Противоречиви сигнали за еврозоната наложиха идеята за референдум, каза президентът Илияна Йотова
Инициативата за референдум за еврото е била подбудена от разминаване сред оценки на национални институции и европейски сътрудници по отношение на готовността на страната за участие в еврозоната. Това сподели президентът Илияна Йотова в предаването „ Тази заран “ по bTV.
По думите ѝ, в къс интервал са били изразени противоположни позиции – от изказвания, че България не покрива критериите и има сериозен бюджетен недостиг, до следващо позитивно мнение след искане на конвергентен отчет и „ зелена светлина “ от Европейската комисия. Според нея това слага въпроса дали е имало неточни национални данни или неверни тълкования на икономическите индикатори. Президентът акцентира, че единствената институция, която поредно е изпълнявала дилемите си по подготовката, е Българската национална банка.
Президентът Илияна Йотова означи, че казусът не е самото евро като валута, а степента на подготвеност на страната да премине към новата парична рамка. Тя уточни, че други страни са имали дълги преходни интервали с акомодация на обществени системи, бизнес среда и регулации, до момента в който съгласно нея в България процесът е протекъл ускорено.
Йотова разяснява, че част от жителите са усетили спад в покупателната дарба след въвеждането на еврото, което съгласно нея поражда публично неодобрение и стопански терзания. Тя акцентира, че идващото постоянно държавно управление би трябвало да предприеме съответни политики за отбрана на приходите и стабилизиране на цените.
Държавният глава съобщи още, че участието в еврозоната открива благоприятни условия, само че те могат да бъдат употребявани единствено при ясна национална тактика за вложения и икономическо развиване в границите на Европейския съюз. Като образец за разнообразни стопански подходи в Европа тя уточни противоположните визии на Германия и Франция по отношение на индустриалната политика – едната насочена към национално индустриално подсилване и външни партньорства, а другата към усилване на производството вътре в съюза.
Според президента България би трябвало ясно да формулира личната си позиция, с цел да отбрани ползите си при образуването на бъдещите европейски стопански политики. Йотова акцентира, че оттук насетне основният въпрос е по какъв начин страната ще употребява участието си в еврозоната, с цел да притегли вложения и да развие стопанската система си. По думите ѝ, това изисква ясна национална тактика и дейна позиция в границите на Европейския съюз, в това число при образуването на общите финансови и индустриални политики.
Йотова уточни, че идващото постоянно държавно управление би трябвало да предложи съответни политики, които да подсигуряват отбрана на жителите, непоклатимост на стопанската система и дейно присъединяване на страната в европейските процеси.
По думите ѝ, в къс интервал са били изразени противоположни позиции – от изказвания, че България не покрива критериите и има сериозен бюджетен недостиг, до следващо позитивно мнение след искане на конвергентен отчет и „ зелена светлина “ от Европейската комисия. Според нея това слага въпроса дали е имало неточни национални данни или неверни тълкования на икономическите индикатори. Президентът акцентира, че единствената институция, която поредно е изпълнявала дилемите си по подготовката, е Българската национална банка.
Президентът Илияна Йотова означи, че казусът не е самото евро като валута, а степента на подготвеност на страната да премине към новата парична рамка. Тя уточни, че други страни са имали дълги преходни интервали с акомодация на обществени системи, бизнес среда и регулации, до момента в който съгласно нея в България процесът е протекъл ускорено.
Йотова разяснява, че част от жителите са усетили спад в покупателната дарба след въвеждането на еврото, което съгласно нея поражда публично неодобрение и стопански терзания. Тя акцентира, че идващото постоянно държавно управление би трябвало да предприеме съответни политики за отбрана на приходите и стабилизиране на цените.
Държавният глава съобщи още, че участието в еврозоната открива благоприятни условия, само че те могат да бъдат употребявани единствено при ясна национална тактика за вложения и икономическо развиване в границите на Европейския съюз. Като образец за разнообразни стопански подходи в Европа тя уточни противоположните визии на Германия и Франция по отношение на индустриалната политика – едната насочена към национално индустриално подсилване и външни партньорства, а другата към усилване на производството вътре в съюза.
Според президента България би трябвало ясно да формулира личната си позиция, с цел да отбрани ползите си при образуването на бъдещите европейски стопански политики. Йотова акцентира, че оттук насетне основният въпрос е по какъв начин страната ще употребява участието си в еврозоната, с цел да притегли вложения и да развие стопанската система си. По думите ѝ, това изисква ясна национална тактика и дейна позиция в границите на Европейския съюз, в това число при образуването на общите финансови и индустриални политики.
Йотова уточни, че идващото постоянно държавно управление би трябвало да предложи съответни политики, които да подсигуряват отбрана на жителите, непоклатимост на стопанската система и дейно присъединяване на страната в европейските процеси.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ