Плюсове и минуси на високата минимална работна заплата
Инфлацията у нас понижава. По последни данни, тя е при равнище от 5,8% през октомври, при към 15% при започване на тази година. В същото време, минималната работна заплата се чака да се увеличи с 20% от началото на идната година (до най-високото си равнище в новата история от 933 лева), в най-големия си еднократен растеж за последните години.
Изниква въпросът - това положителни вести ли са за работещите? До огромна степен отговорът е " не ", в случай че не работите на минимална работна заплата. Всъщност, дори да сте на МРЗ, надали този растеж ще ви впечатли задоволително и ще увеличи доста стандарта ви на живот.
Средната работна заплата мина 2000 лв.
Къде е тя най-висока и къде най-ниска?
За всички останали - забавянето на инфлацията, както и евентуалните нараснали разноски на съвсем всички работодатели за обществени осигуровки, може да се трансфорат в положително опрощение за работодателите да не покачват или да забавят повишението на работните заплати през идната година. А, както всички знаят, работодателите постоянно си търсят аргументи за това...
Защо " повече " може да се окаже " по-малко "
По последни данни на Национален статистически институт за третото тримесечие, приходът от работна заплата на разположение от семейството е повишен приблизително до с 25,1% на годишна база - до 1563 лева В същото време приходът от независима претовареност се усилва с 57% до 182 лева Доходите от пенсиите се усилват с 10,7%, тези от обществените компенсации и помощи също нарастват с 11,2%.
И, до момента в който това покачване от 25% в приходите от работна заплата е било задоволително, с цел да компенсира инфлацията през този интервал, надали работещите ще могат да чакат сходно процентно покачване през идната година. Първо, тъй като както към този момент споделих, инфлацията е на половина на тази от началото на годината, а доста от фирмите, изключително тези с задгранични притежатели, значително употребяват инфлацията във формулите си за индексиране на заплащането на труда на хората. Практиката сочи, че най-честото повишение на заплатите от интернационалните компании е било сред 5 и 15% през тази година.
Работещите на новата минимална заплата ще живеят с 24 лв. дневно
Данъците костват два хонорари и половина годишно
От друга страна, завишаването на разноските за обществени осигуровки ще натовари всички бизнеси, изключително по-малките и междинни такива отвън столицата и водещите градове в страната ни. Това освен, че ще стопира ускорения растеж на работните заплати при хората с най-ниски приходи (което предопределяше и по-ускорения растеж на междинното трудовото заплащане през тази година), само че действително може да извади от бизнеса доста дребни компании и да докара до освобождение на личен състав.
В последна сметка, формулата за по-висока минимална работна заплата (при равнище от 50% от междинната заплата за страната), може да докара и до много негативи след себе си.
Регионална МРЗ?
Един от проблемите при индексирането на минималната работна заплата към националната междинна работна заплата, е, че в случай че стопанската система се нуждае от повече високоспециализирани работни места с по-високи заплати в сполучливи по-големи компании, междинната работна заплата ще се усили, което ще докара до повишение на националната минимална работна заплата. По-малките предприятия с огромна част от служащите с минимална заплата ще поемат множеството разноски, което ще навреди на тяхната доходност и по този метод на тласъка им да наемат и влагат.
Основният риск при повишението на МРЗ е обвързван с намаляването на работни места, съгласно Е. Хърсев
Докладът на Австрийския стопански център от 2017 година по отношение на минималната работна заплата аргументира възприемането на териториална вероятност. Една страна не е монолитна икономическа територия с хомогенно равнище на развиване. Ако някои райони се радват на стопански напредък, повишавайки националната междинна заплата, това значи, че предприятията в по-бедните райони, които не се радват на толкоз огромен стопански напредък, в последна сметка ще би трябвало да заплащат по-високи минимални заплати, макар че облагите им не са се нараснали. Това евентуално може да усили безработицата.
Критиците биха могли да отговорят, че това автоматизирано ще понижи междинната национална заплата, само че това не е по този начин, защото безработните, които не печелят заплати, не въздействат на междинната заплата.
Този развой може да докара до поляризация: на предприятията в по-бедните райони на страната ни ще им е все по-трудно да останат печеливши. Това би довело до повече безработица и затова до беднотия, както и до териториални несъответствия. Въпреки че регламентът безспорно ще докара до късо съединяване заради недекларирана работа, някои безработни и небогати служащи ще мигрират към по-богати, по-динамични стопански територии, при изискване че могат да намерят обичайно жилище, което могат да си разрешат.
И Румъния вдигa минималната работната заплата - става още по-висока от българската
След като Сърбия увеличи минималното заплащане за чиновниците
Това изискване обаче може и да не се покрие поради все по-голямата недостижимост както на покупката, по този начин и на наемането на парцел в огромните градове.
Какво вършат французите
Поглед към Европа сочи, че сега френската минимална заплата е най-висока в Европа, като възлиза на цели 61 % от междинната. Опитът с толкоз висока минимална работна заплата не е напълно сполучлив.
Френската безработица в никакъв случай не е падала под 7 % през последните 30 години и през множеството време се движи към 9 %. Заплатите са склонни да гравитират тъкмо над нарасналата минимална заплата. Основна причина е, че заплатите до 1,6 пъти минималната заплата са отчасти освободени от обществени налози, което подтиква фирмите да останат под прага. Това обаче от своя страна оказва въздействие върху продуктивността на служащите с най-слаби вероятности да печелят повече.
Французите се пробваха да прокарат своя централизиран обществен модел в останалата част от Европа. Проблемът е освен, че не е ефикасен, само че е подложен на критика като недемократичен. Един резултат от модела е, че единствено 7 % от френската работна мощ е синдикализирана, най-вече в обществения бранш. Синдикатите на процедура се субсидират от парите на данъкоплатците и се радват на асиметрична власт, защото постоянно блокират стопанската система на страната. Държавните чиновници се радват на работа през целия живот, синдикални права и право на стачка.
Стъпка към концентрация?
Не е чудно, че страни като Швеция и Дания отхвърлиха концепцията за индексиране на националната минимална заплата към междинната заплата, защото те желаят да запазят обичайна си система " изпод нагоре " на групово договаряне на заплатите сред чиновник и шеф. Ясно е, че датският или шведският модел, учредени на субсидиарност и отчетност, са несъвместими с френския централизиран обществен модел, който наподобява се постанова в Европа, макар своите дефекти.
От тази позиция някои консервативни наблюдаващи се тормозят, че самодейността за обвързване на минимална заплата е единствено началото. Европейският план е все по-неясен, с възходящ напън за увеличение на централизацията. Различните системи за данъчно облагане и обществените права, обаче, в последна сметка биха основали проблеми за единните правила за минимална заплата. Това би било опрощение за по-нататъшна интервенция за хармонизиране на такива системи и огромна стъпка към централизацията в Европа.
Изниква въпросът - това положителни вести ли са за работещите? До огромна степен отговорът е " не ", в случай че не работите на минимална работна заплата. Всъщност, дори да сте на МРЗ, надали този растеж ще ви впечатли задоволително и ще увеличи доста стандарта ви на живот.
Средната работна заплата мина 2000 лв.
Къде е тя най-висока и къде най-ниска?
За всички останали - забавянето на инфлацията, както и евентуалните нараснали разноски на съвсем всички работодатели за обществени осигуровки, може да се трансфорат в положително опрощение за работодателите да не покачват или да забавят повишението на работните заплати през идната година. А, както всички знаят, работодателите постоянно си търсят аргументи за това...
Защо " повече " може да се окаже " по-малко "
По последни данни на Национален статистически институт за третото тримесечие, приходът от работна заплата на разположение от семейството е повишен приблизително до с 25,1% на годишна база - до 1563 лева В същото време приходът от независима претовареност се усилва с 57% до 182 лева Доходите от пенсиите се усилват с 10,7%, тези от обществените компенсации и помощи също нарастват с 11,2%.
И, до момента в който това покачване от 25% в приходите от работна заплата е било задоволително, с цел да компенсира инфлацията през този интервал, надали работещите ще могат да чакат сходно процентно покачване през идната година. Първо, тъй като както към този момент споделих, инфлацията е на половина на тази от началото на годината, а доста от фирмите, изключително тези с задгранични притежатели, значително употребяват инфлацията във формулите си за индексиране на заплащането на труда на хората. Практиката сочи, че най-честото повишение на заплатите от интернационалните компании е било сред 5 и 15% през тази година.
Работещите на новата минимална заплата ще живеят с 24 лв. дневно
Данъците костват два хонорари и половина годишно
От друга страна, завишаването на разноските за обществени осигуровки ще натовари всички бизнеси, изключително по-малките и междинни такива отвън столицата и водещите градове в страната ни. Това освен, че ще стопира ускорения растеж на работните заплати при хората с най-ниски приходи (което предопределяше и по-ускорения растеж на междинното трудовото заплащане през тази година), само че действително може да извади от бизнеса доста дребни компании и да докара до освобождение на личен състав.
В последна сметка, формулата за по-висока минимална работна заплата (при равнище от 50% от междинната заплата за страната), може да докара и до много негативи след себе си.
Регионална МРЗ?
Един от проблемите при индексирането на минималната работна заплата към националната междинна работна заплата, е, че в случай че стопанската система се нуждае от повече високоспециализирани работни места с по-високи заплати в сполучливи по-големи компании, междинната работна заплата ще се усили, което ще докара до повишение на националната минимална работна заплата. По-малките предприятия с огромна част от служащите с минимална заплата ще поемат множеството разноски, което ще навреди на тяхната доходност и по този метод на тласъка им да наемат и влагат.
Основният риск при повишението на МРЗ е обвързван с намаляването на работни места, съгласно Е. Хърсев
Докладът на Австрийския стопански център от 2017 година по отношение на минималната работна заплата аргументира възприемането на териториална вероятност. Една страна не е монолитна икономическа територия с хомогенно равнище на развиване. Ако някои райони се радват на стопански напредък, повишавайки националната междинна заплата, това значи, че предприятията в по-бедните райони, които не се радват на толкоз огромен стопански напредък, в последна сметка ще би трябвало да заплащат по-високи минимални заплати, макар че облагите им не са се нараснали. Това евентуално може да усили безработицата.
Критиците биха могли да отговорят, че това автоматизирано ще понижи междинната национална заплата, само че това не е по този начин, защото безработните, които не печелят заплати, не въздействат на междинната заплата.
Този развой може да докара до поляризация: на предприятията в по-бедните райони на страната ни ще им е все по-трудно да останат печеливши. Това би довело до повече безработица и затова до беднотия, както и до териториални несъответствия. Въпреки че регламентът безспорно ще докара до късо съединяване заради недекларирана работа, някои безработни и небогати служащи ще мигрират към по-богати, по-динамични стопански територии, при изискване че могат да намерят обичайно жилище, което могат да си разрешат.
И Румъния вдигa минималната работната заплата - става още по-висока от българската
След като Сърбия увеличи минималното заплащане за чиновниците
Това изискване обаче може и да не се покрие поради все по-голямата недостижимост както на покупката, по този начин и на наемането на парцел в огромните градове.
Какво вършат французите
Поглед към Европа сочи, че сега френската минимална заплата е най-висока в Европа, като възлиза на цели 61 % от междинната. Опитът с толкоз висока минимална работна заплата не е напълно сполучлив.
Френската безработица в никакъв случай не е падала под 7 % през последните 30 години и през множеството време се движи към 9 %. Заплатите са склонни да гравитират тъкмо над нарасналата минимална заплата. Основна причина е, че заплатите до 1,6 пъти минималната заплата са отчасти освободени от обществени налози, което подтиква фирмите да останат под прага. Това обаче от своя страна оказва въздействие върху продуктивността на служащите с най-слаби вероятности да печелят повече.
Французите се пробваха да прокарат своя централизиран обществен модел в останалата част от Европа. Проблемът е освен, че не е ефикасен, само че е подложен на критика като недемократичен. Един резултат от модела е, че единствено 7 % от френската работна мощ е синдикализирана, най-вече в обществения бранш. Синдикатите на процедура се субсидират от парите на данъкоплатците и се радват на асиметрична власт, защото постоянно блокират стопанската система на страната. Държавните чиновници се радват на работа през целия живот, синдикални права и право на стачка.
Стъпка към концентрация?
Не е чудно, че страни като Швеция и Дания отхвърлиха концепцията за индексиране на националната минимална заплата към междинната заплата, защото те желаят да запазят обичайна си система " изпод нагоре " на групово договаряне на заплатите сред чиновник и шеф. Ясно е, че датският или шведският модел, учредени на субсидиарност и отчетност, са несъвместими с френския централизиран обществен модел, който наподобява се постанова в Европа, макар своите дефекти.
От тази позиция някои консервативни наблюдаващи се тормозят, че самодейността за обвързване на минимална заплата е единствено началото. Европейският план е все по-неясен, с възходящ напън за увеличение на централизацията. Различните системи за данъчно облагане и обществените права, обаче, в последна сметка биха основали проблеми за единните правила за минимална заплата. Това би било опрощение за по-нататъшна интервенция за хармонизиране на такива системи и огромна стъпка към централизацията в Европа.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ