Експерт: Инфлацията е удачно време за теглене на заеми
Инфлацията е удачно време за изтегляне на заеми, счита кредитният специалист Тихомир Тошев. " В момента има бързо понижаване на покупателната дарба на парите, което е породено от високата инфлация. За това в този момент, когато лихвите по заемите са ниски, е удачно да се взема заем за нещо в действителност належащо - за жилище, за по-сериозни вложения в дома (ремонти, промяна на дограми, възстановяване на изискванията на живот). Това би била добра договорка, тъй като месечната вноска ще е една и съща. В никакъв случай обаче вече не е удачно да се теглят заеми за капризи.
Това не са целесъобразни неща при никакви пазарни обстановки - да се теглят заеми за скъпи първокласни уреди, телефони, тв приемници и почивки, камо ли при висока инфлация. Такива неща би трябвало да използват единствено хората, икономисали доста пари “, счита специалистът. Тошев предвижда, че за 2022 година инфлацията ще доближи и даже ще надвиши 20%.
Според него хората, които нямат положителни приходи инфлацията ги касае дотолкоз, че би трябвало да си премислят фамилния бюджет, дали приходите ще им стигат да покриват всичките си разноски. " За хората със спестявания е ненапълно по-сложно, тъй като там е вярно всеки да се стреми да отбрани парите си от инфлацията. Зависи обаче и какъв брой са ни заделените средства. Дали те стигат за инвестиция в парцел или да се вложат в някакъв различен актив, който би съхранил цената на средствата или пък са по-малки суми и би трябвало да се търси различен инвестиционен инструмент. В изискванията на неустановеност, каквато има в този момент, поради военния спор в Украйна е целесъобразно да имаме пари в наличност в банка
Хубаво е заделената сума да е поне 5000 лв., а по-добре да са 15 000 - 20 000. Така в случай, че останем без приходи за някакъв период от време ще имаме за увеличаващите се сметки за ток, отопление и другите разноски. Който няма спестявания, би трябвало да си управлява наличните пари по този начин, че да може да си покрива разноските за жилището и за храна “, поучава Тошев.
На въпрос на " Сега “ дали в изискванията на възходящо повишаване на всичко ще се наложи на повече хора да търсят втора работа, специалистът отговори, че част от работодателите ще реагират и ще покачат заплатите на служащите си, с цел да ги задържат. " В такива интервала на мощна инфлация хората търсят или по-добре платена работа или още някъде да заработват спомагателни приходи “, счита кредитният съветник.
Според доцент Огнян Буюклиев от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, до 1 октомври, когато стартира новата стопанска година цените на храните ще се усилят гладко с повече от 50%. " Това е оптимистичният сюжет за България в случай, че успеем да извлечем " дивиденти “ от рецесията и се разминем с минимални вреди за производители и консуматори “, каза той в ефира на Нова ТВ в края на предходната седмица. По думите му, песимистичен вид е, в случай че войната продължи по-дълго, а глобите – минимум до края на тази година. " Тогава ни чака най-малко 2-3 години повишаване на цените на храните сред три и четири пъти, прогнозира той. " Реалистичният сюжет, съгласно доцент Боюклиев е, в случай че войната завърши до края на пролетта, и тогава повишаването на цените ще е приблизително със 100%.
Богомил Николов от Асоциация “ Активни консуматори “ пък счита, че от ден на ден ще започваме да виждаме в комерсиалната мрежа маломерни опаковки. В ефира на бТВ той уточни образец с козунаците в този момент за Великден, които вместо по половин кг ще бъдат 400 грама. Така ще се резервира външно допустима цена. " Така потребителите като отидат в магазина гледат непокътната почти цена, само че действително тя е увеличена “, сподели той. По думите му е значимо да се разбере, че не толкоз стоките нарастват, а парите поевтиняват, което е огромният проблем.
Любослав Костов пък акцентира, че сега имаме най-високата инфлация от октомври 2008 година " От тогава са минали 163 месеца. Свидетели сме на нещо изключително, а не следващата статистика. Инфлацията е над 10%, само че това междинното й равнище. При хляба повишаването за година е 18%, млякото - 13%, зеленчуците 24%.
Личната инфлация на всеки обособен българин е доста по висока от тези 10% и двойно по-голяма “, разясни той. Според синдикалиста сега българинът артикули заместители с по-ниско качество и на налична цена, което е проблем. " Инфлацията у нас на две трети е привнесена извън, само че би трябвало да се обърне внимание и на приходите, които нарастват по-малко, в сравнение с преди “, счита той.
Костов, напомни, че държавното управление няма стратегия за ръководство. " Минималната заплата е увеличена с 9%, а междинната се е нараснала с 10,5%, а прогнозите на МФ са за 10,4 на 100 средногодишна инфлация. Трябва да се запазят приходите на хората, каквито са били, само че и това не вършим сега. Около 520 000 души работят на минимална работна заплата у нас и и малко над 800 000 до това равнище. Така към една трета от българите са към линията на беднотия. " Хората с ниски приходи и междинната класа обедняват най-вече, а те са гръбнакът на всяка стопанска система. Когато се възнамеряват 147 милиарда лева Брутният вътрешен продукт за тази година, би трябвало да се зададе и идващият въпрос: Как се разпределят те. При обедняване на две трети от хората обедняват, очевидно има проблем. Макроикномическите знаци вървят добре, само че инфлацията изяжда огромна част от покупателната дарба на тези хора “, разясни синдикалният специалист.
Според него понижаване на ставките на Данък добавена стойност няма да повлияе на крайните цени, тъй като по веригата на доставки то ще се загуби. " Опитът от последните 2 години с ресторантьорите го сподели - понижи се ДДС-то, само че цените не паднаха “, припомни Любослав Костов и предложи въвеждането на необлагаем най-малко. " Това ще остави у всеки един работещ по 60-70 лева на месец, като за една година това е една 13-та заплата., което ще е прелестно търсене на вътрешното търсене, на растежа и покупателната дарба “, сподели той.
Богомил Николов пък счита, че по-удачен вид за известно усмиряване на цените е свалянето на акциза на горивата, тъй като тяхното повишаване въздейства мощно на останалите цени. " Време е да има у нас действителен показател на покупателната дарба и ще се види действителната стойност на парите “, предложи той.
Костов от своя остаряла напомни, че Евростат мери паритетна покупателна дарба, елиминирайки инфлационните детайли и ценови разлики сред страните в Европейски Съюз и България по този индикатор е отново на последно място. " Моят съвет е политиците по-често да употребяват Евростат “, побави синдикалистът.
Това не са целесъобразни неща при никакви пазарни обстановки - да се теглят заеми за скъпи първокласни уреди, телефони, тв приемници и почивки, камо ли при висока инфлация. Такива неща би трябвало да използват единствено хората, икономисали доста пари “, счита специалистът. Тошев предвижда, че за 2022 година инфлацията ще доближи и даже ще надвиши 20%.
Според него хората, които нямат положителни приходи инфлацията ги касае дотолкоз, че би трябвало да си премислят фамилния бюджет, дали приходите ще им стигат да покриват всичките си разноски. " За хората със спестявания е ненапълно по-сложно, тъй като там е вярно всеки да се стреми да отбрани парите си от инфлацията. Зависи обаче и какъв брой са ни заделените средства. Дали те стигат за инвестиция в парцел или да се вложат в някакъв различен актив, който би съхранил цената на средствата или пък са по-малки суми и би трябвало да се търси различен инвестиционен инструмент. В изискванията на неустановеност, каквато има в този момент, поради военния спор в Украйна е целесъобразно да имаме пари в наличност в банка
Хубаво е заделената сума да е поне 5000 лв., а по-добре да са 15 000 - 20 000. Така в случай, че останем без приходи за някакъв период от време ще имаме за увеличаващите се сметки за ток, отопление и другите разноски. Който няма спестявания, би трябвало да си управлява наличните пари по този начин, че да може да си покрива разноските за жилището и за храна “, поучава Тошев.
На въпрос на " Сега “ дали в изискванията на възходящо повишаване на всичко ще се наложи на повече хора да търсят втора работа, специалистът отговори, че част от работодателите ще реагират и ще покачат заплатите на служащите си, с цел да ги задържат. " В такива интервала на мощна инфлация хората търсят или по-добре платена работа или още някъде да заработват спомагателни приходи “, счита кредитният съветник.
Според доцент Огнян Буюклиев от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, до 1 октомври, когато стартира новата стопанска година цените на храните ще се усилят гладко с повече от 50%. " Това е оптимистичният сюжет за България в случай, че успеем да извлечем " дивиденти “ от рецесията и се разминем с минимални вреди за производители и консуматори “, каза той в ефира на Нова ТВ в края на предходната седмица. По думите му, песимистичен вид е, в случай че войната продължи по-дълго, а глобите – минимум до края на тази година. " Тогава ни чака най-малко 2-3 години повишаване на цените на храните сред три и четири пъти, прогнозира той. " Реалистичният сюжет, съгласно доцент Боюклиев е, в случай че войната завърши до края на пролетта, и тогава повишаването на цените ще е приблизително със 100%.
Богомил Николов от Асоциация “ Активни консуматори “ пък счита, че от ден на ден ще започваме да виждаме в комерсиалната мрежа маломерни опаковки. В ефира на бТВ той уточни образец с козунаците в този момент за Великден, които вместо по половин кг ще бъдат 400 грама. Така ще се резервира външно допустима цена. " Така потребителите като отидат в магазина гледат непокътната почти цена, само че действително тя е увеличена “, сподели той. По думите му е значимо да се разбере, че не толкоз стоките нарастват, а парите поевтиняват, което е огромният проблем.
Любослав Костов пък акцентира, че сега имаме най-високата инфлация от октомври 2008 година " От тогава са минали 163 месеца. Свидетели сме на нещо изключително, а не следващата статистика. Инфлацията е над 10%, само че това междинното й равнище. При хляба повишаването за година е 18%, млякото - 13%, зеленчуците 24%.
Личната инфлация на всеки обособен българин е доста по висока от тези 10% и двойно по-голяма “, разясни той. Според синдикалиста сега българинът артикули заместители с по-ниско качество и на налична цена, което е проблем. " Инфлацията у нас на две трети е привнесена извън, само че би трябвало да се обърне внимание и на приходите, които нарастват по-малко, в сравнение с преди “, счита той.
Костов, напомни, че държавното управление няма стратегия за ръководство. " Минималната заплата е увеличена с 9%, а междинната се е нараснала с 10,5%, а прогнозите на МФ са за 10,4 на 100 средногодишна инфлация. Трябва да се запазят приходите на хората, каквито са били, само че и това не вършим сега. Около 520 000 души работят на минимална работна заплата у нас и и малко над 800 000 до това равнище. Така към една трета от българите са към линията на беднотия. " Хората с ниски приходи и междинната класа обедняват най-вече, а те са гръбнакът на всяка стопанска система. Когато се възнамеряват 147 милиарда лева Брутният вътрешен продукт за тази година, би трябвало да се зададе и идващият въпрос: Как се разпределят те. При обедняване на две трети от хората обедняват, очевидно има проблем. Макроикномическите знаци вървят добре, само че инфлацията изяжда огромна част от покупателната дарба на тези хора “, разясни синдикалният специалист.
Според него понижаване на ставките на Данък добавена стойност няма да повлияе на крайните цени, тъй като по веригата на доставки то ще се загуби. " Опитът от последните 2 години с ресторантьорите го сподели - понижи се ДДС-то, само че цените не паднаха “, припомни Любослав Костов и предложи въвеждането на необлагаем най-малко. " Това ще остави у всеки един работещ по 60-70 лева на месец, като за една година това е една 13-та заплата., което ще е прелестно търсене на вътрешното търсене, на растежа и покупателната дарба “, сподели той.
Богомил Николов пък счита, че по-удачен вид за известно усмиряване на цените е свалянето на акциза на горивата, тъй като тяхното повишаване въздейства мощно на останалите цени. " Време е да има у нас действителен показател на покупателната дарба и ще се види действителната стойност на парите “, предложи той.
Костов от своя остаряла напомни, че Евростат мери паритетна покупателна дарба, елиминирайки инфлационните детайли и ценови разлики сред страните в Европейски Съюз и България по този индикатор е отново на последно място. " Моят съвет е политиците по-често да употребяват Евростат “, побави синдикалистът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ