БНБ показа три сценария за икономиката на България след войната в Иран
Инфлацията в България за 2026 година може да стигне до 3,7% средногодишно равнище поради нарасналите цени на горивата след конфлика в Близкия изток. Икономическият напредък се чака да е 3% през 2026. Средните цени на петрола, природния газ и електрическата енергия евентуално ще доближат своя връх през второто и началото на третото тримесечие на 2026, след което ще се намаляват.
Това демонстрира базисният сюжет в разбор на Българската национална банка за макроикономическите резултати от войната в Иран, затварянето на Ормузкия пролив и несигурността на пазарите.
Българска народна банка разгласява оценката поради евентуалните последствия от рецесията в Близкия изток върху инфлацията в България.
Анализаторите на централната банка са провели симулации и за още два по-неблагоприятни сюжета, при които теоретично се позволява, че първичният потрес с цените на енергийните първични материали ще е по-голям, разстройствата по веригите на доставки ще са по-продължителни и интернационалните финансови пазари ще работят в среда на по-висока неустановеност.
Ето какво съставляват трите сюжета:
Базисният сюжет: Инфлацията може да стигне до 3,7% за 2026
Войната в Иран към този момент усили цените на енергийните първични материали, само че Българска народна банка позволява, че повишаването ще стигне до своя пик към средата на 2026 година и по-късно ще стартира да се намалява.
Върховите стойности на междинните тримесечни цени, които Българска народна банка предвижда в този сюжет, са:
петрол - към 90 щатски $ за барел газ - 59 евро за мегаватчаселектроенергия - 141 евро за мегаватчас.
Инфлацията ще се форсира до 4% в края на 2026, а междинното ѝ годишно равнище ще е 3,7% (при 3,5% за 2025 г.).
Ефектът от войната ще се придвижи върху цените на транспортните горива, а те ще обиден цените на други съществени групи от потребителската кошница през втората половина на 2026.
Нарастването на разноските за труд и мощното частно ползване също ще допринесат за повишението на инфлацията.
През 2027 година Българска народна банка чака тя да се забави до 3,2% приблизително за годината и да се резервира на това равнище през 2028.
Банката обаче подчертава на един прикрит риск за покачване на инфлацията през 2028 година - плануваното въвеждане на европейската скица за търговия с излъчвания 2.
" Без успоредното въвеждане на фискални обезщетителни ограничения за засегнатите семейства, (ЕСТЕ 2) води до 0.5 процентни пункта по-висока средногодишна инфлация (за 2028) ", се споделя в оценката.
Базисният сюжет на прогнозата планува действителният напредък на Брутният вътрешен продукт през 2026 година да възлезе на 3.0%, след което да се забави едва до 2.9% през 2027 година и до 2.8% през 2028 година
Положителен принос за икономическата интензивност през 2026 година се чака да имат най-много частното ползване и в доста по-малка степен – държавното ползване и чистият експорт, споделят от Българска народна банка.
Частното ползване се чака да продължи да има главен принос за повишаването на Брутният вътрешен продукт през целия планиран интервал в сходство с плануваното покачване на действителния наличен приход на семействата и на заетостта.
Пазарът на труда ще остане подвластен от лимитираното предложение на работна мощ, което ще резервира и натиска към увеличение на заплатите в действително изражение през 2026-2028.
Износът ще оказва помощ за растежа през 2026, само че може да отслабне през 2027-2028 година - частично и вследствие на по-слабото външно търсене.
" През 2026 година чакаме частните вложения да продължат да нарастват, въпреки и с по-бавни темпове по отношение на 2025 година, като растежът им се предвижда да се форсира през 2027 година и 2028 година в сходство с удобните условия на финансиране, възходящото търсене и допускането за приток на задгранични вложения, както и увеличението на вложенията в жилища, които ще бъдат подтиквани както от по-високите цени, по този начин и от повишаването на приходите на семействата ", се споделя в разбора.
Кои са неподходящите сюжети за България от рецесията в Близкия изток?
Алтернативните сюжети са два:
Първият позволява, че нарушаванията на доставките на горива ще се удължат до третото тримесечие на 2026 година, като се допуска, че няма да има основни вреди върху енергийната инфраструктура на страните в Персийския залив.
Вторият - мощно неподходящ сюжет - позволява по-силен и по-продължителен потрес на пазарите на горива, в това число и поради директни вреди върху енергийната инфраструктура на страните експортьори на нефт и газ. При него нормализирането на доставките би се отсрочило едвам за първото тримесечие на 2027.
Какви ще са резултатите:
При неподходящия сюжет, междинната инфлация за 2026 година може да доближи до 4,4%, а икономическият напредък да е 2,7 на 100. При мощно неподходящия сюжет междинната инфлация през 2026 година може да се усили до 4,9%, а растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да е 2,4%.
От Българска народна банка обръщат внимание, че симулациите имат илюстративен темперамент и целят да показват главните стопански механизми, посредством които войната в Близкия изток би се отразила върху българската стопанска система.
Това демонстрира базисният сюжет в разбор на Българската национална банка за макроикономическите резултати от войната в Иран, затварянето на Ормузкия пролив и несигурността на пазарите.
Българска народна банка разгласява оценката поради евентуалните последствия от рецесията в Близкия изток върху инфлацията в България.
Анализаторите на централната банка са провели симулации и за още два по-неблагоприятни сюжета, при които теоретично се позволява, че първичният потрес с цените на енергийните първични материали ще е по-голям, разстройствата по веригите на доставки ще са по-продължителни и интернационалните финансови пазари ще работят в среда на по-висока неустановеност.
Ето какво съставляват трите сюжета:
Базисният сюжет: Инфлацията може да стигне до 3,7% за 2026
Войната в Иран към този момент усили цените на енергийните първични материали, само че Българска народна банка позволява, че повишаването ще стигне до своя пик към средата на 2026 година и по-късно ще стартира да се намалява.
Върховите стойности на междинните тримесечни цени, които Българска народна банка предвижда в този сюжет, са:
петрол - към 90 щатски $ за барел газ - 59 евро за мегаватчаселектроенергия - 141 евро за мегаватчас.
Инфлацията ще се форсира до 4% в края на 2026, а междинното ѝ годишно равнище ще е 3,7% (при 3,5% за 2025 г.).
Ефектът от войната ще се придвижи върху цените на транспортните горива, а те ще обиден цените на други съществени групи от потребителската кошница през втората половина на 2026.
Нарастването на разноските за труд и мощното частно ползване също ще допринесат за повишението на инфлацията.
През 2027 година Българска народна банка чака тя да се забави до 3,2% приблизително за годината и да се резервира на това равнище през 2028.
Банката обаче подчертава на един прикрит риск за покачване на инфлацията през 2028 година - плануваното въвеждане на европейската скица за търговия с излъчвания 2.
" Без успоредното въвеждане на фискални обезщетителни ограничения за засегнатите семейства, (ЕСТЕ 2) води до 0.5 процентни пункта по-висока средногодишна инфлация (за 2028) ", се споделя в оценката.
Базисният сюжет на прогнозата планува действителният напредък на Брутният вътрешен продукт през 2026 година да възлезе на 3.0%, след което да се забави едва до 2.9% през 2027 година и до 2.8% през 2028 година
Положителен принос за икономическата интензивност през 2026 година се чака да имат най-много частното ползване и в доста по-малка степен – държавното ползване и чистият експорт, споделят от Българска народна банка.
Частното ползване се чака да продължи да има главен принос за повишаването на Брутният вътрешен продукт през целия планиран интервал в сходство с плануваното покачване на действителния наличен приход на семействата и на заетостта.
Пазарът на труда ще остане подвластен от лимитираното предложение на работна мощ, което ще резервира и натиска към увеличение на заплатите в действително изражение през 2026-2028.
Износът ще оказва помощ за растежа през 2026, само че може да отслабне през 2027-2028 година - частично и вследствие на по-слабото външно търсене.
" През 2026 година чакаме частните вложения да продължат да нарастват, въпреки и с по-бавни темпове по отношение на 2025 година, като растежът им се предвижда да се форсира през 2027 година и 2028 година в сходство с удобните условия на финансиране, възходящото търсене и допускането за приток на задгранични вложения, както и увеличението на вложенията в жилища, които ще бъдат подтиквани както от по-високите цени, по този начин и от повишаването на приходите на семействата ", се споделя в разбора.
Кои са неподходящите сюжети за България от рецесията в Близкия изток?
Алтернативните сюжети са два:
Първият позволява, че нарушаванията на доставките на горива ще се удължат до третото тримесечие на 2026 година, като се допуска, че няма да има основни вреди върху енергийната инфраструктура на страните в Персийския залив.
Вторият - мощно неподходящ сюжет - позволява по-силен и по-продължителен потрес на пазарите на горива, в това число и поради директни вреди върху енергийната инфраструктура на страните експортьори на нефт и газ. При него нормализирането на доставките би се отсрочило едвам за първото тримесечие на 2027.
Какви ще са резултатите:
При неподходящия сюжет, междинната инфлация за 2026 година може да доближи до 4,4%, а икономическият напредък да е 2,7 на 100. При мощно неподходящия сюжет междинната инфлация през 2026 година може да се усили до 4,9%, а растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да е 2,4%.
От Българска народна банка обръщат внимание, че симулациите имат илюстративен темперамент и целят да показват главните стопански механизми, посредством които войната в Близкия изток би се отразила върху българската стопанска система.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ