Индустрията все още не е намерила екологичен начин за утилизация

Индустрията към момента не е намерила екологичен метод за утилизация на перките от вятърните турбини (снимка: CC0 Public Domain)

Лопатките на генераторите на вятърни турбини, които към този момент са излезли от приложимост, се трансформират в следващия отпадък, замърсяващ планетата. Оказва се, че не е стопански преференциално да се рециклират перките, в които фибростъклото е към 70-80%.

След като се повредят, те просто се слагат в голяма дупка и се заравят. Например, в едно от гробищата за вятърни перки, ситуирано в Съединени американски щати, покрай град Каспър, щата Уайоминг, са заровени повече от 900 лопатки. И още към 8000 ще станат неизползваеми и заровени по този метод през идващите няколко години.

Човечеството към момента не е измислило метод за преработване на лопатките от вятърните турбини. Но даже и сегашните способи за предпазване изискват обилни разноски. След демонтирането, всяка лопатка би трябвало да се разреже на 3 елементи, с цел да може да се транспортира. Освен това се употребяват доста принадлежности за рязане, защото фибростъклото, употребявано в производството на перките, е извънредно крепко.

За това, че Каспър съхранява перките на своя територия, държавното управление на Съединени американски щати заплаща повече от 675 хиляди $ годишно на градската администрация. Тези пари се употребяват за създаване и поддържане на местата за предпазване. Но даже и при тази цена, изхвърлянето на перките се смята по-изгодно от вложението в технологии за преработване на фибростъкло.
още по темата
Между другото, експлоатационният живот на лопатките е 20-25 години. След това те би трябвало да се сменят, защото се износват и стават по-малко ефикасни. С всяко ново потомство лопатките стават по-аеродинамични. А старите се изпращат на сметището.

Единственият метод за преработване на лопатките в този момент се вижда в строителството. Учените се пробват да намерят способ за обработка на фибростъклото, което съставлява 70-80% от перката (останалите 20-30% са свързващи смоли). Но защото към момента не е открит ефикасен способ за преработване, се основат депа за закопаване на лопатките в земята.

И това е единствено дребна част от това, което не знаем за зелената сила. Оказва се, че в началото производството на вятърни турбини изисква голямо количество запаси и сила. И след края на виталния им цикъл, е належащо да се провеждат депа за боклуци от „ зелената сила ”. От икономическа позиция това сигурно е от изгода. Но що се отнася до смисъла на „ зелената ” сила, от дълго време се води спор дали вятърната сила е в действителност екологична.

Между другото, същото важи и за електрическите коли. Огромно количество запаси и сила се изразходват за производството на акумулатори, които след изразходването им би трябвало да бъдат изхвърлени. В момента има два метода за изхвърляне, които в действителност не са по никакъв начин екологични:
Пирометалургия – изгаряне на органични материали и пластмаси с следващо добиване на скъпи материали. В този случай забележителна част от масата на батерията, в това число металите, се губи – те просто се изгарят. Хидрометалургия – добиване на скъпи материали посредством накисване в алкален разтвор. Този способ е по-енергоемък. И също не е съвършен. Друга компликация при него е, че батерията би трябвало да бъде изцяло заредена и почистена от пластмасови детайли.
Като цяло човечеството към този момент знае по какъв начин да употребява зелените източници. Но методът за добиването им, а по-късно и методите за утилизация, към момента не са „ зелени ”. Така че, преди да повярвате в „ зелеността ” на даден артикул или услуга, би трябвало деликатно да помислите дали това в действителност е правилно.