Защо индийското орехче може да ни накара да халюцинираме
Индийското орехче може да се откри в доста кухненски шкафове по света поради мултифункционалността си – от прибавяне на малко топла наслада към десерти до подправянето на месо, салами или сосове. Но тази домашна фалшификация има и един по-малко прочут резултат, в случай че се употребява в огромни количества – тя може да бъде рисков халюциноген.
В продължение на епохи индийското орехче е било високо ценено в Европа и Близкия изток. То е било търсено освен поради усета си, само че и поради редица медицински свойства, които се е считало, че има. Това търсене е било задоволително да поддържа цената му, само че тя е била още по-висока заради това, че е било мъчно да се добие. До XIX в. дърветата, от които се създава подправката, Myristica fragrans, порастват единствено на едно място – на островите Малука в Индонезия. Днес подправката може да се откри в множеството локални супермаркети и малко на брой от нас се замислят за нейната по-дълбока история. Или пък за нейните секрети резултати, които станаха известни в TikTok през 2020 година – с хаштага „ #nutmegchallenge “.
Индийското орехче съдържа съединяване, наречено миристицин, което се среща естествено и в други подправки и растения като магданоз и копър, само че е най-вече в семената на орехчето.
В дивата природа съединението служи като натурален инсектицид и акарицид (токсична отбрана за акари и кърлежи), само че в човешкия организъм може да работи по сходен метод на мескалина. Това е по този начин, тъй като се разпада на съединения, които влияят върху централната нервна система, като ускоряват невротрансмитера норепинефрин – хормон, който усилва сърдечния темп и кръвното ни налягане.
Ако се употребява в задоволително огромни количества, тази форма на интоксикация с индийско орехче може да провокира халюцинации, гадене, комплициране и замаяност. Може да се стигне и до доста по-сериозни затруднения.
За да сме наясно, това не е ново изобретение. Хората са наясно с токсичните резултати на индийското орехче още от XVI в., само че това не е нещо, за което се приказва постоянно. Някога кръстоносците са консумирали семената му в опит да се надрусат, до момента в който пътуват на дълги дистанции за да се оправят със скуката от дългите походи и съпътстващите ги болки в краката. Дори е евентуално индийското орехче да е причина за не изключително надеждните предсказания на Нострадамус през XVI век.
Струва си да се подчертае, че с цел да усетите тези резултати, би трябвало да приемате много – нормалното количество, което се съдържа в храната, няма да ги провокира.
Най-общо казано, би трябвало да консумирате към 5 грама индийско орехче (около две чаени лъжички), преди да се прояви психотропното влияние. Но то ще се появи – и е неточност да го предизвиквате.
На първо място, опиянението от миристицин е съпроводено с много мощен махмурлук, който ще ви накара да се чувствате много зле в продължение на към два дни, само че също може да провокира и припадъци и сърцетуптене. За страдание, съединението може да аргументи и кома и даже гибел (особено в случай че се употребява в композиция с други наркотици).
Единствената разлика сред оралния му банкет, пушенето или шмъркането му е скоростта, с която се демонстрират резултатите. Поглъщането през устата е най-бавният метод, което го прави малко по-малко рисков от другите възможности.
Така че въпреки да наподобява като на ниска цена и елементарен метод за бърз кеф, е ясно като бял ден, че евентуалните опасности, свързани с интоксикацията с индийско орехче, надалеч надвишават психоактивните резултати, които то може да провокира. Има надалеч по-лесни и безвредни способи за замайване – него го оставете за тортите и наденичките.
Съдържанието на тази публикация не е предопределено или пък способно да размени професионален медицински съвет, диагноза или лекуване. Винаги търсете съвета на квалифицирани здравни експерти при въпроси, които може да имате във връзка със здравето си.
