Инфлацията в еврозоната достигна целта на ЕЦБ от 2% през юни
Инфлацията в еврозоната леко се е повишила през юни до 2.0% навръх равнището, което Европейската централна банка (ЕЦБ) дефинира като целево. Това удостоверява, че интервалът на неконтролируемо повишаване на цените е завършил. Данните, оповестени от Евростат, изцяло съответстват с упованията на икономисти, интервюирани от организация „ Ройтерс “, предава News.bg.
Повишението от майската стойност от 1.9% е алегорично и се дължи на спорни фактори. Цените на силата и индустриалните артикули не престават да оказват низходящ напън, до момента в който услугите поддържат инфлацията жива – с растеж от 3.3% през юни по отношение на 3.2% през май. Само през юни секторът на услугите бележи нарастване от 0.7%, което поддържа причините на „ ястребите “ в ЕЦБ, че вътрешният инфлационен напън остава резистентен.
Т.нар. съществена инфлация, която изключва волатилните съставни елементи като храни и сила, остава постоянна на равнище от 2.3%, в цялостно сходство с пазарните прогнози.
На този декор, ЕЦБ към този момент е намалила главните лихвени проценти с общо два процентни пункта през последната година, откакто те доближиха рекордни равнища по време на битката с инфлацията. Сега фокусът се измества към въпроса дали са нужни спомагателни облекчения на паричната политика, поради слабото икономическо възобновяване.
Икономистите предвиждат още едно намаляване на лихвите до 1.75% до края на годината. След това се чака интервал на непоклатимост, преди възможни нови повдигания в края на 2026 година
Перспективите обаче се усложняват от нарастващия търговски спор сред Европейския съюз и администрацията на президента Доналд Тръмп в Съединени американски щати. Засега напрежението е охладило инфлационния напън посредством спад в икономическото доверие, повишаване на еврото и намаляване на цените на силата. Но в случай че комерсиалните бариери се запазят, се чака ответна реакция от страна на Европейски Съюз, което може да докара до спомагателни инфлационни опасности посредством преструктуриране на световните вериги на доставки и повишение на индустриалните разноски.
Допълнителен напън върху цените се чака и от структурни фактори като потребността от обилни вложения в „ зеления преход “ и застаряващото население в трудоспособна възраст. Според икономисти това ще сътвори дълготраен напън върху инфлацията в средносрочен и дълготраен проект.
В този подтекст инфлацията може още веднъж да форсира темпото си не поради възходящо потребителско търсене, а поради нараснали структурни разноски, които ще бъдат поети от семействата и бизнеса в изискванията на все по-турбулентна световна стопанска система.
