Инж. Бенко Русев: Тънкостта в шаха е да успееш да излезеш от себе си
Инж. Бенко Русев е създател на единствената издавана в България четиритомна поредност за образование по шахмат „ Човешката игра шахмат ”. Той е измежду най-хубавите шахматни методисти, обучавал и сина си Желязко Русев – един от най-силните млади майстори у нас. Работил като боен, през днешния ден Бенко Русев учи децата от шахматен клуб „ Левски ” на правилата на една от нaй-древните игри.
- Кажете ни по какъв начин военното дело се свързва с играта на кралете?
- Директно. В армията системата за оценка на съперника и изобщо на ситуацията, вземането на решения за водене на сполучливи дейности е може би най-силно застъпена спрямо всички други институции и организации в едно общество. Доколкото имам визия, такова образование минават всевъзможен тип ръководители на всевъзможни равнища. Аз имах щастието да се образовам във Военната академия на Съюз на съветските социалистически републики. Оттам възприех понятия като концепция, план, решение и проект за деяние. При военните е проект за бойни дейности, в шахмата е проект за игра. Има доста общо. След това реших, че тези познания имат място в образованието по шахмат, и се пробвах да го реализира.
- Какво съставлява шахматът зад фигурите, разпоредбите и тактиката?
- Това е най-коректният и най-богатият модел на човешкия живот. В него има неизброими разновидности, тактики и тактики, нужда от запаметени познания, от логичност, от внимание в личните дейности и тези на съперника. Само по този начин можеш да оцениш неговите ходове, с цел да се обезопасиш от тях и да намериш решение за най-хубавия твой ход. И в книгата на Гари Каспаров „ Шахматът като модел на живот ” се прави тъкмо тази прилика.
- Как играта въздейства върху индивида и душeвността му?
- Ако човек желае да доближи високо равнище - нямам поради материалната страна на живота, за мен същинско значение има само духовното развиване на личността, - той би трябвало да бъде извънредно стегнат, събран, непретенциозен, оправдателен, мислещ, както и в шахмата. Ако в играта не си задоволително оправдателен към целия й механизъм, към съперника и към най-човешките страни при търсене на ходовете – от вниманието, през познанията, паметта, през настроението дори, в случай че не се опиташ да потънеш в целия този хубав свят на хрумвания, претекстове, асоциации, усеща, няма да можеш да напреднеш доста. Същото е и в живота. Ако човек се пробва по някакъв елементарен метод да реализира едни или други триумфи, като подценява духовната си същина, той ще стигне ненапълно, ще се замогне с какво ли не, само че надали ще бъде щастлив от това, което е постигнал. Само в онази посока е щастието – в духовната.
