Mоллите в Иран свалят чалмите срещу сделка със САЩ?
Инерцията на помиряването сред Иран и Саудитска Арабия продължава. На 18 август 2023 година иранският външен министър беше топло признат в Джеда от саудитския престолонаследник Мохамед Бин Салман (MBS). В Близкия изток томахавката на войната сред шиити и сунити наподобява заровена, най-малко краткотрайно. Това написа в собствен материал за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Рено Жирар.
В този разговор сред перси и араби, чиито мисловни модели са доста разнообразни, неизбежно остават недоразумения и неразбирателства. Иранците, да вземем за пример, биха желали кралството да се включи по-активно в намирането на политическо решение в Йемен, даже в случай че това значи привикване на районна среща на върха, където шиитските хуси и сунитските южняци да договарят под погледа на своите арабски и персийски съседи. Но спорадичните компликации по досието Йемен (където прекратяването на огъня се поддържа от година и половина) са дърво, което не би трябвало да скрива гората. А гората е общото предпочитание на иранците и саудитците да работят като сътрудници, а не като врагове. Софтуерната смяна измежду иранските водачи отива даже по-далеч. Без да го афишират обществено, само че го вършат известно посредством разнообразни дискретни канали, моллите в този момент желаят да договорят огромно съглашение с Америка. Санкциите доста санкционират иранската стопанска система. Гледайки грандиозния напредък на Дубай на 50 морски благи от вкъщи, иранците започнаха да схващат зашеметяващата цена на пропуснатите от тях благоприятни условия. За четиридесет години " революционен " режим, какъв брой стотици милиарди долари са изгубили в съпоставяне със своите съседи, сунитските петромонархии от Персийския залив? Освен това моллите схващат, че другарството им с Китай и Русия няма да ги води доста надалеч. Китай купува нефт и газ от тях с огромна отстъпка и им предлага цялостната си гама от промишлени артикули. Но партньорството сред Техеран и Пекин ще си остане на това равнище. То в никакъв случай няма да се равнява на стратегическото партньорство сред Техеран и Вашингтон от 1943 до 1979 година, което разреши на Персия да се развива както в никакъв случай до момента. С Русия моллите също поддържат незадълбочено другарство. Разбира се, те споделят общ зложелател - демокрацията в западен жанр. Разбира се, Русия и Иран не поддържат моралните уроци, които западняците настойчиво им дават. Но такава отрицателна идеологическа връзка не е задоволителна, с цел да се сътвори мощно партньорство. Реалността е, че Русия и Иран са две конкурентни сили в комерсиално и геополитическо отношение. Търговски те се конкурират на интернационалния пазар на въглеводороди. Геополитически те са противници към Каспийско море и в Сирия. Не е несъмнено, че това съревнование постоянно ще остане толкоз приятелско, колкото през днешния ден. Исторически, географски, стопански най-хубавите вероятни сътрудници за иранците са европейците и американците. Това значи ли, че иранският режим би бил подготвен да се откаже от това, което е от четиридесет години насам, а точно властническа теокрация? Разбира се, че не. Но в случай че Западът се откаже от интервенция във вътрешните му работи, той е подготвен да подписа съглашения с тях и да ги съблюдава. С администрацията на Обама през 2015 година той подписа договорка, при която против анулация на глобите спря обогатяването на уран. Иран беше спазил съвършено сделката; Америка на Тръмп се отдръпна едностранно. И Байдън не възобнови първичните условия на съглашението от 14 юли 2015 година (наречено JCPOA). Днес иранците умножават дребните жестове, с цел да дадат знак на западняците за своята благосклонност. Те стопираха да приказват, че Израел би трябвало да бъде отстранен от картата на Близкия изток. Те инструктираха Хизбулла да не се опълчва на съглашение за чертане на морските граници сред Ливан и Израел. Те освободиха четирима ирано-американци, които бяха задържани под претекст за шпионаж. Те понижават доставките на оръжие за Русия. Вероятна е хипотезата за идна " огромна договорка " сред иранци и американци по всички щекотливи тематики (ядрена енергетика, балистика, Сирия, Ирак, Ливан). Първият компромис може да бъде открит във връзка с президентските избори в Ливан, където Хизбулла към този момент няма да се опълчва на центристка кандидатура.
В момента Иран и Америка имат интерес от такова съглашение. Моллите знаят, че в никакъв случай няма да съумеят политически да успокоят образованата юноша в огромните си градове, в случай че не им предложат действителни стопански вероятности. А това изисква анулация на глобите. Интересът на администрацията на Байдън е да стигне до президентските избори през ноември 2024 година с огромен дипломатически триумф. Защото в случай че има съглашение, то ще приключи с фанфарно отваряне на посолствата в двете страни.
Le Figaro, превод за
В този разговор сред перси и араби, чиито мисловни модели са доста разнообразни, неизбежно остават недоразумения и неразбирателства. Иранците, да вземем за пример, биха желали кралството да се включи по-активно в намирането на политическо решение в Йемен, даже в случай че това значи привикване на районна среща на върха, където шиитските хуси и сунитските южняци да договарят под погледа на своите арабски и персийски съседи. Но спорадичните компликации по досието Йемен (където прекратяването на огъня се поддържа от година и половина) са дърво, което не би трябвало да скрива гората. А гората е общото предпочитание на иранците и саудитците да работят като сътрудници, а не като врагове. Софтуерната смяна измежду иранските водачи отива даже по-далеч. Без да го афишират обществено, само че го вършат известно посредством разнообразни дискретни канали, моллите в този момент желаят да договорят огромно съглашение с Америка. Санкциите доста санкционират иранската стопанска система. Гледайки грандиозния напредък на Дубай на 50 морски благи от вкъщи, иранците започнаха да схващат зашеметяващата цена на пропуснатите от тях благоприятни условия. За четиридесет години " революционен " режим, какъв брой стотици милиарди долари са изгубили в съпоставяне със своите съседи, сунитските петромонархии от Персийския залив? Освен това моллите схващат, че другарството им с Китай и Русия няма да ги води доста надалеч. Китай купува нефт и газ от тях с огромна отстъпка и им предлага цялостната си гама от промишлени артикули. Но партньорството сред Техеран и Пекин ще си остане на това равнище. То в никакъв случай няма да се равнява на стратегическото партньорство сред Техеран и Вашингтон от 1943 до 1979 година, което разреши на Персия да се развива както в никакъв случай до момента. С Русия моллите също поддържат незадълбочено другарство. Разбира се, те споделят общ зложелател - демокрацията в западен жанр. Разбира се, Русия и Иран не поддържат моралните уроци, които западняците настойчиво им дават. Но такава отрицателна идеологическа връзка не е задоволителна, с цел да се сътвори мощно партньорство. Реалността е, че Русия и Иран са две конкурентни сили в комерсиално и геополитическо отношение. Търговски те се конкурират на интернационалния пазар на въглеводороди. Геополитически те са противници към Каспийско море и в Сирия. Не е несъмнено, че това съревнование постоянно ще остане толкоз приятелско, колкото през днешния ден. Исторически, географски, стопански най-хубавите вероятни сътрудници за иранците са европейците и американците. Това значи ли, че иранският режим би бил подготвен да се откаже от това, което е от четиридесет години насам, а точно властническа теокрация? Разбира се, че не. Но в случай че Западът се откаже от интервенция във вътрешните му работи, той е подготвен да подписа съглашения с тях и да ги съблюдава. С администрацията на Обама през 2015 година той подписа договорка, при която против анулация на глобите спря обогатяването на уран. Иран беше спазил съвършено сделката; Америка на Тръмп се отдръпна едностранно. И Байдън не възобнови първичните условия на съглашението от 14 юли 2015 година (наречено JCPOA). Днес иранците умножават дребните жестове, с цел да дадат знак на западняците за своята благосклонност. Те стопираха да приказват, че Израел би трябвало да бъде отстранен от картата на Близкия изток. Те инструктираха Хизбулла да не се опълчва на съглашение за чертане на морските граници сред Ливан и Израел. Те освободиха четирима ирано-американци, които бяха задържани под претекст за шпионаж. Те понижават доставките на оръжие за Русия. Вероятна е хипотезата за идна " огромна договорка " сред иранци и американци по всички щекотливи тематики (ядрена енергетика, балистика, Сирия, Ирак, Ливан). Първият компромис може да бъде открит във връзка с президентските избори в Ливан, където Хизбулла към този момент няма да се опълчва на центристка кандидатура.
В момента Иран и Америка имат интерес от такова съглашение. Моллите знаят, че в никакъв случай няма да съумеят политически да успокоят образованата юноша в огромните си градове, в случай че не им предложат действителни стопански вероятности. А това изисква анулация на глобите. Интересът на администрацията на Байдън е да стигне до президентските избори през ноември 2024 година с огромен дипломатически триумф. Защото в случай че има съглашение, то ще приключи с фанфарно отваряне на посолствата в двете страни.
Le Figaro, превод за
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ