Лондон ще бори инфлацията ... с инфлация
Инфлацията може да се трансформира в необикновен съдружник на " Бенк ъф Инглънд " в борбата й с растящите цени. Колкото и парадоксално да звучи, препускащите нагоре котировки на силата и суровините евентуално правят работа на паричната политика. Тези сили ще забавят растежа и, по сметки на британската централна банка, ще оказват помощ за овладяване на възходящия ценови напън в дълготраен проект.
Такива са причините на паричните стратези на " Бенк ъф Инглънд ", които отпред с банковия ръководител Андрю Бейли, разпространяват през последните седмици. И които са една от аргументите за взетото на 17 март решение на формалното заседание на централните банкери да се откажат от внезапно повдигане на лихвите и да ги покачат единствено с 0.25% - до 0.75 %.
Публикуваното обобщение от съвещанието удостоверява прокарваната в последно време логичност, подкрепена от икономисти и групи за разбори, че инфлацията може да посее семената на личната си крах.
Идеята е, че колкото повече се ускорява инфлационният напън, толкоз повече се утежнява стандарта на живот и се понижава покупателната мощност на семействата. Разстройването на потреблението усилва безработицата и забавя растежа, което лимитира опциите на фирмите да покачват цените. Депресирайки търсенето на други артикули, ценовият енергиен скок престава да е проинфлационен. В резултат, отпада нуждата от бързо и огромно повишаване на лихвените проценти, при изискване, че потребителската инфлация се държи под надзор. Накрая, инфлационната змия стартира да яде опашката си.
Тези доводи оказват помощ да се изясни за какво дебатът дали " Бенк ъф Инглънд " да увеличи лихвите с 0.5%, затихна. Нито един член на паричния банков комитет не гласоподава на 17 март за сходна едра стъпка - внезапен контрастност с февруарското заседание когато четирима от общо девет участници бяха " за ".
Новият път на британските централни банкери е подсилен от Алекс Брейзиър - някогашен почитан чиновник на банката, който сега е заместител шеф на авторитетния институт за изследвания и разбори на " БлекРок " - BlackRock Investment Institute.
Брейзиър отбелязва, че бързо влошаващата се инфлационна вероятност е задоволителна, с цел да повдигне въпроси за икономическото възобновяване, както пред " Бенк ъф Инглънд ", по този начин и пред Европейската централна банка.
Особеното внимание върху свиването на действителните приходи, проличало в оповестеното обобщение от съвещанието на паричния комитет на " Бенк ъф Инглънд ", демонстрира, че институцията ще остави високата краткосрочна инфлация да помогне за изстудяване на потреблението, разясняват икономисти. За да проработи този метод обаче инфлационните упования би трябвало да имат котва, което значи, че банкерите въпреки всичко ще би трябвало да покачат още лихвените проценти през тази година, само че не и до нивата, които чакат пазарите. Подобно умозаключение се съдържаше и във февруарските прогнози на британската банка, съгласно които инфлацията ще падне надалеч под целевата си стойност, в случай че лихвите следват пазарната траектория.
Ядрото на алтернативата е салдото сред инфлация и напредък.
Националният институт за стопански и обществени изследвания към този момент чака криза във Англия през второто полугодие на 2022-а поради слабото самостоятелно ползване. Учените считат, че ударът върху растежа би трябвало да убеди " централните банкери да пипат деликатно, само че в същото време да извести, че всевъзможни забавяния на лихвените нараствания са просто отлагания, а не отвод от тях ".
Брейзиър също показва, че централните банки би трябвало да върнат бързо лихвите на техните " неутрални равнища " - точките, в които националните стопански системи работят при цялостна претовареност и инфлацията е постоянна и не пречи на растежа. Защото при високи инфлационни стойности е доста мъчно да се организира политика на стимулиране.
Неутралните лихвени нива обаче могат да се трансформират, счита Брейзиър. Например, в еврозоната отражението на военния спор в Украйна евентуално ще ги намали поради енергийния ценови потрес. За Федералния запас и за " Бенк ъф Инглънд " толерирането на по-високи инфлационни стойности не значи, че те ще се откажат от проектите си за по-високи кредитни разноски, а просто че не желаят да пренапрагят неутралната рента и да охладят стопанствата си.
Подобен спор тече и в Съединени американски щати, въпреки че голям брой икономисти се съмняват дали растящи цени на силата ще свършат кой знае каква работа за ограничение на инфлацията оттатък Атлантика.
Същите подозрения терзаят и Пийтър Чатуел - началник на отделение в " Мидзухо ". Той счита, че английските семейства ще устоят на шока и се опасява, че инфлационната вероятност ще се изплъзне от надзор. Чатуел предвижда, че следеният внимателен метод ще принуди " Бенк ъф Инглънд " към по-агресивно стягане на паричната политика през май и по-късно. Защото с изключение на забележимите поражения върху бюджетите на семействата от високите енергийни сметки, всички останали детайли - фактически високата сигурност за работните места, насъбраните големи спестявания по време на пандемията и други - " по скоро ще доведат до устойчиво ползване ".
Такива са причините на паричните стратези на " Бенк ъф Инглънд ", които отпред с банковия ръководител Андрю Бейли, разпространяват през последните седмици. И които са една от аргументите за взетото на 17 март решение на формалното заседание на централните банкери да се откажат от внезапно повдигане на лихвите и да ги покачат единствено с 0.25% - до 0.75 %.
Публикуваното обобщение от съвещанието удостоверява прокарваната в последно време логичност, подкрепена от икономисти и групи за разбори, че инфлацията може да посее семената на личната си крах.
Идеята е, че колкото повече се ускорява инфлационният напън, толкоз повече се утежнява стандарта на живот и се понижава покупателната мощност на семействата. Разстройването на потреблението усилва безработицата и забавя растежа, което лимитира опциите на фирмите да покачват цените. Депресирайки търсенето на други артикули, ценовият енергиен скок престава да е проинфлационен. В резултат, отпада нуждата от бързо и огромно повишаване на лихвените проценти, при изискване, че потребителската инфлация се държи под надзор. Накрая, инфлационната змия стартира да яде опашката си.
Тези доводи оказват помощ да се изясни за какво дебатът дали " Бенк ъф Инглънд " да увеличи лихвите с 0.5%, затихна. Нито един член на паричния банков комитет не гласоподава на 17 март за сходна едра стъпка - внезапен контрастност с февруарското заседание когато четирима от общо девет участници бяха " за ".
Новият път на британските централни банкери е подсилен от Алекс Брейзиър - някогашен почитан чиновник на банката, който сега е заместител шеф на авторитетния институт за изследвания и разбори на " БлекРок " - BlackRock Investment Institute.
Брейзиър отбелязва, че бързо влошаващата се инфлационна вероятност е задоволителна, с цел да повдигне въпроси за икономическото възобновяване, както пред " Бенк ъф Инглънд ", по този начин и пред Европейската централна банка.
Особеното внимание върху свиването на действителните приходи, проличало в оповестеното обобщение от съвещанието на паричния комитет на " Бенк ъф Инглънд ", демонстрира, че институцията ще остави високата краткосрочна инфлация да помогне за изстудяване на потреблението, разясняват икономисти. За да проработи този метод обаче инфлационните упования би трябвало да имат котва, което значи, че банкерите въпреки всичко ще би трябвало да покачат още лихвените проценти през тази година, само че не и до нивата, които чакат пазарите. Подобно умозаключение се съдържаше и във февруарските прогнози на британската банка, съгласно които инфлацията ще падне надалеч под целевата си стойност, в случай че лихвите следват пазарната траектория.
Ядрото на алтернативата е салдото сред инфлация и напредък.
Националният институт за стопански и обществени изследвания към този момент чака криза във Англия през второто полугодие на 2022-а поради слабото самостоятелно ползване. Учените считат, че ударът върху растежа би трябвало да убеди " централните банкери да пипат деликатно, само че в същото време да извести, че всевъзможни забавяния на лихвените нараствания са просто отлагания, а не отвод от тях ".
Брейзиър също показва, че централните банки би трябвало да върнат бързо лихвите на техните " неутрални равнища " - точките, в които националните стопански системи работят при цялостна претовареност и инфлацията е постоянна и не пречи на растежа. Защото при високи инфлационни стойности е доста мъчно да се организира политика на стимулиране.
Неутралните лихвени нива обаче могат да се трансформират, счита Брейзиър. Например, в еврозоната отражението на военния спор в Украйна евентуално ще ги намали поради енергийния ценови потрес. За Федералния запас и за " Бенк ъф Инглънд " толерирането на по-високи инфлационни стойности не значи, че те ще се откажат от проектите си за по-високи кредитни разноски, а просто че не желаят да пренапрагят неутралната рента и да охладят стопанствата си.
Подобен спор тече и в Съединени американски щати, въпреки че голям брой икономисти се съмняват дали растящи цени на силата ще свършат кой знае каква работа за ограничение на инфлацията оттатък Атлантика.
Същите подозрения терзаят и Пийтър Чатуел - началник на отделение в " Мидзухо ". Той счита, че английските семейства ще устоят на шока и се опасява, че инфлационната вероятност ще се изплъзне от надзор. Чатуел предвижда, че следеният внимателен метод ще принуди " Бенк ъф Инглънд " към по-агресивно стягане на паричната политика през май и по-късно. Защото с изключение на забележимите поражения върху бюджетите на семействата от високите енергийни сметки, всички останали детайли - фактически високата сигурност за работните места, насъбраните големи спестявания по време на пандемията и други - " по скоро ще доведат до устойчиво ползване ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ