Индонезия вече е взела решение да премести столицата си. Само

Индонезия към този момент е взела решение да реалокира столицата си. Само преди седмици страната одобри и закон за преместването на столицата от Джакарта на остров Борнео. Причините по тази причина са няколко. Една от тях е, че сегашната столица Джакарта потъва. Столицата Джакарта е пренаселена, в нея живеят 35 милиона души. Задръстванията и мръсният въздух са всекидневие. Редовно има наводнения, защото огромна част от града се намира под морското ниво. Решението за преместването е взето още през 2019 година, само че в този момент към този момент страната прави още една крачка напред като взема решение какъв брой основни въпроси като финансирането. Преместването на столицата в покрития с тропически гори район Източен Калимантан ще коства 28 милиарда евро. Новата столица на остров Борнео ще се споделя Нусантара. Президентът Джоко Видодо счита, че преместването е знак на софтуерния прогрес. Когато индонезийският президент Джоко „ Джокови “ Видодо разгласи неочакван проект за пренасяне на столицата на страната по време на годишното си послание към нацията на 16 август 2019 година, той очерта грандиозна визия. „ Столичният град не е единствено знак на националната еднаквост, само че и показване на напредъка на нацията “, сподели той, единствено един ден преди 74-ата годишнина от независимостта на Индонезия. „ Това е за осъществяване на икономическо тъждество и правдивост.” Във вторник огромният проект на Джокови се приближи с крачка по-близо до действителността, когато Народното събрание утвърди законодателство, определящо законността на преместването на столицата от Джакарта в Източен Калимантан, източната част на Борнео, в това число въпроси като финансиране и ръководство. Джакарта е голям метрополис, който в никакъв случай не е завладявал интернационалното въображение като Банкок или Ханой, той потъва под тежестта на нерегулирания рандеман на подземни води, задръстен от трафик, мъгляв от смог и претъпкан. Съгласно проекта за пренасяне, 1,5 милиона от 11 милиона поданици на града ще се реалокират в джунглите на индонезийския Борнео на цена от 32 милиарда $. Джокови разказа схемата като опит да „ направи страната ни като Америка “, оприличавайки динамичността сред Джакарта и новата столица с връзките сред Ню Йорк и Вашингтон, окръг Колумбия, заяви. Столицата също от дълго време е претрупана от обстоятелството, че е дом на съвсем 60 % от индонезийците и е център на стопанската система на страната, като способства за повече от половината от брутния вътрешен артикул на Индонезия. Преместването на столицата в Калимантан има за цел да популяризира стопански действия, както и да помогне за обезпечаването на по-справедливо икономическо развиване, изключително за района на Източна Индонезия. Правителството съобщи, че местоположението на столицата – покрай град Баликпапан и столицата на провинция Самаринда – ще я сложи отвън обсега на естествени бедствия като трусове, наводнения и цунами, макар че Индонезия се намира на Тихоокеанския огнен пръстен и е благоразположен към сходни бедствия в цялата страна. Аарон Опдайк, филантропичен инженер от Училището по строителство на Университета в Сидни, изрази песимизъм, че преместването на столицата ще попречи на страната да се класира измежду първите 10 страни по смъртни случаи на глава от популацията от бедствия. „ Твърде постоянно обаче държавните управления скачат към пренасяне на селища, очаквайки, че могат да понижат загубите от бедствия, като просто понижат излагането на рискове “, сподели Опдайк. „ Виждаме неведнъж, че бедствията постоянно биват изкривявани от политиците за политическа полза, без да схващат същински моторите на риска от бедствия. Уязвимостите на нашата инфраструктура, стопански системи и обществени системи постоянно играят доста по-голяма роля в основаването на риск от бедствия – фактори, които рядко се вземат решение, като се стартира изначало. Джокови не е първият индонезийски президент, който се пробва да реалокира столицата. Плановете за това датират от 50-те години на предишния век при първия президент на Индонезия Сукарно. Оттогава други водачи, в това число Соехарто и Сусило Бамбанг Юдхойоно, вторият и шестият президент на Индонезия, разискаха проекти единствено да ги изоставят пред лицето на видимо непреодолими логистични проблеми. Последният проект предлага закупуване на 40 000 хектара (98 842 акра) земя за пренасяне на държавни чиновници, държавни чиновници и сили за сигурност като полиция и военни. Около една пета от цената от 32 милиарда $ би трябвало да бъде покрита от държавния бюджет, като държавните предприятия и други финансисти от частния бранш ще внесат останалите. Преди издаването на законопроекта някои наблюдаващи видяха приликата сред прибързания развой на разискване и този на спорния Закон за основаване на работни места, който беше признат през октомври 2020 година, за който мнозина смятаха, че в забележителна степен липсва публично присъединяване и бистрота. В отворено писмо до долната камара на Народното събрание преди приемането на законодателството, правни специалисти от университета Мулаварман в Самаринда показаха опасения, че законопроектът е получил непълен принос на общността и е съдържал „ правни нередности “. В писмото се отбелязва, че Нусантара ще се ръководи от лице, избирано директно от президента на всеки пет години, модел, който е „ евентуално противоконституционен и центристки “. Друга рецензия към проекта за пренасяне е евентуалното наложително премахване на коренното население, изчистването на горите и заканите за локалната флора и фауна, в това число застрашени орангутани. Еколозите предизвестиха за евентуалните вреди на екосистемите и тропическите гори в района, които към този момент са наранени от дейностите на маслодайната палма и минната промишленост. Въпреки закъсненията, свързани с пандемията, строителството на новия град може да стартира още през 2024 година. Ако интернационалният опит е някакъв ориентир, завършването на плана евентуално ще отнеме десетилетия. Бразилия, която отвори порти през 1960 година, беше открита повече от 60 години откакто Бразилия реши да реалокира столицата си от Рио де Жанейро. Парламентът на Австралия отваря порти в Канбера през 1927 година, само че едвам през 50-те години на предишния век множеството държавни ведомства се реалокират в града. И двата града са изправени пред рецензии през годините, че са неприятно проектирани и неприятни за живеене. Критиците също по този начин настояват, че проблемите на Джакарта не могат просто да бъдат избягани. Според тях без значение дали столицата се мести или не, Джакарта към момента се нуждае от ремонт. Джакарта към момента би трябвало да се оправи с редица проблеми, в това число замърсяване на въздуха, поглъщане на земята, непълен достъп до чиста вода и проблеми с отстраняването на боклуци. И в разгара на климатична рецесия като тази, построяването на нещо ново и нещо толкоз солидно, в действителност прибавя голямо количество въглерод към атмосферата.