Инфлацията в еврозоната спадна рязко до 2.2% през август, отваряйки

Инфлацията в еврозоната спадна внезапно до 2.2% през август, отваряйки вратата за Европейската централна банка да понижи лихвите. За същото се готви и Федералният запас на Съединени американски щати, който също получи зелена светлина от някои основни макроикономически данни, предава AP.

Данните на Евростат демонстрират, че инфлацията в 20-членния валутен блок върви надолу главно с помощта на по-ниските цени на силата, която нараства единствено с 3%.

Ключова роля за преодоляването на цените има Германия, защото междинните цени в най-голямата европейска стопанска система порастват единствено с 2% през август.

Месечната цифра към този момент е покрай задачата на ЕЦБ от 2% – равнището, считано за най-хубаво за стопанската система. Централната банка има главен ангажимент да поддържа постоянни цени според контракта, с който е основан Европейския съюз.

Икономистите чакат ЕЦБ да понижи главния си лихвен % с четвърт пункт на срещата си на 12 септември, до момента в който за Фед упованията са това да се случи на 17 – 18 септември.

По-ниското число за инфлацията в Германия накланя салдото към понижаване на лихвените проценти през септември “, сподели Карстен Бжески, световен началник на макросектора в банка ING. „ Отслабващият инфлационен напън, комбиниран със затихващата инерция на растежа, предлага съвсем съвършен макро декор за ново понижение на лихвите. “

Икономистите обаче предизвестяват, че пътят надолу до 2% към момента може да е неравномерен. ЕЦБ съобщи, че чака инфлацията да варира в бъдеще, само че да падне до задачата си до края на идната година.

Централните банки по света внезапно покачиха лихвените проценти, с цел да противодействат на изблика на инфлация, породен от скока в цените на силата след нашествието на Русия в Украйна и от задръстените вериги на доставки на части и първични материали, до момента в който международната стопанска система се възстановяваше от пандемията COVID-19.

По-високите ставки могат да потушат инфлацията, като създадат по-скъпо вземането на заеми и пазаруването на артикули, намалявайки търсенето и по този метод се понижава и натискът върху цените. Инфлацията в Европа към този момент е спаднала много по отношение на рекордните 10.6% през октомври 2022 година

Но по-високите лихви могат да натежат върху растежа и тези опасения излязоха на напред във времето както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати. Нивата на безработица остават ниски и в двете стопански системи, само че централните банкери се тормозят да поддържат лихвените проценти прекомерно високи за прекомерно дълго време, защото това заплашва точно заетостта. Това е сложен баланс, защото въздействието от придвижването на лихвите идва със забавяне от месеци.

Еврозоната означи скромните 0.3% стопански напредък през второто тримесечие. Високите лихви убиха дългогодишното повишаване на цените на жилищата на Стария континент и ограничиха заемите за потребителите и бизнеса, като в същото време усложниха решенията за финансиране на нови планове за възобновима сила, които са мощно чувствителни към лихвите.

Лихвите, които „ са прекомерно високи за прекомерно дълго време “, няма да съумеят да сведат до най-малко страничните резултати върху икономическата интензивност и работните места, което от своя страна може да докара до „ хронично под целевата инфлация “, сподели Филип Лейн, част от шестчленния изпълнителен съвет на ЕЦБ.

Той остави отворени опциите пред ЕЦБ за септември, като сподели, че връщането към задачата от 2% „ към момента не е несъмнено “. Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард сподели, че банката ще вземе решение за лихвите на среща на среща въз основа на постъпващите данни за стопанската система все още.

ЕЦБ предприе първото понижение на лихвените проценти през юни, по-късно сложи пауза през юли и от този момент чака удостоверение, че има опция за нови понижения.