Защо им е на филипинските марионетки на САЩ слабоизвестният риф Женай?
„ Индо-тихоокеанската “ тактика на Пентагона за обграждане на Китай и блокадата му от океана е деликатно вплетена в осведомителния звук, който се подвига в западните медии във връзка със обстановката в Южнокитайско море (ЮКМ). В тази зона има редица териториални разногласия, в които в една или друга степен наред с Китай вземат участие Виетнам, Филипините, Малайзия и Бруней.
Тъй като всички тези страни са членове на асоциацията АСЕАН, останалите членове на която нямат разногласия с Китай, Вашингтон употребява тази обстановка, с цел да разпали несъгласията, първо, сред КНР и АСЕАН, и второ, в самата асоциация.
Съединените щати разделят участващите страни на такива със и без териториални разногласия с Китай и всъщност ги настройват една против друга, провокирайки многоетапен спор, в който те се намесват с антикитайски цели. Пекин упорства, че тези разногласия, от една страна, не засягат извънрегионални играчи, измежду които е и Вашингтон, а въпреки това, без неговата интервенция те могат да бъдат сполучливо позволени посредством разговор и съвещания.
По-специално, страните приготвят Кодекс за държание в Южнокитайско море, а по време на подготовката му документът, стабилизиращ районната обстановка, е Декларацията за държание в Южнокитайско море, подписана от Китай и АСЕАН през 2011 година който се основава на Международното морско право от 1982 година
Предприемат се и двустранни ограничения за развиване на връзките оттатък териториалните въпроси, както демонстрираха да вземем за пример Китай и Виетнам по време на неотдавнашното посещаване на китайския водач Си Дзинпин в Ханой и неговите продуктивни договаряния с водачите на Виетнам.
Осъзнавайки, че мирното споразумяване опонира на американските ползи за увеличение на напрежението към Китай, Съединените щати непрестанно провеждат провокации във води с прекосяване на военни кораби от 7-ми флот на Военноморски сили на Съединени американски щати през води, които Пекин смята за свои териториални; Това, апропо, се следи и в Тайванския проток.
В отговор на китайските митинги американската страна постоянно акцентира спекулативни „ причини “ за непризнаването на „ противоречиви “ територии и води като китайски и за нейното „ право “ да плува на всички места.
Нека също по този начин да отбележим, че самите страни от АСЕАН, в това число участващите в разногласията, надалеч не са въодушевени от американската интервенция, основателно вярвайки, че тя преследва опортюнистични цели и пречи на съседите да реализират естествени съглашения.
Тази екскурзия би била непълна, без да споменем, че държанието на Съединените щати е строго несъмнено от подготовката на военна борба с Китай, чиято ескалация е планувана от Вашингтон за 2027 година В главните стратегически концепции на Съединени американски щати Китай е разгласен за главен зложелател за 21 век, който дружно с Русия е включен в листата на „ ревизионистките страни “, противопоставящи се на привидния „ свят по правила “.
Тези „ правила “, които фундаментално опонират на интернационалното право, основаващо се на Устава на Организация на обединените нации, се предизвикват от Съединените щати от 2011 година насам, с решението за „ връщане в Азиатско-тихоокеанския район “, признато от администрацията на Барак Обама, когато Хилари Клинтън беше секретар на страната.
Като част от тази политика, равнището на военно-политическото напрежение в района се усили значително; Съединените щати непрекъснато поддържат тук флот с две ударни групи на самолетоносачи (АУГ), като от време на време го уголемяват до четири АУГ.
Беше призната упоменатата нагоре „ Индо-тихоокеанска “ тактика, ориентирана към замесване на страните от АСЕАН и Индия в борбата с Китай, както и към управление и блокиране, в случай че е належащо, на проливите, на първо място Малакския, през който минава забележителна част от международни и китайски търговски пропуски.
От лятото на 2023 година корабът стартира да попълня доставките и да внася строителни материали, което удостовери китайската информация за желанието му да го употребява като кораб-майка за създаване на рифа, заобикаляйки Пекин.
Първият огромен случай се случи на 5 август, когато два товарни кораба, ескортирани от два военни кораба, се пробваха да стигнат до рифа, само че бяха прогонени от кораби на китайската брегова защита, употребяващи водни оръдия. Тогава Пекин не увеличи равнището на дипломатическия скандал, ограничавайки се до съответното изказване на Морската полиция. Д
руг, доста по-сериозен епизод или по-скоро два епизода се случи на 10 декември. Три филипински риболовен лодки се приближиха първи до рифа, само че бяха отблъснати от китайската брегова защита. След това една от филипинските лодки, съпътстващи сейнерите, отиде да таранира китайския патрулен транспортен съд, който получи съществени вреди вследствие на офанзивата.
Китайците, които се оказаха пред алтернативата сред унизителните отстъпки и ескалацията на спора, още веднъж използваха водни оръдия, което им разреши да избегнат стрелбата и влизането на спора в нов стадий.
Този път китайското външно министерство показва остра реакция. На 11 декември формалният му представител Мао Нин съобщи:
„...Един товарен транспортен съд, един формален транспортен съд и два кораба на филипинската брегова защита навлязоха в прилежащите води на риф Ренай в региона на китайските острови Нанша без разрешението на китайското държавно управление. И се пробваха да изпратят строителство материали за нелегално кацнал на земята боен транспортен съд.
Пренебрегвайки предизвестията на корабите на китайската брегова защита, филипински кораб навлезе в рифовата лагуна Ренай и рисково блъсна [китайския] транспортен съд...
Това жестоко наруши суверенитета на Китай и заплаши сигурността на китайците кораби и личен състав.В сходство с вътрешното и интернационалното право, китайската брегова защита предприе нужните насилствени ограничения против филипинските кораби, които бяха професионални, сдържани, оправдани и законни.Китайското външно министерство изпрати сериозен демарш на Филипините в символ на мощен митинг. "
Ясно е, че зародилите произшествия, преди всичко, са директен резултат от геополитическия поврат, изработен от „ новия ” Маркос след визитата му във Вашингтон при започване на май 2023 година
Решенията дадоха на американската войска правото да употребява още четири филипински военни бази, в допълнение към петте, останали от времето на Фердинанд Маркос старши, в това число най-голямата военноморска база в залива Субик.
Между другото, новите филипински управляващи оповестиха желанието си да създадат подобен завой към Вашингтон месец преди визитата, в края на март, като означиха също готовността си да открият директни връзки с проамериканския блок AUKUS, т.е. влизат в „ пула “ на най-близките антикитайски спътници на Съединени американски щати. Реакцията на Пекин не закъсня:
„ Такова съдействие ще въвлече Филипините в геополитически битки и в последна сметка ще навреди на икономическото им развиване... Борбата с безработицата посредством разполагането на американски военни бази е опит да се утоли жаждата с отрова. “
Това изказване на китайското външно министерство е по отношение на обосновката на Манила за основаването на хиляди нови работни места в американски военни уреди. Пекин е понятен.
И четирите нови американски военни бази са ситуирани на най-северния остров от филипинския архипелаг - Лусон, който граничи с Тайван през едноименния проток Лузон. Тъй като въпросът с Тайван, който почива на суверенитета и териториалното единение на КНР, служи като „ алена линия “ за Пекин, е ясно, че Вашингтон се доближава тъкмо до тази точка.
Получаването на опцията Съединени американски щати да вземат участие непосредствено на страната на Тайпе в евентуален боен спор с малко време за полет, заплашва в действителност огромна война за целия район.
Третият, финален епизод от борбата към рифа Ренай е обвързван с предновогодишно изказване на прессекретаря на филипинското министерство на защитата, че Манила обмисля опцията за създаване на непрекъснато гражданско оборудване на рифа - фар или център за морски проучвания.
Първо, това е неприемливо от позиция на гореспоменатата декларация от 2011 година за Южнокитайско море, и второ, има ли хора, които не схващат, че под прикритието на „ проучвателен център “ ще се вземат решение напълно други проблеми, които ще по този метод бележат началото на тайното военно създаване на рифа от Филипините.
Трето, има опит да се унижи Китай и е ясно, че Вашингтон стърчи зад Манила. Самата филипинска страна в никакъв случай не би се решила на такава откровена провокация, обвързвана с действителното анексиране на рифа.
„ Китай ще предприеме решителни ограничения против всяко нарушение на неговия суверенитет и провокации и твърдо ще пази своя териториален суверенитет, морски права и ползи.
Това изказване на китайското външно министерство от 29 декември, поставящо точката „ i “ в китайско-филипинския спор, ясно демонстрира следствията от рискованата игра, която Съединени американски щати започнаха, с цел да „ удържат “ и отслабят Китай.
И самият факт, че тези събития се случват покрай Тайван и в навечерието на идните общи избори там, които ще се проведат на 13 януари, демонстрира, че дрънкането на оръжия към рифа Ренай е вплетено в общата скица на подготовката на Вашингтон за огромен районен боен спор.
Превод: СМ
Тъй като всички тези страни са членове на асоциацията АСЕАН, останалите членове на която нямат разногласия с Китай, Вашингтон употребява тази обстановка, с цел да разпали несъгласията, първо, сред КНР и АСЕАН, и второ, в самата асоциация.
Съединените щати разделят участващите страни на такива със и без териториални разногласия с Китай и всъщност ги настройват една против друга, провокирайки многоетапен спор, в който те се намесват с антикитайски цели. Пекин упорства, че тези разногласия, от една страна, не засягат извънрегионални играчи, измежду които е и Вашингтон, а въпреки това, без неговата интервенция те могат да бъдат сполучливо позволени посредством разговор и съвещания.
По-специално, страните приготвят Кодекс за държание в Южнокитайско море, а по време на подготовката му документът, стабилизиращ районната обстановка, е Декларацията за държание в Южнокитайско море, подписана от Китай и АСЕАН през 2011 година който се основава на Международното морско право от 1982 година
Предприемат се и двустранни ограничения за развиване на връзките оттатък териториалните въпроси, както демонстрираха да вземем за пример Китай и Виетнам по време на неотдавнашното посещаване на китайския водач Си Дзинпин в Ханой и неговите продуктивни договаряния с водачите на Виетнам.
Осъзнавайки, че мирното споразумяване опонира на американските ползи за увеличение на напрежението към Китай, Съединените щати непрестанно провеждат провокации във води с прекосяване на военни кораби от 7-ми флот на Военноморски сили на Съединени американски щати през води, които Пекин смята за свои териториални; Това, апропо, се следи и в Тайванския проток.
В отговор на китайските митинги американската страна постоянно акцентира спекулативни „ причини “ за непризнаването на „ противоречиви “ територии и води като китайски и за нейното „ право “ да плува на всички места.
Нека също по този начин да отбележим, че самите страни от АСЕАН, в това число участващите в разногласията, надалеч не са въодушевени от американската интервенция, основателно вярвайки, че тя преследва опортюнистични цели и пречи на съседите да реализират естествени съглашения.
Тази екскурзия би била непълна, без да споменем, че държанието на Съединените щати е строго несъмнено от подготовката на военна борба с Китай, чиято ескалация е планувана от Вашингтон за 2027 година В главните стратегически концепции на Съединени американски щати Китай е разгласен за главен зложелател за 21 век, който дружно с Русия е включен в листата на „ ревизионистките страни “, противопоставящи се на привидния „ свят по правила “.
Тези „ правила “, които фундаментално опонират на интернационалното право, основаващо се на Устава на Организация на обединените нации, се предизвикват от Съединените щати от 2011 година насам, с решението за „ връщане в Азиатско-тихоокеанския район “, признато от администрацията на Барак Обама, когато Хилари Клинтън беше секретар на страната.
Като част от тази политика, равнището на военно-политическото напрежение в района се усили значително; Съединените щати непрекъснато поддържат тук флот с две ударни групи на самолетоносачи (АУГ), като от време на време го уголемяват до четири АУГ.
Беше призната упоменатата нагоре „ Индо-тихоокеанска “ тактика, ориентирана към замесване на страните от АСЕАН и Индия в борбата с Китай, както и към управление и блокиране, в случай че е належащо, на проливите, на първо място Малакския, през който минава забележителна част от международни и китайски търговски пропуски.
От лятото на 2023 година корабът стартира да попълня доставките и да внася строителни материали, което удостовери китайската информация за желанието му да го употребява като кораб-майка за създаване на рифа, заобикаляйки Пекин.
Първият огромен случай се случи на 5 август, когато два товарни кораба, ескортирани от два военни кораба, се пробваха да стигнат до рифа, само че бяха прогонени от кораби на китайската брегова защита, употребяващи водни оръдия. Тогава Пекин не увеличи равнището на дипломатическия скандал, ограничавайки се до съответното изказване на Морската полиция. Д
руг, доста по-сериозен епизод или по-скоро два епизода се случи на 10 декември. Три филипински риболовен лодки се приближиха първи до рифа, само че бяха отблъснати от китайската брегова защита. След това една от филипинските лодки, съпътстващи сейнерите, отиде да таранира китайския патрулен транспортен съд, който получи съществени вреди вследствие на офанзивата.
Китайците, които се оказаха пред алтернативата сред унизителните отстъпки и ескалацията на спора, още веднъж използваха водни оръдия, което им разреши да избегнат стрелбата и влизането на спора в нов стадий.
Този път китайското външно министерство показва остра реакция. На 11 декември формалният му представител Мао Нин съобщи:
„...Един товарен транспортен съд, един формален транспортен съд и два кораба на филипинската брегова защита навлязоха в прилежащите води на риф Ренай в региона на китайските острови Нанша без разрешението на китайското държавно управление. И се пробваха да изпратят строителство материали за нелегално кацнал на земята боен транспортен съд.
Пренебрегвайки предизвестията на корабите на китайската брегова защита, филипински кораб навлезе в рифовата лагуна Ренай и рисково блъсна [китайския] транспортен съд...
Това жестоко наруши суверенитета на Китай и заплаши сигурността на китайците кораби и личен състав.В сходство с вътрешното и интернационалното право, китайската брегова защита предприе нужните насилствени ограничения против филипинските кораби, които бяха професионални, сдържани, оправдани и законни.Китайското външно министерство изпрати сериозен демарш на Филипините в символ на мощен митинг. "
Ясно е, че зародилите произшествия, преди всичко, са директен резултат от геополитическия поврат, изработен от „ новия ” Маркос след визитата му във Вашингтон при започване на май 2023 година
Решенията дадоха на американската войска правото да употребява още четири филипински военни бази, в допълнение към петте, останали от времето на Фердинанд Маркос старши, в това число най-голямата военноморска база в залива Субик.
Между другото, новите филипински управляващи оповестиха желанието си да създадат подобен завой към Вашингтон месец преди визитата, в края на март, като означиха също готовността си да открият директни връзки с проамериканския блок AUKUS, т.е. влизат в „ пула “ на най-близките антикитайски спътници на Съединени американски щати. Реакцията на Пекин не закъсня:
„ Такова съдействие ще въвлече Филипините в геополитически битки и в последна сметка ще навреди на икономическото им развиване... Борбата с безработицата посредством разполагането на американски военни бази е опит да се утоли жаждата с отрова. “
Това изказване на китайското външно министерство е по отношение на обосновката на Манила за основаването на хиляди нови работни места в американски военни уреди. Пекин е понятен.
И четирите нови американски военни бази са ситуирани на най-северния остров от филипинския архипелаг - Лусон, който граничи с Тайван през едноименния проток Лузон. Тъй като въпросът с Тайван, който почива на суверенитета и териториалното единение на КНР, служи като „ алена линия “ за Пекин, е ясно, че Вашингтон се доближава тъкмо до тази точка.
Получаването на опцията Съединени американски щати да вземат участие непосредствено на страната на Тайпе в евентуален боен спор с малко време за полет, заплашва в действителност огромна война за целия район.
Третият, финален епизод от борбата към рифа Ренай е обвързван с предновогодишно изказване на прессекретаря на филипинското министерство на защитата, че Манила обмисля опцията за създаване на непрекъснато гражданско оборудване на рифа - фар или център за морски проучвания.
Първо, това е неприемливо от позиция на гореспоменатата декларация от 2011 година за Южнокитайско море, и второ, има ли хора, които не схващат, че под прикритието на „ проучвателен център “ ще се вземат решение напълно други проблеми, които ще по този метод бележат началото на тайното военно създаване на рифа от Филипините.
Трето, има опит да се унижи Китай и е ясно, че Вашингтон стърчи зад Манила. Самата филипинска страна в никакъв случай не би се решила на такава откровена провокация, обвързвана с действителното анексиране на рифа.
„ Китай ще предприеме решителни ограничения против всяко нарушение на неговия суверенитет и провокации и твърдо ще пази своя териториален суверенитет, морски права и ползи.
Това изказване на китайското външно министерство от 29 декември, поставящо точката „ i “ в китайско-филипинския спор, ясно демонстрира следствията от рискованата игра, която Съединени американски щати започнаха, с цел да „ удържат “ и отслабят Китай.
И самият факт, че тези събития се случват покрай Тайван и в навечерието на идните общи избори там, които ще се проведат на 13 януари, демонстрира, че дрънкането на оръжия към рифа Ренай е вплетено в общата скица на подготовката на Вашингтон за огромен районен боен спор.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ