Българинът не харесва това: Европа лудна по low cost стоките
Инфлацията стартира да понижава, само че цените няма да спадат доста, а ще се задържат на към този момент по-високи равнища. Това допуска, че извършването на покупки на артикули с по-ниски цени ще се настани трайно измежду потребителите в цяла Европа, което към този момент се трансформира в съзнателен избор и демонстрира нараснала финансова просветеност.
Такива заключения вършат специалистите на BNP Paribas Personal Finance, които показаха обичайното проучване " Обсерватория 2023 ". То е извършено измежду 14 200 души в 15 страни и демонстрира, че на половината от тях покупателната дарба е намаляла.
Реалността към този момент е нискобюджетна
Експертите означават, че преследването на положителната цена от потребителите има разнообразни проявления - през промоциите посредством покупката на артикули, които не са част от бранд, създаването и маркетирането на който значи разноски и по-висока цена, пазаруването на базови модели.
Доскоро в много европейски страни се смяташе, че да купуваш бюджетни артикули (low cost) е унизително, белег за невисок обществен статус, само че това към този момент не е по този начин, означават от банката. " Това към този момент е съзнателен спестовен избор и симптом за финансова просветеност. Това изяснява експанзията на ценово насочения пазар ", разяснява Мария Мангърова, шеф " Продажби и маркетинг " в банката.
Авторите на проучването споделят, че нискобюджетната действителност е добре позната в Европейски Съюз. В България 72% споделят, че знаят доста добре какво се крие зад това разбиране, само че единствено 47% считат, че този бранш е добре развъртян на локалния пазар. Такива обаче от ден на ден навлизат. По данни за 2021 година полската верига евтини артикули " Пепко " (Pepco) излезе отпред по оборот при покупки на облекла, изпреварвайки предходния водач H&M. Това в някаква степен се дължи и на бързото отваряне на доста обекти. Наскоро се разбра и че немската верига с евтини артикули за бита TEDi влиза на българския пазар.
Възприятието за това дали тези артикули са положителни варира според от секторите. Българите ги възприемат като опция да ръководство на всекидневните си разноски, до момента в който в Европейски Съюз потребителите гледат на тях като на артикули с добра стойност против парите. Запазва се наклонността в България да се гледа на тези артикули непроменяемо като на такива с по-ниско качество, с небрандирана стока, с взаимни отстъпки.
Според данните от " Обсерватория 2023 " междинната оценка за качеството на нискобюджетните артикули и услуги в България е 6.1 от 10, което е най-ниското равнище за Европа и е доста под междинното от 6.8. Заради спада на покупателната дарба хората ще търсят повече информация за продуктите и ще заобикалят да заплащат за екстри и характерности на продуктите, от които не се нуждаят, считат специалистите.
Изследването демонстрира още, че хората с високи приходи в Европа са по-склонни да купуват нискобюджетни артикули. Според 77% от интервюираните при тези артикули е отстранено всичко, което не е значимо, и се предлага единствено това, което е фактически належащо на хората. Европейците свързват този бизнес модел и с лесни за идентифициране и небрандирани артикули, при които не се заплаща за марка, а единствено за стока.
Според данните от " Обсерватория 2023 " едвам 26% от хората намират потреблението на low cost услуги и артикули за " унизително ", до момента в който останалите 74% настояват, че няма нищо срамно в това. Причината е, че този бизнес модел оказва помощ на хората да запазят равнището си на ползване на фона на предстоящи усложнения - 82% от участниците в изследването споделят, че пазарят в дискаунт магазини, а 77% споделят, че купуват low cost артикули.
Проучването демонстрира, че 67% от хората в Европа имат вяра, че дискаунтърите и бюджетните марки им оказват помощ да подобрят покупателната си дарба. Най-висок е този дял в Португалия и Англия - 77%, а най-нисък в България - 54%.
Според 85% от европейците нискобюджетният модел им разрешава да купуват артикули, които не биха си разрешили другояче, защото са прекомерно скъпи. Позицията, че този бранш е метод за повишение на покупателната дарба с по-ниските си цени, се споделя от 83% от хората.
В желанието си да запазят стандарта си на живот хората пренареждат целите на покупките си. Една от трендовете, които се обрисуват от " Обсерватория 2023 ", е, че от дискаунтъри се пазарят по-често артикули за ежедневна приложимост като храни и дрехи. Според данните през миналата година 41% от европейците по-често са посещавали хранителни дискаунт вериги, а 34% - магазини за нискобюджетна мода.
Българите не харесват прекалено много това
В същото време едвам към 20% от хората чакат повишаване на покупките на нискобюджетни домашен уреди, потребителска електроника, принадлежности за дома и градината, спортни артикули и други артикули за дълготрайна приложимост. Това демонстрира, че в браншове като потребителската електроника хората са по-склонни да влагат повече в по-висок клас техника с по-висока добавена стойност като по-дълга гаранция, опция за ремонт след приключване на гаранцията или подмяна с по-нов модел.
Само 47% от българите споделят, че този бранш е добре развъртян в страната, което е по-ниско от междинното за Европа от 60%.
Едно от най-важните условия за напредък на нискобюджетния пазар в България е да предложи по-добро качество. Според данните от изследването българите са с най-ниска оценка за качеството на дискаунт продуктите и услугите.
Докато междинната оценка в Европа е 6.8 от 10, то в България е 6.1. Най-висока е оценката в Румъния - 7.4. Освен това единствено 49% от българите декларират, че когато употребяват такива артикули и услуги, получават положително качество против парите си. Средният % за Европейски Съюз е близо 60. В същото време 51% от българите признават, че low cost продуктите са по-евтини и по тази причина са с по-ниско качество. По този индикатор сме над междинното за Европейски Съюз, което е 43%.
Такива заключения вършат специалистите на BNP Paribas Personal Finance, които показаха обичайното проучване " Обсерватория 2023 ". То е извършено измежду 14 200 души в 15 страни и демонстрира, че на половината от тях покупателната дарба е намаляла.
Реалността към този момент е нискобюджетна
Експертите означават, че преследването на положителната цена от потребителите има разнообразни проявления - през промоциите посредством покупката на артикули, които не са част от бранд, създаването и маркетирането на който значи разноски и по-висока цена, пазаруването на базови модели.
Доскоро в много европейски страни се смяташе, че да купуваш бюджетни артикули (low cost) е унизително, белег за невисок обществен статус, само че това към този момент не е по този начин, означават от банката. " Това към този момент е съзнателен спестовен избор и симптом за финансова просветеност. Това изяснява експанзията на ценово насочения пазар ", разяснява Мария Мангърова, шеф " Продажби и маркетинг " в банката.
Авторите на проучването споделят, че нискобюджетната действителност е добре позната в Европейски Съюз. В България 72% споделят, че знаят доста добре какво се крие зад това разбиране, само че единствено 47% считат, че този бранш е добре развъртян на локалния пазар. Такива обаче от ден на ден навлизат. По данни за 2021 година полската верига евтини артикули " Пепко " (Pepco) излезе отпред по оборот при покупки на облекла, изпреварвайки предходния водач H&M. Това в някаква степен се дължи и на бързото отваряне на доста обекти. Наскоро се разбра и че немската верига с евтини артикули за бита TEDi влиза на българския пазар.
Възприятието за това дали тези артикули са положителни варира според от секторите. Българите ги възприемат като опция да ръководство на всекидневните си разноски, до момента в който в Европейски Съюз потребителите гледат на тях като на артикули с добра стойност против парите. Запазва се наклонността в България да се гледа на тези артикули непроменяемо като на такива с по-ниско качество, с небрандирана стока, с взаимни отстъпки.
Според данните от " Обсерватория 2023 " междинната оценка за качеството на нискобюджетните артикули и услуги в България е 6.1 от 10, което е най-ниското равнище за Европа и е доста под междинното от 6.8. Заради спада на покупателната дарба хората ще търсят повече информация за продуктите и ще заобикалят да заплащат за екстри и характерности на продуктите, от които не се нуждаят, считат специалистите.
Изследването демонстрира още, че хората с високи приходи в Европа са по-склонни да купуват нискобюджетни артикули. Според 77% от интервюираните при тези артикули е отстранено всичко, което не е значимо, и се предлага единствено това, което е фактически належащо на хората. Европейците свързват този бизнес модел и с лесни за идентифициране и небрандирани артикули, при които не се заплаща за марка, а единствено за стока.
Според данните от " Обсерватория 2023 " едвам 26% от хората намират потреблението на low cost услуги и артикули за " унизително ", до момента в който останалите 74% настояват, че няма нищо срамно в това. Причината е, че този бизнес модел оказва помощ на хората да запазят равнището си на ползване на фона на предстоящи усложнения - 82% от участниците в изследването споделят, че пазарят в дискаунт магазини, а 77% споделят, че купуват low cost артикули.
Проучването демонстрира, че 67% от хората в Европа имат вяра, че дискаунтърите и бюджетните марки им оказват помощ да подобрят покупателната си дарба. Най-висок е този дял в Португалия и Англия - 77%, а най-нисък в България - 54%.
Според 85% от европейците нискобюджетният модел им разрешава да купуват артикули, които не биха си разрешили другояче, защото са прекомерно скъпи. Позицията, че този бранш е метод за повишение на покупателната дарба с по-ниските си цени, се споделя от 83% от хората.
В желанието си да запазят стандарта си на живот хората пренареждат целите на покупките си. Една от трендовете, които се обрисуват от " Обсерватория 2023 ", е, че от дискаунтъри се пазарят по-често артикули за ежедневна приложимост като храни и дрехи. Според данните през миналата година 41% от европейците по-често са посещавали хранителни дискаунт вериги, а 34% - магазини за нискобюджетна мода.
Българите не харесват прекалено много това
В същото време едвам към 20% от хората чакат повишаване на покупките на нискобюджетни домашен уреди, потребителска електроника, принадлежности за дома и градината, спортни артикули и други артикули за дълготрайна приложимост. Това демонстрира, че в браншове като потребителската електроника хората са по-склонни да влагат повече в по-висок клас техника с по-висока добавена стойност като по-дълга гаранция, опция за ремонт след приключване на гаранцията или подмяна с по-нов модел.
Само 47% от българите споделят, че този бранш е добре развъртян в страната, което е по-ниско от междинното за Европа от 60%.
Едно от най-важните условия за напредък на нискобюджетния пазар в България е да предложи по-добро качество. Според данните от изследването българите са с най-ниска оценка за качеството на дискаунт продуктите и услугите.
Докато междинната оценка в Европа е 6.8 от 10, то в България е 6.1. Най-висока е оценката в Румъния - 7.4. Освен това единствено 49% от българите декларират, че когато употребяват такива артикули и услуги, получават положително качество против парите си. Средният % за Европейски Съюз е близо 60. В същото време 51% от българите признават, че low cost продуктите са по-евтини и по тази причина са с по-ниско качество. По този индикатор сме над междинното за Европейски Съюз, което е 43%.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ