Проблемът с инфлацията при лекарствата има нужда от решение
„ Инфлацията е данъчно облагане без законодателство “ – тази фраза, изречена от американския икономист Милтън Фридман е универсална и годна за всеки един интервал на инфлация от предишното до наши дни. Друга част от неговата теза е, че инфлацията е чисто паричен феномен, или по-ясно казано – когато прекалено много пари преследват прекомерно малко артикули. Ето и по какъв начин и галопиращата инфлация в Еврозоната бе подбудена от множеството стопански тласъци към стопанските системи чрез Ковид-19 пандемията, само че също и количествените удобства, както и негативните лихвени проценти на централните банки.
През последните две години обстановката с лекарствоснабдяването в Европейския съюз претърпя динамично развиване. Бидейки неразделни от икономическия развой при започване на пандемията имаше заплаха от дефицит на избрани вещества, който беше овладян, само че все още се следи развой по увеличаващи се индустриални разноски. Факторите за това са доста – първият е реакцията на пазарите по повод плануваните политики за връщане (оншоринг) на производството на дейни съставки на територията на Стария континент, водещи със себе си нараснали разноски за труд, комунални услуги, наем и вложения в нови поточни линии. Вторият фактор касае цената на субстанциите – индуцирано от пандемията търсене на избрани лекарствени артикули покачва и потребностите от обезпечаване на количества, а също и на равномерното им систематизиране.
Част от проблемите се състоят в това, че огромните пазари, разчитащи на генерични вещества се презапасяват заради риска от следващи талази и разновидности на Ковид-19, а въпреки това, с взор към бъдещето, и заради заплахата от евентуални нови пандемии. Този развой естествено води със себе си и покачването на цената на по този начин или другояче нееластична стока или другояче казано – без значение от цената, животоподдържащите и животоспасяващите медикаменти постоянно ще бъдат търсени. Третият фактор, който е обвързван с евентуалното нарастване на цената е прехвърлянето на производствата от Китай към Индия с концепцията да има диверсификация и по-сигурни линии на доставка, както и предвид на възходящото въздействие на Китай в интернационалните търговски връзки в това число оскъпяването на базовите съставки и прекъсването на експорта.
Четвъртият фактор са така наречен ботълнекс (бел. прев. от гърло на бутилка) или стеснения в линиите за доставка – множеството нови правила и ограничавания, свързани с разпространяването на Ковид-19 в другите страни водят до това избрани артикули да се бавят по пътя до крайната си цел. Тъй като стопанската система е глобализирана а пътищата на индустриалния начален цикъл до приключения краен лекарствен артикул – доста, са налице евентуални забавяния, които в избрани моменти могат да доведат до дефицити на артикули.
Естеството на регулациите в Европейския съюз, както и в България не разрешават директно повишаване на цената на лекарствените артикули – за медикаментите от Позитивния лекарствен лист – цените са реферирани, за медикаментите с рецепта – пределни, а за тези без – има избран ценови „ таван “. При неинфлирана, последователно растяща стопанска система – регулациите във връзка с цените на медикаментите правят своята коригираща функционалност, като не основават основни диспропорции на пазара в кратковременен проект. Проблемът идва, когато за една година общата инфлация в страната се увеличи от 0,1% на 7,8% (ИПЦ декември 2020 година по отношение на Идеологически подривни центрове декември 2021 г.), а медикаментите продължат да са със мощно рестриктивно контролирани цени – повишението на индустриалната цена и изкуствения таван на цените водят точно до свиване на маржовете за компаниите-производители, на които им остава или да продават под себестойност или да изтеглят продуктите си.
Друга част от линиите на доставка са търговците на едро и дребно, където разноските за заплати и комунални услуги следва да набъбнат с напредващата зима. В законът е планувано референтната цена на продуктите в Позитивния лекарствен лист да бъде увеличена с % на статистически регистрираната инфлация за интервала на деяние от последната формирана пределна или записана цена, въпросът обаче е че средногодишната инфлация за миналата 2021 година според данните от Национален статистически институт е 3,3%. Ето за какво от ден на ден се постанова контролираните отстъпки (надценки), която търговците на едро могат да създадат към аптеките, а те към пациентите – да послужи за буфер на навсякъде възходящите цени.
Възможностите за компенсиране на бизнесите и популацията по веригата са няколко – от една страна България има една от най-високите Данък добавена стойност ставки за лекарствените артикули – намаляването и номинално ще понижи и цената, като ще даде въздух на търговците на едро и аптеките – да не трансферират контролираната надценка на продуктите върху пациентите. Колкото до стабилността на фиска, за която се боят от финансовото министерство – скритият налог, наименуван инфлация се е погрижил хазната да бъде претъпкана за идната година.
От друга страна – прецизната регулация във връзка с ценовото рефериране, пределните и „ таванните “ цени води със себе си заплахите от изчезнали медикаменти и понижена конкуренция – естествено повишавайки цените в резултат на това. Преосмислянето на рестриктивните от страна на страната механизми във връзка с цените на медикаментите ще бъде от изгода, изключително в миг на галопиращата инфлация, която се следи.
Статията е оповестена в, а е отпечатана за първи път във февруарския брой за 2022 година на сп. „ Стинг “.
През последните две години обстановката с лекарствоснабдяването в Европейския съюз претърпя динамично развиване. Бидейки неразделни от икономическия развой при започване на пандемията имаше заплаха от дефицит на избрани вещества, който беше овладян, само че все още се следи развой по увеличаващи се индустриални разноски. Факторите за това са доста – първият е реакцията на пазарите по повод плануваните политики за връщане (оншоринг) на производството на дейни съставки на територията на Стария континент, водещи със себе си нараснали разноски за труд, комунални услуги, наем и вложения в нови поточни линии. Вторият фактор касае цената на субстанциите – индуцирано от пандемията търсене на избрани лекарствени артикули покачва и потребностите от обезпечаване на количества, а също и на равномерното им систематизиране.
Част от проблемите се състоят в това, че огромните пазари, разчитащи на генерични вещества се презапасяват заради риска от следващи талази и разновидности на Ковид-19, а въпреки това, с взор към бъдещето, и заради заплахата от евентуални нови пандемии. Този развой естествено води със себе си и покачването на цената на по този начин или другояче нееластична стока или другояче казано – без значение от цената, животоподдържащите и животоспасяващите медикаменти постоянно ще бъдат търсени. Третият фактор, който е обвързван с евентуалното нарастване на цената е прехвърлянето на производствата от Китай към Индия с концепцията да има диверсификация и по-сигурни линии на доставка, както и предвид на възходящото въздействие на Китай в интернационалните търговски връзки в това число оскъпяването на базовите съставки и прекъсването на експорта.
Четвъртият фактор са така наречен ботълнекс (бел. прев. от гърло на бутилка) или стеснения в линиите за доставка – множеството нови правила и ограничавания, свързани с разпространяването на Ковид-19 в другите страни водят до това избрани артикули да се бавят по пътя до крайната си цел. Тъй като стопанската система е глобализирана а пътищата на индустриалния начален цикъл до приключения краен лекарствен артикул – доста, са налице евентуални забавяния, които в избрани моменти могат да доведат до дефицити на артикули.
Естеството на регулациите в Европейския съюз, както и в България не разрешават директно повишаване на цената на лекарствените артикули – за медикаментите от Позитивния лекарствен лист – цените са реферирани, за медикаментите с рецепта – пределни, а за тези без – има избран ценови „ таван “. При неинфлирана, последователно растяща стопанска система – регулациите във връзка с цените на медикаментите правят своята коригираща функционалност, като не основават основни диспропорции на пазара в кратковременен проект. Проблемът идва, когато за една година общата инфлация в страната се увеличи от 0,1% на 7,8% (ИПЦ декември 2020 година по отношение на Идеологически подривни центрове декември 2021 г.), а медикаментите продължат да са със мощно рестриктивно контролирани цени – повишението на индустриалната цена и изкуствения таван на цените водят точно до свиване на маржовете за компаниите-производители, на които им остава или да продават под себестойност или да изтеглят продуктите си.
Друга част от линиите на доставка са търговците на едро и дребно, където разноските за заплати и комунални услуги следва да набъбнат с напредващата зима. В законът е планувано референтната цена на продуктите в Позитивния лекарствен лист да бъде увеличена с % на статистически регистрираната инфлация за интервала на деяние от последната формирана пределна или записана цена, въпросът обаче е че средногодишната инфлация за миналата 2021 година според данните от Национален статистически институт е 3,3%. Ето за какво от ден на ден се постанова контролираните отстъпки (надценки), която търговците на едро могат да създадат към аптеките, а те към пациентите – да послужи за буфер на навсякъде възходящите цени.
Възможностите за компенсиране на бизнесите и популацията по веригата са няколко – от една страна България има една от най-високите Данък добавена стойност ставки за лекарствените артикули – намаляването и номинално ще понижи и цената, като ще даде въздух на търговците на едро и аптеките – да не трансферират контролираната надценка на продуктите върху пациентите. Колкото до стабилността на фиска, за която се боят от финансовото министерство – скритият налог, наименуван инфлация се е погрижил хазната да бъде претъпкана за идната година.
От друга страна – прецизната регулация във връзка с ценовото рефериране, пределните и „ таванните “ цени води със себе си заплахите от изчезнали медикаменти и понижена конкуренция – естествено повишавайки цените в резултат на това. Преосмислянето на рестриктивните от страна на страната механизми във връзка с цените на медикаментите ще бъде от изгода, изключително в миг на галопиращата инфлация, която се следи.
Статията е оповестена в, а е отпечатана за първи път във февруарския брой за 2022 година на сп. „ Стинг “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ