Стевията – безвредната сладост
Индианците в Парагвай пиели чай от стевия, с цел да се лекуват – при простуда, болно гърло, дори против рак. Племето гуарани употребило тревистото растение повече от 1500 години и за подслаждане на разнообразни отвари. Получавал се великолепен усет - без никаква захар.
Стевията идва от предишното – и може би няма да е пресилено да се каже, че е подсладителят на бъдещето – натурален артикул със мощен резултат и здравословно деяние.
Листата на това растение са 20–30 пъти по-сладки от бялата кристална захар, а екстрактите от стевия - 200–300 пъти по-сладки от захарта. Листата могат да се ядат пресни или да се поставят в чайове и готвени ястия.
Растението, известно от антични времена ,
ще се среща все по-често и на щандовете в магазините ни. Естествените подсладители, извлечени от него, бяха утвърдени публично от Европейската комисия през ноември. Според консултантската група Zenith International пазарът за продуктите от стевия се чака да доближи 825 млн. $ до 2014 година.
Стевията е многогодишно тревисто растение от семейство хризантемови. Наричат я с разнообразни имена, като най-популярните са „ сладко листо ” и „ захарно листо ”. Достига до 60–80 сантиметра височина и пораства в диво положение в субтропични и тропични области в Бразилия, Венецуела, Колумбия и Парагвай. Листата му се употребяват от стотици години в Парагвай и Бразилия за подслаждане на локалните чайове и медикаменти.
Стевията е най-известна измежду гуараните - коренните индианци, обитаващи земите на Уругвай, Парагвай и част от Аржентина. Според легендата
пред индианците се явил чужденец
със светла коса и сини очи и научил локалните поданици на земеделие. Мъжът, който гуараните наричали господ Раи Шуме, им оказал помощ да схванат лечебните свойства на стевията.
