Месечната инфлация в България се увеличава
Инфлацията в България остава относително висока, макар че продължава да спада по отношение на предходната година. След три следващи месеца на дефлация, през юли цената ѝ е била + 0,8 на 100, а годишната стойност по отношение на юли 2023 година е 2,4 на 100.
След като доближи пиково равнище от 18,7 на 100 на годишна база през септември 2022 година, инфлацията в България поредно спада.
Очакваната стойност на индикатора през юли в еврозоната е 2,6 % по отношение на 2,5 за предходния месец,
От началото на годината инфлацията в България е в размер на 1,1 на 100, като средногодишната инфлация за интервала август 2023 - юли 2024 година по отношение на интервала август 2022 - юли 2023 година е 4,1 на 100, демонстрират данните на Национален статистически институт, представени от Българска телеграфна агенция.
През юни 2024 година месечната инфлация бе минус 0,2 на 100 по отношение на предходния месец, а годишната - 2,5 на 100, през май надлежно - минус 0,2 на 100, и 2,3 на 100, а през април - минус 0,3 на 100 и 2,4 на 100.
Като цяло страната извършва формалните критерии за приемане на единната европейска валута, като се изключи инфлационния. Държавният дълг през 2023 година беше малко над 23 % от Брутният вътрешен продукт, което е второто най-ниско съответствие в Европейски Съюз. Заради валутния ръб и участието в ERM II България има и постоянен валутен курс. Бюджетният недостиг за предходната година е бил едвам 1,9 % от Брутният вътрешен продукт.
Дългосрочният лихвен %, който не следва да надвишава с повече от два процентни пункта този на трите страни с най-хубави индикатори, също покрива условията - 3,9 %.
Проблем остава инфлацията, която не трябва да надвишава с над 1,5 процентни пункта тази на 3-те страни с най-хубавите индикатори в еврозоната.
През април, че страната ни няма да успее да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 година, каквато цел бе оповестила. София към момента публично не се е отказала от нея, само че доста стопански наблюдаващи считат, че това няма по какъв начин да се случи. По-реалистичната дата за присъединението към единната европейска валута е най-рано през януари 2026 година поради техническите провокации, свързани със промяната на валутата, разяснява пред изданието Чинция Алчиди от брюкселския Център за проучване на европейската политика (ЦИЕП).
България и Хърватия бяха признати дружно през юли 2020 година във валутния механизъм ERM II, прочут като " чакалнята на еврозоната ", само че Загреб влезе в еврозоната още на 1 януари 2023 година.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
След като доближи пиково равнище от 18,7 на 100 на годишна база през септември 2022 година, инфлацията в България поредно спада.
Очакваната стойност на индикатора през юли в еврозоната е 2,6 % по отношение на 2,5 за предходния месец,
От началото на годината инфлацията в България е в размер на 1,1 на 100, като средногодишната инфлация за интервала август 2023 - юли 2024 година по отношение на интервала август 2022 - юли 2023 година е 4,1 на 100, демонстрират данните на Национален статистически институт, представени от Българска телеграфна агенция.
През юни 2024 година месечната инфлация бе минус 0,2 на 100 по отношение на предходния месец, а годишната - 2,5 на 100, през май надлежно - минус 0,2 на 100, и 2,3 на 100, а през април - минус 0,3 на 100 и 2,4 на 100.
Като цяло страната извършва формалните критерии за приемане на единната европейска валута, като се изключи инфлационния. Държавният дълг през 2023 година беше малко над 23 % от Брутният вътрешен продукт, което е второто най-ниско съответствие в Европейски Съюз. Заради валутния ръб и участието в ERM II България има и постоянен валутен курс. Бюджетният недостиг за предходната година е бил едвам 1,9 % от Брутният вътрешен продукт.
Дългосрочният лихвен %, който не следва да надвишава с повече от два процентни пункта този на трите страни с най-хубави индикатори, също покрива условията - 3,9 %.
Проблем остава инфлацията, която не трябва да надвишава с над 1,5 процентни пункта тази на 3-те страни с най-хубавите индикатори в еврозоната.
През април, че страната ни няма да успее да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 година, каквато цел бе оповестила. София към момента публично не се е отказала от нея, само че доста стопански наблюдаващи считат, че това няма по какъв начин да се случи. По-реалистичната дата за присъединението към единната европейска валута е най-рано през януари 2026 година поради техническите провокации, свързани със промяната на валутата, разяснява пред изданието Чинция Алчиди от брюкселския Център за проучване на европейската политика (ЦИЕП).
България и Хърватия бяха признати дружно през юли 2020 година във валутния механизъм ERM II, прочут като " чакалнята на еврозоната ", само че Загреб влезе в еврозоната още на 1 януари 2023 година.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ