Ингрид Бергман, която остана вярна на себе си
Ингрид Бергман се ражда на 29 август в Стокхолм през 1915 година и издъхва 67 години по-късно в Лондон на същата дата.
Тя губи майка си, когато е на 2 години, а на 13 се сбогува и със своя татко. Известно време желанието му да направи оперна певица от щерка си е повода момичето да посещава уроци по пеене. Но порасналата Бергман споделя, че още през цялото време е желала да бъде актриса – от време на време е обличала облеклата на майка си и изнасяла пиеси уединено във фотографското студио на татко си .
След като остава сирак, Ингрид Бергман живее с една от своите лели, а по-късно печели стипендия за Кралското учебно заведение за трагичен спектакъл в Стокхолм, където преди този момент е учила и Грета Грабо . Бъдещата звезда напуща след една година, когато времето ѝ към този момент е заето от кино участия в родината.
Първата ѝ роля в Холивуд идва в края на 30-те години след покана от фамозния продуцент Дейвид О. Селзник за римейк на шведския филм с нейно присъединяване “Intermezzo”. През 1939 година тя към този момент е женена за зъболекаря доктор Петер Линдстрьом и е станала майка на щерка на име Пия година по-рано . Затова и Ингрид Бергман има желание да се върне в Швеция след края на фотосите, само че ориста има други проекти за нея.
В Щатите са възхитени от играта и обаянието на чужденката, а опасенията на Селзник са опровергани, за които синът на продуцента споделя: „ Тя не говореше британски, беше прекомерно висока, името ѝ звучеше прекомерно немско, а нейните вежди бяха много гъсти. “ Освен това, Бергман се страхувала от холивудските гримьори, които можели да я трансфорат в някого, който тя не разпознава. Така актрисата се договаря да не я гримират, което неизбежно впечатлява критици и фенове .
Getty
Естественият тип на Ингрид кара филмовия историк Дейвид Томсън да означи, че това би могло да е „ началото на необикновено въздействие върху Холивуд и Америка “, а неналичието на грим способства към „ чувството за достойнство “.
След завършването на един шведски и три американски кино лентата Бергман снима „ Казабланка “ дружно с Хъмфри Богарт, а ролята ѝ на Илса Лунд се првръща в нейната най-известна и разпознаваема . Тя продължава със заглавия като „ За кого бие камбаната “, „ Камбаните на Света Мария “, „ Небезизвестните “, „ Омагьосан “, „ Жана Д‘Арк “ и други.
Getty
Междувременно актрисата показва своите благосклонности към филмите на режисьора Роберто Роселини , на който написа писмо с предложение да работят дружно вбъдеще. Така стартира и началото на най-големия скандал в живота ѝ.
След като италианецът я включва измежду актьорите в плана си „ Стромболи “ от 1950 година, той и шведката стартират връзка , а Бергман забременява. Обществото е възмутено, само че като че ли това не стига – процесът по развода и битката за настойничество над дъщерята от предходния брак на Ингрид става обществен , а актрисата отпътува за Италия.
Биографът Доналд Спото отбелязва, че негативният отзив на събитията се дължи на екранните облици на Ингрид Бергман, които се отличават с висок морал и ярки полезности . Както отбелязва самата актриса: „ Хората ме гледаха в „ Жана Д‘Арк “ и ме оповестиха за светица. Но не съм. Аз съм просто жена и човешко създание. “
Getty
Роселини и Бергман имат три деца – Ренато , роден през 1950 година, и близначките Ингрид и Изабела , появили се две години по-късно. Втората от тях познаваме като модел и актриса, заприличваща от ден на ден на майка си.
Режисьорът снима пет кино лентата, където половинката му извършва основна роля. През 1957 година той обаче още веднъж стартира връзка със своя колежка – индийката Сонали ДасГупта. Бергман и Роселини се развеждат – той се дами още веднъж още същата година, а тя – на идната. Съпругът ѝ е Ларс Шмидт – сценичен бизнесмен от заможно шведско семейство.
По време на третия си брак актрисата има къса спекулация с сътрудника си от „ Омагьосан “ Грегъри Пек , защитавана в загадка и приета от него пет години след гибелта на Бергман. Актьорът е сбит: „ Всичко, което мога да кажа, е, че същинска обич към нея, и тук мисля, че би трябвало да спра…Аз бях млад. Тя също. Бяхме близо в продължение на седмици напрегната работа. “
Getty
Бергман умира точно на своя 67-ми рожден ден в Лондон след боледуване от рак на гърдата в продължение на осем години, в които не стопира да снима . Докато заболяването се популяризира, тя рядко се оплаква или демонстрира болежка, а биографът Шарлът Чандлър отбелязва, че в случай че от екипа са знаели за положението на актрисата, никой не би разрешил тя да взе участие в „ Жена на име Голда “.
По време на кариерата си Бергман става една от дребното трикратни носители на „ Оскар “ (за „ Газова светлина “, „ Анастасия “ и „ Убийство в Ориент Експрес “) . В биографията си записва още 2 награди „ Еми “, 4 статуетки „ Златен глобус “ и по една премия „ БАФТА “ и „ Тони “.
Getty
Според историка Дейвид Томсън филмовите фенове елементарно се разпознават с Ингрид Бергман поради нейната непринуденост, която провокира в Америка „ обич, в която надали в миналото се е повтаряла “ . И същата тази обич изиграва неприятна смешка на дамата, която в очите на другите изневерява, само че остава вярна на себе си.
Тя губи майка си, когато е на 2 години, а на 13 се сбогува и със своя татко. Известно време желанието му да направи оперна певица от щерка си е повода момичето да посещава уроци по пеене. Но порасналата Бергман споделя, че още през цялото време е желала да бъде актриса – от време на време е обличала облеклата на майка си и изнасяла пиеси уединено във фотографското студио на татко си .
След като остава сирак, Ингрид Бергман живее с една от своите лели, а по-късно печели стипендия за Кралското учебно заведение за трагичен спектакъл в Стокхолм, където преди този момент е учила и Грета Грабо . Бъдещата звезда напуща след една година, когато времето ѝ към този момент е заето от кино участия в родината.
Първата ѝ роля в Холивуд идва в края на 30-те години след покана от фамозния продуцент Дейвид О. Селзник за римейк на шведския филм с нейно присъединяване “Intermezzo”. През 1939 година тя към този момент е женена за зъболекаря доктор Петер Линдстрьом и е станала майка на щерка на име Пия година по-рано . Затова и Ингрид Бергман има желание да се върне в Швеция след края на фотосите, само че ориста има други проекти за нея.
В Щатите са възхитени от играта и обаянието на чужденката, а опасенията на Селзник са опровергани, за които синът на продуцента споделя: „ Тя не говореше британски, беше прекомерно висока, името ѝ звучеше прекомерно немско, а нейните вежди бяха много гъсти. “ Освен това, Бергман се страхувала от холивудските гримьори, които можели да я трансфорат в някого, който тя не разпознава. Така актрисата се договаря да не я гримират, което неизбежно впечатлява критици и фенове .
Getty Естественият тип на Ингрид кара филмовия историк Дейвид Томсън да означи, че това би могло да е „ началото на необикновено въздействие върху Холивуд и Америка “, а неналичието на грим способства към „ чувството за достойнство “.
След завършването на един шведски и три американски кино лентата Бергман снима „ Казабланка “ дружно с Хъмфри Богарт, а ролята ѝ на Илса Лунд се првръща в нейната най-известна и разпознаваема . Тя продължава със заглавия като „ За кого бие камбаната “, „ Камбаните на Света Мария “, „ Небезизвестните “, „ Омагьосан “, „ Жана Д‘Арк “ и други.
Getty Междувременно актрисата показва своите благосклонности към филмите на режисьора Роберто Роселини , на който написа писмо с предложение да работят дружно вбъдеще. Така стартира и началото на най-големия скандал в живота ѝ.
След като италианецът я включва измежду актьорите в плана си „ Стромболи “ от 1950 година, той и шведката стартират връзка , а Бергман забременява. Обществото е възмутено, само че като че ли това не стига – процесът по развода и битката за настойничество над дъщерята от предходния брак на Ингрид става обществен , а актрисата отпътува за Италия.
Биографът Доналд Спото отбелязва, че негативният отзив на събитията се дължи на екранните облици на Ингрид Бергман, които се отличават с висок морал и ярки полезности . Както отбелязва самата актриса: „ Хората ме гледаха в „ Жана Д‘Арк “ и ме оповестиха за светица. Но не съм. Аз съм просто жена и човешко създание. “
Getty Роселини и Бергман имат три деца – Ренато , роден през 1950 година, и близначките Ингрид и Изабела , появили се две години по-късно. Втората от тях познаваме като модел и актриса, заприличваща от ден на ден на майка си.
Режисьорът снима пет кино лентата, където половинката му извършва основна роля. През 1957 година той обаче още веднъж стартира връзка със своя колежка – индийката Сонали ДасГупта. Бергман и Роселини се развеждат – той се дами още веднъж още същата година, а тя – на идната. Съпругът ѝ е Ларс Шмидт – сценичен бизнесмен от заможно шведско семейство.
По време на третия си брак актрисата има къса спекулация с сътрудника си от „ Омагьосан “ Грегъри Пек , защитавана в загадка и приета от него пет години след гибелта на Бергман. Актьорът е сбит: „ Всичко, което мога да кажа, е, че същинска обич към нея, и тук мисля, че би трябвало да спра…Аз бях млад. Тя също. Бяхме близо в продължение на седмици напрегната работа. “
Getty Бергман умира точно на своя 67-ми рожден ден в Лондон след боледуване от рак на гърдата в продължение на осем години, в които не стопира да снима . Докато заболяването се популяризира, тя рядко се оплаква или демонстрира болежка, а биографът Шарлът Чандлър отбелязва, че в случай че от екипа са знаели за положението на актрисата, никой не би разрешил тя да взе участие в „ Жена на име Голда “.
По време на кариерата си Бергман става една от дребното трикратни носители на „ Оскар “ (за „ Газова светлина “, „ Анастасия “ и „ Убийство в Ориент Експрес “) . В биографията си записва още 2 награди „ Еми “, 4 статуетки „ Златен глобус “ и по една премия „ БАФТА “ и „ Тони “.
Getty Според историка Дейвид Томсън филмовите фенове елементарно се разпознават с Ингрид Бергман поради нейната непринуденост, която провокира в Америка „ обич, в която надали в миналото се е повтаряла “ . И същата тази обич изиграва неприятна смешка на дамата, която в очите на другите изневерява, само че остава вярна на себе си.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ