Финансов експерт: Факторът, който влияе върху инфлацията у нас, е неефективното производство на храни и увеличаващият се внос
Инфлацията от 4.4% няма връзка с приемането на страната в еврозоната. Голям външен фактор за нарастване на цените са новите мита, които администрацията в Белия дом вкара по отношение на своите търговски сътрудници в интернационалната търговия, в това число и по отношение на Европейския съюз. Това сподели финансовият специалист Румен Гълъбинов в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Инфлацията през последните три години – от юни 2022 до юни 2025 година, е 16.3%, а за последните пет години тя е 39.5%, означи той.
Инфлацията в целия свят пораства през годините след COVID кризата и това е необратим развой. " С дребни изключения за избрани интервали понижава темпът на повишаване на потребителските цени, само че като цяло те се движат единствено нагоре “, изясни икономистът.
Най-високата от две години насам годишна инфлация, записана през юни – 4.4%, също е част от този развой, добави Гълъбинов. " Това касае освен България. Ние имаме последователно нарастване на инфлацията и в други страни от Европейския съюз и в страните от еврозоната, тъй като Европейската централна банка към този момент съвсем една година е поела курс към понижение на лихвените проценти, с цел да подтиква икономическата интензивност в огромните стопански системи на Европейския съюз. Това е проинфлационен фактор – когато понижават лихвите, има напредък на инфлацията. Другата причина е световната неустановеност, обвързвана с военните спорове в Украйна, Израел и Иран. Несигурността по отношение на равнищата на митата на Тръмп и от кой момент дейно ще влязат в действие основава този пазарен феномен на презастраховане от страна на производители и търговци сега “, разясни той.
Инфлацията в България е главно привнесена извън. По-малко са факторите, които въздействат върху инфлационните процеси вътре в страната.
" Три са главните фактори, които се отразяват върху цените на питателните артикули, и те са годни от доста години. В България продължаваме да имаме едни от най-високите ставки на Данък добавена стойност за храни. Почти всички храни са с оптималната ставка по Данък добавена стойност – 20%. Това не е по този начин в множеството страни в Европейския съюз и в нито една от страните членки на еврозоната. Там има в пъти по-ниско Данък добавена стойност, в сравнение с е общата ставка. Това важи и за медикаментите – още една огромна група артикули, която въздейства на инфлацията. Докато продължаваме да имаме такива високи ставки на Данък добавена стойност на храните, те ще са по-скъпи, в сравнение с в други страни от еврозоната и от Европейския съюз “, изясни Румен Гълъбинов.
Друг фактор, който въздейства върху инфлацията у нас, е неефективното произвеждане на храни и увеличаващият се импорт. " Местното ни произвеждане е неконкурентоспособно и не е дейно да създаде храни по актуалните условия. “
Третият фактор е дългата верига на доставки и оскъпяването по пътя им от производителя до крайния консуматор. " По веригата имаме доста прекупвачи, сортировачи и от производителя до крайния консуматор стоките стигат много оскъпени. Стига се до парадокси от 40-50%, което е неприемливо. Работещата формула за Западна Европа са кооперативите “, добави Гълъбинов.
С по-малък резултат върху инфлационните процеси са разноските за електрическа енергия и горива, както и увеличението на разноските за обществени заплащания и целевото подкрепяне към бизнеса, добави икономистът.
Инфлацията през последните три години – от юни 2022 до юни 2025 година, е 16.3%, а за последните пет години тя е 39.5%, означи той.
Инфлацията в целия свят пораства през годините след COVID кризата и това е необратим развой. " С дребни изключения за избрани интервали понижава темпът на повишаване на потребителските цени, само че като цяло те се движат единствено нагоре “, изясни икономистът.
Най-високата от две години насам годишна инфлация, записана през юни – 4.4%, също е част от този развой, добави Гълъбинов. " Това касае освен България. Ние имаме последователно нарастване на инфлацията и в други страни от Европейския съюз и в страните от еврозоната, тъй като Европейската централна банка към този момент съвсем една година е поела курс към понижение на лихвените проценти, с цел да подтиква икономическата интензивност в огромните стопански системи на Европейския съюз. Това е проинфлационен фактор – когато понижават лихвите, има напредък на инфлацията. Другата причина е световната неустановеност, обвързвана с военните спорове в Украйна, Израел и Иран. Несигурността по отношение на равнищата на митата на Тръмп и от кой момент дейно ще влязат в действие основава този пазарен феномен на презастраховане от страна на производители и търговци сега “, разясни той.
Инфлацията в България е главно привнесена извън. По-малко са факторите, които въздействат върху инфлационните процеси вътре в страната.
" Три са главните фактори, които се отразяват върху цените на питателните артикули, и те са годни от доста години. В България продължаваме да имаме едни от най-високите ставки на Данък добавена стойност за храни. Почти всички храни са с оптималната ставка по Данък добавена стойност – 20%. Това не е по този начин в множеството страни в Европейския съюз и в нито една от страните членки на еврозоната. Там има в пъти по-ниско Данък добавена стойност, в сравнение с е общата ставка. Това важи и за медикаментите – още една огромна група артикули, която въздейства на инфлацията. Докато продължаваме да имаме такива високи ставки на Данък добавена стойност на храните, те ще са по-скъпи, в сравнение с в други страни от еврозоната и от Европейския съюз “, изясни Румен Гълъбинов.
Друг фактор, който въздейства върху инфлацията у нас, е неефективното произвеждане на храни и увеличаващият се импорт. " Местното ни произвеждане е неконкурентоспособно и не е дейно да създаде храни по актуалните условия. “
Третият фактор е дългата верига на доставки и оскъпяването по пътя им от производителя до крайния консуматор. " По веригата имаме доста прекупвачи, сортировачи и от производителя до крайния консуматор стоките стигат много оскъпени. Стига се до парадокси от 40-50%, което е неприемливо. Работещата формула за Западна Европа са кооперативите “, добави Гълъбинов.
С по-малък резултат върху инфлационните процеси са разноските за електрическа енергия и горива, както и увеличението на разноските за обществени заплащания и целевото подкрепяне към бизнеса, добави икономистът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ