България без посланици в ключови държави, включително САЩ и Украйна
Информацията е оповестена в платформата за достъп до социална информация към Министерския съвет.
Освен във Вашингтон и Киев, България няма титулярен дипломат и в редица други страни - Мексико, Беларус, Северна Корея, Узбекистан, Сирия, Ирак, Нигерия, Иран, Монголия и Етиопия. Посолствата там се ръководят краткотрайно.
Назначенията – сред институциите
По закон процедурата за назначение на посланици изисква съгласуваност сред изпълнителната и президентската власт. Съгласно Конституцията президентът назначава дипломатическите представители по предложение на Министерския съвет.
На процедура, точно този развой постоянно се трансформира в източник на напрежение.
През 2025 година президентът Румен Радев и министър председателят Росен Желязков влязоха в обществен спор за забавените назначения. Радев тогава предизвести, че практиката с краткотрайно ръководещи не би трябвало да се трансформира в норма, само че призна, че тя към този момент се трансформира в наклонност. От своя страна Желязков съобщи, че предложенията за посланици са изпратени в точния момент в президентската институция.
В идващите месеци бяха направени назначения в някои европейски страни, в това число Италия, Португалия, Финландия и Белгия. Въпреки това казусът остава неуреден в редица основни райони.
Нови укази, само че и оставащи празнини
Междувременно в ексклузивен брой на „ Държавен вестник “ през вчерашния ден бяха оповестени укази за нови назначения. Президентът Илияна Йотова е подписала назначения на посланици в Малта и Кабо Верде.
Въпреки тези стъпки, неналичието на титулярни посланици в стратегически страни продължава да слага въпроси за успеваемостта на българската външна политика.
Отсъствието на непрекъснати ръководители на дипломатически задачи в страни като Съединени американски щати, Украйна и Иран може да ограничи опциите на България за интензивно присъединяване в основни интернационалните процеси.
Проблемът към този момент не наподобява краткотраен, а систематичен – и изисква политическо решение на най-високо равнище.
Освен във Вашингтон и Киев, България няма титулярен дипломат и в редица други страни - Мексико, Беларус, Северна Корея, Узбекистан, Сирия, Ирак, Нигерия, Иран, Монголия и Етиопия. Посолствата там се ръководят краткотрайно.
Назначенията – сред институциите
По закон процедурата за назначение на посланици изисква съгласуваност сред изпълнителната и президентската власт. Съгласно Конституцията президентът назначава дипломатическите представители по предложение на Министерския съвет.
На процедура, точно този развой постоянно се трансформира в източник на напрежение.
През 2025 година президентът Румен Радев и министър председателят Росен Желязков влязоха в обществен спор за забавените назначения. Радев тогава предизвести, че практиката с краткотрайно ръководещи не би трябвало да се трансформира в норма, само че призна, че тя към този момент се трансформира в наклонност. От своя страна Желязков съобщи, че предложенията за посланици са изпратени в точния момент в президентската институция.
В идващите месеци бяха направени назначения в някои европейски страни, в това число Италия, Португалия, Финландия и Белгия. Въпреки това казусът остава неуреден в редица основни райони.
Нови укази, само че и оставащи празнини
Междувременно в ексклузивен брой на „ Държавен вестник “ през вчерашния ден бяха оповестени укази за нови назначения. Президентът Илияна Йотова е подписала назначения на посланици в Малта и Кабо Верде.
Въпреки тези стъпки, неналичието на титулярни посланици в стратегически страни продължава да слага въпроси за успеваемостта на българската външна политика.
Отсъствието на непрекъснати ръководители на дипломатически задачи в страни като Съединени американски щати, Украйна и Иран може да ограничи опциите на България за интензивно присъединяване в основни интернационалните процеси.
Проблемът към този момент не наподобява краткотраен, а систематичен – и изисква политическо решение на най-високо равнище.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ