Инфлацията в еврозоната скочи, както се очакваше миналия месец, подкрепяйки

Инфлацията в еврозоната скочи, както се очакваше предишния месец, подкрепяйки аргумента на Европейската централна банка (ЕЦБ) да поддържа лихвените проценти на рекордно високи равнища за известно време, макар че пазарите продължиха да залагат на бърз спад на разноските по заемите, обобщава Ройтерс. Инфлацията в 20-членния валутен блок скочи до 2.9% през декември от 2.4% през ноември, малко по-малко от упованията на вложителите от 3.0%, най-много заради механически фактори, като края на някои държавни дотации и ниските цени на силата, сочат оповестените от Евростат предварителни данни за декември. Още по тематиката Финанси 12:27 ч. Данните съответстват с прогнозата на ЕЦБ, че инфлацията е достигнала дъното през ноември и в този момент ще се движи в диапазона от 2.5% до 3% през годината, много над задачата от 2%, преди да падне до задачата през 2025 г. Все отново цифрите демонстрират, че структурата на инфлацията се трансформира и до момента в който базовият и фискалният резултат могат да се отклонят от главния поазател, общият напън върху потребителските цени може да отслабва. Фокусът на вложителите в този момент се насочва към търсене на отговор по какъв начин повишаването на заплатите и световното политическо напрежение въздействат върху потребителските цени, два фактора, които биха могли да имат дълготрайни последствия. Споразуменията за заплатите сред синдикати и работодатели ще бъдат финализирани през първото тримесечие в по-голямата част от евроблока, само че данните няма да са налични до май, тъй че членовете на борда на ЕЦБ ще би трябвало да почакат може би доникъде на 2024 година, с цел да получат надеждна картина. Геополитическото напрежение е по-трудно за прогнозиране Макар войната в Газа да е имала дребен резултат върху цените на силата до момента, последното спиране на корабоплаването през Суецкия канал поради нападенита на еминеските бунтовници хути усили транспортните разноски. Това единствено по себе си не е огромен фактор за цените, само че може да увеличи инфлацията, в случай че се удължава срокът за доставката на артикули и най-много на нефт, с цел да стигнат до Европа за нескончаем интервал от време и се появи дефицит на европейските пазари. „ Когато по-високите разноски са характерни за доставката, както сега, въздействието върху инфлацията е доста малко “, сподели Пол Донован от UBS Wealth Management пред Ройтерс. „ Важна е не цената на изпратените артикули, а изменящите се разноски за доставка на стоките. В международен мащаб транспортът по море съставлява по-малко от 0.3% от международната стопанска система. “ Очакванията Скокът на инфлацията идва, защото вложителите и членовете на бордовете на огромните банки наподобява вършат разнообразни изводи по отношение на ценовите трендове и тяхното отражение върху лихвените проценти. Инвеститорите залагат, че ЕЦБ ще понижи лихвените проценти шест пъти тази година, като първият ход ще бъде през март или април, до момента в който банкерите настояват, че може да отнеме време доникъде на 2024 година, с цел да придобият убеденост, че инфлацията в действителност е под надзор. „ Инфлацията надалеч не е победена “, сподели икономистът на Commerzbank Кристоф Вайл. „ ЕЦБ евентуално ще понижи главните си лихвени проценти доста по-малко, в сравнение с пазарът чака сега. “ Ключов източник на разминаването са оценките и прогнозите на ЕЦБ за инфлацията което допуска, че банката няма цялостно схващане за държанието при установяване на цените при изключителни условия. По време на инфлационния скок след пандемията от Ковид ЕЦБ първо предвижда единствено преходно повишаване на цените, по-късно по-плитък връх и най-после доста по-бавно превръщане. Това накара някои членове на борда на регулатора да покачат фокуса си върху регистрираните данни и да понижат акцента върху прогнозите. Икономистите на финландската банка Nordea Андерс Свендсен и Туули Койву считат, че ЕЦБ още веднъж бърка и виждат инфлация под 1.5% до края на лятото, много под личните прогнози на ЕЦБ. „ Ако отпечатъците на инфлацията продължат да се появяват по-слабо, рисковете от по-ранно понижение и/или по-бърз ритъм на понижения спрямо нашата настояща базова линия от тримесечни понижения на лихвените проценти с 25 базисни пункта, се усилват “, споделиха те, добавяйки, че първото понижение може да бъде направено през юни. В същото време вложителите настояват, че ЕЦБ е прекомерно оптимистично настроена във връзка с растежа на потребителските цени и също по този начин показват внезапния спад на цените на производител (т. нар. индустриална инфлация) – намаляване от 8.8% на годишна база през ноември в еврозоната и спад с 8.1 на 100 в ЕС-27 - като доказателство за изстудяване на ценовия напън. Пазарите също по този начин залагат на нападателни понижения на лихвените проценти от Федералния запас на Съединени американски щати (Фед-централната банка на страната) и вложителите считат, че откакто най-голямата централна банка в света се задвижи - през март или май - ЕЦБ ще желае да работи в синхрон.