Костадин Филипов: Сили от СДСМ стоят зад внасянето на идеята за референдум за вписването на българите в Конституцията на Северна Македония
Инициативата за подобен референдум се въплъщава от едно лице - Виктор Габер. Почти се досещам кои политически сили стоят зад него, и това са силите от сегашната съпротива в лицето на Социалдемократическия съюз на Македония. Доколкото разбрах, информацията за внасянето на концепцията за референдум в деловодството на Народното събрание идва единствено от два-три източника, които ми дават съображение да мисля кой стои зад тази самодейност. Това съобщи в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева журналистът Костадин Филипов.
По думите му следва дълга парламентарна процедура, сходна с тази в българското Народно заседание по разнообразни начинания за референдуми.
" Колкото и разумно да звучи аргументацията за провеждането на подобен референдум в Северна Македония, и колкото и да наподобява като знак, че се търси излаз от това застинало състояние и блокирания към този момент четири години развой след подписването на по този начин нареченото френско предложение, коства ми се, че тази концепция е обречена на крах ", разясни Филипов.
Той уточни и два аргумента в поддръжка на тази теза:
" Първо, в Народното събрание на Република Северна Македония има ясно обрисувано и устойчиво болшинство на ръководещата партия ВМРО-ДПМНЕ и нейните съдружни сътрудници от албанските политически обединения. Ако се стигне до гласоподаване в пленарната зала, концепцията ще бъде отхвърлена мигновено - най-малкото поради непрекъснатите изказвания на Християн Мицкоски, че няма да прави отстъпки, няма да се преценява с преговорната рамка и няма да " превива гръбнак " пред българските претенции. Цялата тази реторика, откогато той стана министър председател, към този момент се трансформира и в публична държавна политика ", изясни журналистът.
" Второто ми основание е, че думата " референдум " и този инструмент на демокрацията имат неприятна популярност в Република Северна Македония. На 8 септември 1991 година посредством референдум Република Македония стана суверенна и самостоятелна страна, отделяйки се от някогашна Югославия. България беше първата страна, която я призна - на 15 януари 1992 година. Но и до през днешния ден измежду огромна част от жителите на Северна Македония има съмнение и вътрешно противоречие с решенията, произтекли от този референдум ", разясни още гостът.
Филипов напомни и референдума от 2018 година, проведен от тогавашния министър председател Зоран Заев, по отношение на новото име на страната, контрактувано с Гърция.
" Това беше самоуверен политически ход от страна на Заев - да призове жителите да кажат дали одобряват името " Република Северна Македония " като гаранция за отваряне на пътя към НАТО и Европейския съюз. Но когато резултатите не се оказаха такива, каквито той очакваше, Заев промени отношението си към вота и съобщи, че го приема единствено като консултация с жителите ", уточни Филипов.
Според него след това Заев е обезпечил нужното парламентарно болшинство, в това число с поддръжката на депутати, свързвани със събитията от 27 април 2017 година и офанзивата против Народното събрание. " Така страната стартира да се назовава Република Северна Македония. И до през днешния ден това остава най-чувствителното политическо решение, което Народното събрание е взимал. В последна сметка точно този въпрос, жестоко казано, " изяде главата " на Зоран Заев и постави завършек на политическата му кариера ", добави той.
" Така че, съгласно мен тази самодейност е обречена на крах още в зародиш ", съобщи Филипов.
По думите му следва дълга парламентарна процедура, сходна с тази в българското Народно заседание по разнообразни начинания за референдуми.
" Колкото и разумно да звучи аргументацията за провеждането на подобен референдум в Северна Македония, и колкото и да наподобява като знак, че се търси излаз от това застинало състояние и блокирания към този момент четири години развой след подписването на по този начин нареченото френско предложение, коства ми се, че тази концепция е обречена на крах ", разясни Филипов.
Той уточни и два аргумента в поддръжка на тази теза:
" Първо, в Народното събрание на Република Северна Македония има ясно обрисувано и устойчиво болшинство на ръководещата партия ВМРО-ДПМНЕ и нейните съдружни сътрудници от албанските политически обединения. Ако се стигне до гласоподаване в пленарната зала, концепцията ще бъде отхвърлена мигновено - най-малкото поради непрекъснатите изказвания на Християн Мицкоски, че няма да прави отстъпки, няма да се преценява с преговорната рамка и няма да " превива гръбнак " пред българските претенции. Цялата тази реторика, откогато той стана министър председател, към този момент се трансформира и в публична държавна политика ", изясни журналистът.
" Второто ми основание е, че думата " референдум " и този инструмент на демокрацията имат неприятна популярност в Република Северна Македония. На 8 септември 1991 година посредством референдум Република Македония стана суверенна и самостоятелна страна, отделяйки се от някогашна Югославия. България беше първата страна, която я призна - на 15 януари 1992 година. Но и до през днешния ден измежду огромна част от жителите на Северна Македония има съмнение и вътрешно противоречие с решенията, произтекли от този референдум ", разясни още гостът.
Филипов напомни и референдума от 2018 година, проведен от тогавашния министър председател Зоран Заев, по отношение на новото име на страната, контрактувано с Гърция.
" Това беше самоуверен политически ход от страна на Заев - да призове жителите да кажат дали одобряват името " Република Северна Македония " като гаранция за отваряне на пътя към НАТО и Европейския съюз. Но когато резултатите не се оказаха такива, каквито той очакваше, Заев промени отношението си към вота и съобщи, че го приема единствено като консултация с жителите ", уточни Филипов.
Според него след това Заев е обезпечил нужното парламентарно болшинство, в това число с поддръжката на депутати, свързвани със събитията от 27 април 2017 година и офанзивата против Народното събрание. " Така страната стартира да се назовава Република Северна Македония. И до през днешния ден това остава най-чувствителното политическо решение, което Народното събрание е взимал. В последна сметка точно този въпрос, жестоко казано, " изяде главата " на Зоран Заев и постави завършек на политическата му кариера ", добави той.
" Така че, съгласно мен тази самодейност е обречена на крах още в зародиш ", съобщи Филипов.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ