Година след приемането на еврото, какво става в Хърватия
Инфлационният резултат от приемането на еврото в Хърватия през 2023 година, първата година от приемането ѝ в еврозовата, е бил покачване на инфлацията с 0,2 процентни пункта. Това заяви шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич в българското Народно заседание пред парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната.
" При състояние че инфлацията в Хърватия е била 8,4 на 100 година преди присъединението към еврозоната, спомагателният резултат е най-малък ", обоснова се той.
Вуйчич разяснява, че спекулациите за покачване на цените, обвързвано с присъединението към еврозоната, идват от така наречен усещане за инфлацията, което произлиза от новините и отразяването на цените по обособени артикули, само че статистическото премерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и демонстрира по-ниска инфлация.
" Информационната ни акция подкани жителите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на 100 изкупуване още преди 1 януари 2023 година ", уточни Борис Вуйчич.
Той изброи другите стадии на подготовка, подхванати преди въвеждане на еврото.
Сред тях попадат ограниченията за информиране и отбрана на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, с цел да могат касовите апарати и пос терминалите да проработят в новия режим, подготовка на държавния бранш.
Като значима стъпка Вуйчич посочи построяването на нов съвременен трезор, задоволително огромен, с цел да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил нужен нов. Той е издигнат от армията във военна база и е предан чартърен на Хърватската национална банка.
В последвалия брифинг за медиите, на въпрос на Българска телеграфна агенция дали няма риск България с вноската си към Европейския стабилизационен механизъм да се трансформира в донор за избавяне на по-богати и недисциплинирани страни, Вуйчич отговори, че без да е осведомен в детайлности, като се вземат поради всички средства, постъпващи към България от Европейски Съюз, страната ни е чист адресат, а не донор в Европейския съюз и вероятността е да остане такава.
Същата теза застъпи и шефът на Българска национална банка Димитър Радев, който допълни, че България следва до седмици да стартира тестовото сечене на бъдещите евро монети.
Радев направи ретроспекция, припомняйки, че когато през 2018 година България и Хърватия вземат решение да потърсят интеграция във валутния съюз, Хърватия е била с по-нисък кредитен рейтинг от този на България. В процеса на въвеждане на еврото обаче той е бил вдигнат с три стъпки и през днешния ден е по-висок от рейтинга на България. Това се отразява върху заплащанията по държавния дълг.
След това той добави, че " цената на забавянето при приемането на еврото ще е висока за България, изключително във връзка с изискванията за финансиране ".
Влизането в еврозоната съгласно шефа на Българска народна банка е " отлична опция за постигането на три национални цели: ускорено модернизиране на страната, изпреварващ стопански напредък и качествено възстановяване на благосъстоянието на хората, само че не и гаранция ".
Гаранцията съгласно него би трябвало да се търси по линия на устойчива проевропейска политическа структура и добра макроикономическа, в това число фискална, политика.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
" При състояние че инфлацията в Хърватия е била 8,4 на 100 година преди присъединението към еврозоната, спомагателният резултат е най-малък ", обоснова се той.
Вуйчич разяснява, че спекулациите за покачване на цените, обвързвано с присъединението към еврозоната, идват от така наречен усещане за инфлацията, което произлиза от новините и отразяването на цените по обособени артикули, само че статистическото премерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и демонстрира по-ниска инфлация.
" Информационната ни акция подкани жителите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на 100 изкупуване още преди 1 януари 2023 година ", уточни Борис Вуйчич.
Той изброи другите стадии на подготовка, подхванати преди въвеждане на еврото.
Сред тях попадат ограниченията за информиране и отбрана на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, с цел да могат касовите апарати и пос терминалите да проработят в новия режим, подготовка на държавния бранш.
Като значима стъпка Вуйчич посочи построяването на нов съвременен трезор, задоволително огромен, с цел да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил нужен нов. Той е издигнат от армията във военна база и е предан чартърен на Хърватската национална банка.
В последвалия брифинг за медиите, на въпрос на Българска телеграфна агенция дали няма риск България с вноската си към Европейския стабилизационен механизъм да се трансформира в донор за избавяне на по-богати и недисциплинирани страни, Вуйчич отговори, че без да е осведомен в детайлности, като се вземат поради всички средства, постъпващи към България от Европейски Съюз, страната ни е чист адресат, а не донор в Европейския съюз и вероятността е да остане такава.
Същата теза застъпи и шефът на Българска национална банка Димитър Радев, който допълни, че България следва до седмици да стартира тестовото сечене на бъдещите евро монети.
Радев направи ретроспекция, припомняйки, че когато през 2018 година България и Хърватия вземат решение да потърсят интеграция във валутния съюз, Хърватия е била с по-нисък кредитен рейтинг от този на България. В процеса на въвеждане на еврото обаче той е бил вдигнат с три стъпки и през днешния ден е по-висок от рейтинга на България. Това се отразява върху заплащанията по държавния дълг.
След това той добави, че " цената на забавянето при приемането на еврото ще е висока за България, изключително във връзка с изискванията за финансиране ".
Влизането в еврозоната съгласно шефа на Българска народна банка е " отлична опция за постигането на три национални цели: ускорено модернизиране на страната, изпреварващ стопански напредък и качествено възстановяване на благосъстоянието на хората, само че не и гаранция ".
Гаранцията съгласно него би трябвало да се търси по линия на устойчива проевропейска политическа структура и добра макроикономическа, в това число фискална, политика.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ