста по-бързо от нас. Разковничето е в темпа на развиване.
- Какво е преимуществото да живееш, да правиш бизнес в стартъп град, а за какво не и в стартъп село?
- Основното преимущество е, че младежите имат повече благоприятни условия да развиват нов бизнес, без значение дали е стартъп или не. Самата бизнес среда дава по-големи опциите. Стартъп градът или стартъп селото притеглят повече вложения, имат солидна база или притеглят такава от подготвени и способни младежи, специалисти, които основават нововъведения и в последна сметка са моторът на стопанската система и растежа.
- Как се ръководи един стартъп град/село?
- С диалогичност, с отворена администрация, с специалисти, с бизнес усет. С две думи – като стартъп компания. На чисто оперативно равнище стартъп градът, както и стартъп компанията, се ръководят от основния действен шеф, дружно с координатора на световната самодейност StartupCities. Провеждат седмични оперативни срещи за осъществяване на годишен проект за деяние. Стартъп селата се ръководят от ръководителя на световната стратегия StartupVillages, взаимно с координатора на световната самодейност StartupCities.
- Как стартъп градовете се вписват в Новата европейска иновационна стратегия?
- Стартъп градовете се вписват изцяло в Новата европейска иновационна стратегия, защото са по-конкурентоспособни за новото финансиране от Европейски Съюз като нови иновационни екосистеми. Програмата предлага съответни дейности, посредством които Европа да се трансформира в мястото, където най-хубавите гении работят ръка за ръка с най-хубавите компании и където дълбоките софтуерни нововъведения се развиват. По-конкретно, Новата европейска стратегия за нововъведения ще усъвършенства достъпа до финансиране за европейските започващи предприятия, с цел да се даде опция на иноваторите да опитват.
- Какво е належащо да се предприеме на държавно равнище, с цел да нараства ролята на стартъп селищата и те да се умножават?
- Направено е не малко, само че фактът, че други страни порастват с доста по-бързи темпове от нас приказва, че то не е задоволително. През октомври България се причисли към съвсем половината страни от Европейския съюз, които могат да издават така наречен стартъп визи. Този вид виза дава съображение за престояване в страната на задгранични бизнесмени за развиване на високотехнологичен или новаторски план. По този метод доста се улеснява възмoжнocтта нa пpeдпpиeмaчи oт cтpaни отвън EС дa cтapтиpaт бизнec в Бългapия.
Сред другите смислени промени за развиването на стартъпи, които се случиха през последните години, са тези в Закона за скъпите бумаги, с които се подвигна на 8 млн. лева и се изравни с европейския прагът за набиране на средства на BEAM пазара за финансиране активността на дребните и междинни компании към Българската фондова борса. Друга смяна, засягаща всеки бизнес в България, е увеличението на прага за Данък добавена стойност на 100 000 лв.. Като позитивна стъпка може да се означи и основаването на института INSAIT за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии. Въпросът е по какъв начин ще се ръководи и финансира, с цел да промени средата за развиване на високотехнологични компании в България.
Изключително доста са и дейностите, които би трябвало да се подхващат, с цел да си осигурим дълготраен стопански напредък - подобен, какъвто биха дали браншовете с висока добавена стойност. Много основна би била смяната в Търговския закон за определяне на Дружество с изменчив капитал, което съчетава най-хубавите детайли от ООД и АД. Нужни са нови законови оферти и в сферите на софтуерния трансфер, ангелските вложения, както и отдалечената работа.
Мениджър Нюз
Василев е един от главните мотори на. През последните години работи интензивно за одобряването на Варна като важен цифров хъб за нововъведения и вложения в Европа. Димитър Василев е ръководител на Управителния съвет на,, и. Част е от мрежата за цифрови водачи на. Пълноправен член, представляващ България в „ Европейската започваща мрежа “.
- Г-н Василев, какво съставляват стартъп градовете? Как са устроени? По какво се разграничават от останалите?
- Това са градове, които имат развита предприемаческа екосистема, предприемаческа общественост, която генерира новаторски, високотехнологични бизнеси и подкрепя локалната стопанска система. Стартъпът е високотехнологично дружество, новосъздадено в последните 3 години. Обикновено то има продуктова иновация, която го прави атрактивно за привличане на вложения. В стартъп града има голям брой такива предприятия. Но има и нещо друго - обединена общественост от специалисти, водачи от разнообразни сфери на публичния и икономическия живот, които мислят в посока по какъв начин да облагородят средата. Това са бизнесмени, специалисти, гении, които не просто генерират артикули и нововъведения, а оказват помощ на локалната екосистема да се развива.
Стартъп градовете са устроени сходно на стартъп фирмите. Ако компанията има изпълнителен шеф, градът има кмет, като представител на жителите. Стартъп фирмите имат още основен действен шеф, чиято роля в общината може да извършва от същата служба или зам.-кмет по цифровизация и нововъведения. Имат шеф иновационна тактика ISO и екип по нововъведенията. За да се трансформира един град в стартъп, би трябвало да премине най-общо 4 равнища: равнище 0 (да се концентрира в един стопански бранш въз основа на специализацията на стартъпите и дребните и междинни предприятия – визитната картичка на града), равнище 1 (да има ISO и екип за нововъведения за решение на главните проблеми на иновационната екосистема), равнище 2 (да стартира да свързва започващите предприятия с инвеститорите), равнище 3 (бизнес модел, при който вложителите финансират започващите предприятия).
- Има ли в Европа и у нас градове, които можем да назовем „ стартъп “?
- Не. В Европа и в международен мащаб има единствено маркетинг за разпространение на градовете. Градовете вкарват нововъведения единствено за обслужване на жителите, без да слагат започващите предприятия в център за развиване на локалната стопанска система.
До предходната година в България имаше три града, класирани в топ 1000 в Glоbаl Ѕtаrtuр Есоѕуѕtеm Іndех - cвeтoвнa ĸлacaция, ĸoятo пoдpeждa cтpaнитe нa бaзa ĸoлĸo блaгoпpиятeн e бизнec ĸлимaтът зa paзвитиeтo нa cтapтъпи (cтapтиpaщи фиpми). От тази година, за жалост, останаха два – София и Варна. Столицата води доста и се обрисува като водач със 123-то си място в международен мащаб. Варна е на 644 позиция, като пада с 224 места единствено за една година. От 2022 година Пловдив е отвън класацията с 1070-ата си позиция. На фона на Източна Европа, София е 9-та, а морската столица изостава на 45-о място. На картата на световната стартъп екосистема на StartupBlink има извадка, в която България е с 269 стартъпа, 7 акселератора, 35 споделени пространства за работа, 13 организации и един водач в област стартъпите. От всички тях във Варна, т.е. отвън столицата, се намират едвам 11 стартъпа и две споделени пространства. Липсват акселератори, които да влагат в започващите бизнеси на локално равнище.
- Каква е повода за изоставането?
- Ние сме положителни в количеството, като брой стартъпи, акселератори, сдоделени работни пространства, само че изоставаме във връзка с качествените знаци. Имаме към този момент компания – еднорог в лицето на Payhawk. Бизнес средата се развива, само че очевидно други градове напредват доста по-бързо от нас. Разковничето е в темпа на развиване.
- Какво е преимуществото да живееш, да правиш бизнес в стартъп град, а за какво не и в стартъп село?
- Основното преимущество е, че младежите имат повече благоприятни условия да развиват нов бизнес, без значение дали е стартъп или не. Самата бизнес среда дава по-големи опциите. Стартъп градът или стартъп селото притеглят повече вложения, имат солидна база или притеглят такава от подготвени и способни младежи, специалисти, които основават нововъведения и в последна сметка са моторът на стопанската система и растежа.
- Как се ръководи един стартъп град/село?
- С диалогичност, с отворена администрация, с специалисти, с бизнес усет. С две думи – като стартъп компания. На чисто оперативно равнище стартъп градът, както и стартъп компанията, се ръководят от основния действен шеф, дружно с координатора на световната самодейност StartupCities. Провеждат седмични оперативни срещи за осъществяване на годишен проект за деяние. Стартъп селата се ръководят от ръководителя на световната стратегия StartupVillages, взаимно с координатора на световната самодейност StartupCities.
- Как стартъп градовете се вписват в Новата европейска иновационна стратегия?
- Стартъп градовете се вписват изцяло в Новата европейска иновационна стратегия, защото са по-конкурентоспособни за новото финансиране от Европейски Съюз като нови иновационни екосистеми. Програмата предлага съответни дейности, посредством които Европа да се трансформира в мястото, където най-хубавите гении работят ръка за ръка с най-хубавите компании и където дълбоките софтуерни нововъведения се развиват. По-конкретно, Новата европейска стратегия за нововъведения ще усъвършенства достъпа до финансиране за европейските започващи предприятия, с цел да се даде опция на иноваторите да опитват.
- Какво е належащо да се предприеме на държавно равнище, с цел да нараства ролята на стартъп селищата и те да се умножават?
- Направено е не малко, само че фактът, че други страни порастват с доста по-бързи темпове от нас приказва, че то не е задоволително. През октомври България се причисли към съвсем половината страни от Европейския съюз, които могат да издават така наречен стартъп визи. Този вид виза дава съображение за престояване в страната на задгранични бизнесмени за развиване на високотехнологичен или новаторски план. По този метод доста се улеснява възмoжнocтта нa пpeдпpиeмaчи oт cтpaни отвън EС дa cтapтиpaт бизнec в Бългapия.
Сред другите смислени промени за развиването на стартъпи, които се случиха през последните години, са тези в Закона за скъпите бумаги, с които се подвигна на 8 млн. лева и се изравни с европейския прагът за набиране на средства на BEAM пазара за финансиране активността на дребните и междинни компании към Българската фондова борса. Друга смяна, засягаща всеки бизнес в България, е увеличението на прага за Данък добавена стойност на 100 000 лв.. Като позитивна стъпка може да се означи и основаването на института INSAIT за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии. Въпросът е по какъв начин ще се ръководи и финансира, с цел да промени средата за развиване на високотехнологични компании в България.
Изключително доста са и дейностите, които би трябвало да се подхващат, с цел да си осигурим дълготраен стопански напредък - подобен, какъвто биха дали браншовете с висока добавена стойност. Много основна би била смяната в Търговския закон за определяне на Дружество с изменчив капитал, което съчетава най-хубавите детайли от ООД и АД. Нужни са нови законови оферти и в сферите на софтуерния трансфер, ангелските вложения, както и отдалечената работа.
Мениджър Нюз
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ