Инфлацията в еврозоната се забави през юни, след като преди

Инфлацията в еврозоната се забави през юни, откакто преди този момент се форсира поради спора в Близкия изток, който изстреля цените на силата до рекордни равнища, сочат нови данни. Това ускори упованията, че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще остави лихвените проценти без смяна.
 
Потребителските цени в 21-те страни от валутния съюз набъбнаха с 2,8% през юни по отношение на същия месец на предходната година, след растеж от 3,2% през май, сочат данните на статистическата работа на Европейски Съюз Евростат.
 
Основната причина за забавянето на инфлацията беше понижението на цените на горивата след съглашението сред Съединени американски щати и Иран за преустановяване на войната, което върна общата инфлация по-близо до задачата на ЕЦБ от 2% Цените на силата се покачиха с 8,7% през юни в еврозоната при 10,8% през май, съобщи Агенция Франс Прес.
 
Инфлацията при храните и услугите също се забави – надлежно с 0,3 процентни пункта до 1,6% и с 0,3 процентни пункта до 3,2%, до момента в който инфлацията при индустриалните артикули остана без смяна на равнище от 0,9%.
 
Данните бяха оповестени ден откакто националната статистика регистрира закъснение на инфлацията в трите най-големи стопански системи на еврозоната – Франция, Германия и Италия. Спадът през юни беше по-голям от предстоящите 3,0% от анализатори, интервюирани от " Блумбърг ".
 
Особено значимо за ЕЦБ е, че базисната инфлация, която изключва мощно променливите цени на силата и храните, се намали до 2,4%, откакто месец по-рано се беше повишила до 2,6%.
 
Умерените данни за инфлацията ускориха очакванията, че ЕЦБ, която увеличи лихвените проценти предишния месец за първи път от 2023 година, няма да предприеме ново нарастване на идващото си съвещание на 23 юли.
 
" Това ни прави още по-уверени в прогнозата ни, че ЕЦБ няма да покачва повече лихвените проценти ", съобщи Джак Алън-Рейнолдс от Capital Economics, който предвижда, че инфлацията в еврозоната ще продължи да се намалява до към 2,5% през юли.
 
" Подобряващите се вероятности пред инфлацията значат, че не чакаме нови покачвания на лихвите ", сподели и Томаш Дворак от Oxford Economics.
 
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард съобщи пред евродепутатите предходната седмица, че няма нужда от " решителни " дейности, като се базира на понижаващите се цени на силата и неналичието на вторични резултати, като да вземем за пример по-високи претенции за нарастване на заплатите, които биха могли в допълнение да ускорят инфлацията.