Индустрията на знанието в България навлиза в нов етап: По-бавен растеж и фокус върху стойност и иновации
Индустрията на знанието в България остава измежду основните мотори на икономическия напредък, само че данните за 2024 година и първата половина на 2025 година демонстрират, че секторът навлиза в по-сложен стадий, който слага нови условия пред бизнеса и обществените политики в региона на образованието, нововъведенията, регулаторната среда и вложенията. Това бяха главните заключения от представянето на Годишния отчет на AIBEST за развиването на промишлеността на знанието в България през 2024 година и първата половина на 2025 година
Председателят на асоциацията Йордан Гинев показа основните заключения от отчета и очерта настоящата картина на промишлеността на знанието в България в интернационален подтекст. От тях излиза наяве, че секторът сплотява 833 компании в BPO, ITO и R&D, като ИКТ основава 9,6% от брутната добавена стойност - едно от най-високите равнища в Европейския съюз. България резервира мощни позиции като дестинация за цифрови и бизнес услуги, в това число водещо място в района и наличие в световния топ 10 по регулаторно качество.
В същото време през 2024 година приходите в бранша нарастват със 7,6%, само че темпът се забавя по отношение на миналата година, а броят на новите компании спада внезапно - от 23 през 2023 година до едвам 5 през 2024 година Заетостта се стабилизира на равнище от 105 436 души, с най-малък годишен растеж от 0,2%, което измества фокуса от количествен напредък към по-висока добавена стойност и развиване на човешкия капитал.
„ Индустрията към този момент не е във фаза на бързо разширение, а на стратегически избор - какъв вид вложения, планове и пълномощия желае да притегля България. Именно по тази причина образованието, R&D и предвидимата среда стават решаващи за идващия стадий на развиване ", разяснява Йордан Гинев.
След представянето се организираха две полемики. Първата сложи по-широката икономическа и геополитическа рамка за развиването на бранша, в това число ролята на България в европейската и районната софтуерна екосистема и изискванията за дълготрайна конкурентоспособност.
„ София и България се утвърждават като дестинация за вложения с висока добавена стойност. Това е и ясната посока на напъните на бранша като цяло - привличане на планове с по-висока софтуерна и икономическа стойност, които основават резистентен напредък ", уточни Виктор Гусев, началник на отдел „ Инвестиции и бизнес развиване " към Invest Sofia.
Втората полемика се концентрира върху мощните послания за България през призмата на другите подсектори (BPO, SSC, ITO и R&D). В този подтекст AIBEST показа инструмент с консолидирани данни, който обобщава основните фактори, правещи България конкурентна дестинация за разширение на екипи, основаване на нови интервенции и нахлуване на нови компании в бранша.
„ Забавянето на новите вложения и достигането на плато в заетостта демонстрират, че инерцията от последното десетилетие към този момент не е задоволителна. За да притегли нови задгранични вложения и да се конкурира за идващото потомство AI и deep-tech планове, България би трябвало ясно да съобщи целите си и да ги поддържа с поредни политики ", акцентира Илия Кръстев, член на УС на AIBEST и ръководител на БРАИТ по време на полемиките.
Годишният отчет на AIBEST обрисува промишлеността на знанието като зрял, интернационално интегриран и иновационно насочен бранш, който има капацитет да резервира ролята си на основен стопански мотор, при изискване, че развиването му бъде подкрепено с дълготрайна визия и координирани дейности.
Председателят на асоциацията Йордан Гинев показа основните заключения от отчета и очерта настоящата картина на промишлеността на знанието в България в интернационален подтекст. От тях излиза наяве, че секторът сплотява 833 компании в BPO, ITO и R&D, като ИКТ основава 9,6% от брутната добавена стойност - едно от най-високите равнища в Европейския съюз. България резервира мощни позиции като дестинация за цифрови и бизнес услуги, в това число водещо място в района и наличие в световния топ 10 по регулаторно качество.
В същото време през 2024 година приходите в бранша нарастват със 7,6%, само че темпът се забавя по отношение на миналата година, а броят на новите компании спада внезапно - от 23 през 2023 година до едвам 5 през 2024 година Заетостта се стабилизира на равнище от 105 436 души, с най-малък годишен растеж от 0,2%, което измества фокуса от количествен напредък към по-висока добавена стойност и развиване на човешкия капитал.
„ Индустрията към този момент не е във фаза на бързо разширение, а на стратегически избор - какъв вид вложения, планове и пълномощия желае да притегля България. Именно по тази причина образованието, R&D и предвидимата среда стават решаващи за идващия стадий на развиване ", разяснява Йордан Гинев.
След представянето се организираха две полемики. Първата сложи по-широката икономическа и геополитическа рамка за развиването на бранша, в това число ролята на България в европейската и районната софтуерна екосистема и изискванията за дълготрайна конкурентоспособност.
„ София и България се утвърждават като дестинация за вложения с висока добавена стойност. Това е и ясната посока на напъните на бранша като цяло - привличане на планове с по-висока софтуерна и икономическа стойност, които основават резистентен напредък ", уточни Виктор Гусев, началник на отдел „ Инвестиции и бизнес развиване " към Invest Sofia.
Втората полемика се концентрира върху мощните послания за България през призмата на другите подсектори (BPO, SSC, ITO и R&D). В този подтекст AIBEST показа инструмент с консолидирани данни, който обобщава основните фактори, правещи България конкурентна дестинация за разширение на екипи, основаване на нови интервенции и нахлуване на нови компании в бранша.
„ Забавянето на новите вложения и достигането на плато в заетостта демонстрират, че инерцията от последното десетилетие към този момент не е задоволителна. За да притегли нови задгранични вложения и да се конкурира за идващото потомство AI и deep-tech планове, България би трябвало ясно да съобщи целите си и да ги поддържа с поредни политики ", акцентира Илия Кръстев, член на УС на AIBEST и ръководител на БРАИТ по време на полемиките.
Годишният отчет на AIBEST обрисува промишлеността на знанието като зрял, интернационално интегриран и иновационно насочен бранш, който има капацитет да резервира ролята си на основен стопански мотор, при изискване, че развиването му бъде подкрепено с дълготрайна визия и координирани дейности.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ