Финансистът: Обеднели сме с 25-30% за година
Инфлацията изяжда финансите ни
Ако сме държали пари в банка през последната година, те са се обезценили с близо 17%, съгласно данните за формалната статистика на Национален статистически институт. В реалност ние сме обеднели с сред 25% и 30% според от структурата на нашите разноски.
Това твърди пред БГНЕС ръководителят на УС на Българска асоциация на персоналните финансови консултанти Стойне Василев.
По думите му банковите депозити са най-сигурните вложения, само че те носят нулева рентабилност на своите притежатели, а инфлацията и увеличаващите се банкови такси и комисионни ги топят доста бързо. Като по-сигурна инвестиция Василев сочи капиталово злато във тип на ликвидни кюлчета на известна международна рафинерия. На последващо място са парцелите и земеделската земя и по-късно са активи като взаимни фондове, акции и други, които са свързани с по-висок риск и по-голяма рентабилност.
„ През 2023 година се чака повишаването на стоките и услугите да се забави, само че упованията са инфлацията да се завърне към нормалните си равнища от 3%-4% годишно след най-малко 2-3 години “, показва финансистът. За да предпазим спестяванията си от в допълнение обезценяване, е добре да помислим за вложение на свободните средства.
„ Като най-познати активи в България, които са подобаващи за отбрана от по-висока инфлация, са физическото капиталово злато и парцелите. Вече има относително добре развъртян пазар на кюлчета и монети от жълтия метал “, отбелязва той. Най-предпочитани са дребните кюлчета от 1 грам (цена към 130 лева) до 10 грама (цена към 1 200 лева), както и монети като Кленов лист и Австралийско кенгуру. „ Хоризонтът на държане на капиталовото злато би трябвало да е най-малко 5 години, с цел да резервира то цената на вложените в него средства “, поучава Василев.
Финансовият съветник отбелязва, че другият известен актив са недвижимите парцели. Той обаче предизвестява обаче, че те изискват много по-големи вложения и прочут опит и познания при покупката и отдаването им чартърен. Освен жилищните парцели, у нас са доста известни за вложение и гаражите, които са с много по-ниски цени и имат лесна и евтина поддръжка.
Според финансиста с изключение на златото и парцелите има и доста други вложения, в които може да вложим спестяванията си и да получим по-висока рентабилност при сдържан риск. „ На първо място това са взаимните фондове, които се оферират от съвсем всяка банка у нас. Те влагат в разнообразни активи – акции, облигации, нефт, парцели и доста други. Те са едни от най-достъпните вложения и против 50-100 лв. на месец може да влагаме в огромни международни компании “, прецизира той.
По думите на Василев финансовата просветеност у нас е на приблизително източноевропейско равнище, като изоставаме доста от страните в Западна и Централна Европа.
„ Това е едно от най-важните умения на 21 век, тъй като каквото и да работим, каквато и заплата да получаваме, ние работим с пари всеки ден и финансовата ни просветеност дефинира дали ще сме добре или ще имаме непрестанно парични проблеми. По-ниската финансова просветеност и непознаването на вложенията води до това, че семействата у нас държат близо 70 милиарда лв. в банките на нулеви лихви. Дори единствено част от тези пари да се вложат в по-доходни активи, резултатът ще е голям. Разбира се, това се случва, само че прекомерно постепенно и мъчно, “ споделя той.
Ако сме държали пари в банка през последната година, те са се обезценили с близо 17%, съгласно данните за формалната статистика на Национален статистически институт. В реалност ние сме обеднели с сред 25% и 30% според от структурата на нашите разноски.
Това твърди пред БГНЕС ръководителят на УС на Българска асоциация на персоналните финансови консултанти Стойне Василев.
По думите му банковите депозити са най-сигурните вложения, само че те носят нулева рентабилност на своите притежатели, а инфлацията и увеличаващите се банкови такси и комисионни ги топят доста бързо. Като по-сигурна инвестиция Василев сочи капиталово злато във тип на ликвидни кюлчета на известна международна рафинерия. На последващо място са парцелите и земеделската земя и по-късно са активи като взаимни фондове, акции и други, които са свързани с по-висок риск и по-голяма рентабилност.
„ През 2023 година се чака повишаването на стоките и услугите да се забави, само че упованията са инфлацията да се завърне към нормалните си равнища от 3%-4% годишно след най-малко 2-3 години “, показва финансистът. За да предпазим спестяванията си от в допълнение обезценяване, е добре да помислим за вложение на свободните средства.
„ Като най-познати активи в България, които са подобаващи за отбрана от по-висока инфлация, са физическото капиталово злато и парцелите. Вече има относително добре развъртян пазар на кюлчета и монети от жълтия метал “, отбелязва той. Най-предпочитани са дребните кюлчета от 1 грам (цена към 130 лева) до 10 грама (цена към 1 200 лева), както и монети като Кленов лист и Австралийско кенгуру. „ Хоризонтът на държане на капиталовото злато би трябвало да е най-малко 5 години, с цел да резервира то цената на вложените в него средства “, поучава Василев.
Финансовият съветник отбелязва, че другият известен актив са недвижимите парцели. Той обаче предизвестява обаче, че те изискват много по-големи вложения и прочут опит и познания при покупката и отдаването им чартърен. Освен жилищните парцели, у нас са доста известни за вложение и гаражите, които са с много по-ниски цени и имат лесна и евтина поддръжка.
Според финансиста с изключение на златото и парцелите има и доста други вложения, в които може да вложим спестяванията си и да получим по-висока рентабилност при сдържан риск. „ На първо място това са взаимните фондове, които се оферират от съвсем всяка банка у нас. Те влагат в разнообразни активи – акции, облигации, нефт, парцели и доста други. Те са едни от най-достъпните вложения и против 50-100 лв. на месец може да влагаме в огромни международни компании “, прецизира той.
По думите на Василев финансовата просветеност у нас е на приблизително източноевропейско равнище, като изоставаме доста от страните в Западна и Централна Европа.
„ Това е едно от най-важните умения на 21 век, тъй като каквото и да работим, каквато и заплата да получаваме, ние работим с пари всеки ден и финансовата ни просветеност дефинира дали ще сме добре или ще имаме непрестанно парични проблеми. По-ниската финансова просветеност и непознаването на вложенията води до това, че семействата у нас държат близо 70 милиарда лв. в банките на нулеви лихви. Дори единствено част от тези пари да се вложат в по-доходни активи, резултатът ще е голям. Разбира се, това се случва, само че прекомерно постепенно и мъчно, “ споделя той.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ