Стартира инициатива за опазване на храм-кладенеца в село Гърло
Инициатива за разчистване и запазване на неповторимия храм-кладенец в брезнишкото село Гърло са подели народните представители Станислав Владимиров и Любомир Бонев, заяви пресцентърът на Българска социалистическа партия.
Почистването ще се състои в неделя. Същия ден в 10.00 ч. от центъра на с. Гърло ще се тръгне към античния комплекс. Материали за почистването ще бъдат обезпечени за всички.
Гърленският храм-кладенец е най-старият античен паметен каменен зидан строеж, оживял по българските земи, счита ст.н.с.II ст. Любомир Цонев, който е измежду най-страстните откриватели и популяризатори на оборудването. Обектът поразява с майсторството на строителя и елегантността на формите и пропорциите, твърди Цонев.
Според него тук античните хора са устроили тайнствена, свещена среща на главните детайли, от които се поражда и поддържа животът - слънце, земя, вода. Обектът не е характерен за тракийската просвета, необичаен е и за Евразия, твърди откривателят. Храм-кладенец с изключение на в България, имало в Гърция, Кримския полуостров и Палестина.
Подземният паметен строеж е ситуиран в северния дял на Гребен планина, в местността "Пусто Гърло ".
Седем метра дълъг кулоар с тринадесет стъпала води в кръгла зала, в чийто център над извора е построен 5 м бездънен бунар. Откривателят на оборудването - проф. доктор Димитрина Митова-Джонова попаднала на сакралния обект през 1972 година и го свързала с културата Нураги, показана най-вече на италианския остров Сардиния. Джонова датирала паметника от ХII-Х в.пр.Хр.Според нея храм-кладенецът е отдаден на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на шумерския господ Енки.
Почистването ще се състои в неделя. Същия ден в 10.00 ч. от центъра на с. Гърло ще се тръгне към античния комплекс. Материали за почистването ще бъдат обезпечени за всички.
Гърленският храм-кладенец е най-старият античен паметен каменен зидан строеж, оживял по българските земи, счита ст.н.с.II ст. Любомир Цонев, който е измежду най-страстните откриватели и популяризатори на оборудването. Обектът поразява с майсторството на строителя и елегантността на формите и пропорциите, твърди Цонев.
Според него тук античните хора са устроили тайнствена, свещена среща на главните детайли, от които се поражда и поддържа животът - слънце, земя, вода. Обектът не е характерен за тракийската просвета, необичаен е и за Евразия, твърди откривателят. Храм-кладенец с изключение на в България, имало в Гърция, Кримския полуостров и Палестина.
Подземният паметен строеж е ситуиран в северния дял на Гребен планина, в местността "Пусто Гърло ".
Седем метра дълъг кулоар с тринадесет стъпала води в кръгла зала, в чийто център над извора е построен 5 м бездънен бунар. Откривателят на оборудването - проф. доктор Димитрина Митова-Джонова попаднала на сакралния обект през 1972 година и го свързала с културата Нураги, показана най-вече на италианския остров Сардиния. Джонова датирала паметника от ХII-Х в.пр.Хр.Според нея храм-кладенецът е отдаден на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на шумерския господ Енки.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ