Къде се къса веригата?
Ина МИХАЙЛОВА
Защо в тази страна всичко положително и хубаво не може да се докара до дъно, а се опропастява някъде там, по средата?
Причинявайки болежка и отчаяние.
Не сме не запомнили вълната от добротворство и състрадателност, която провокира наводнението в Карловско. Безработни, пенсионери, деца, хиляди даряваха средства, изпращаха есемеси...
Днес излиза наяве, че никой нищо не е получил. И че безвъзмезден обяд няма. Че на прага на зимата някъде там, към Карлово, е умряла и последната вяра, че в тази страна може да се случи нещо положително. Защо ли?
Защото обещаната безвъзмездна геодезическа активност не е безвъзмездна, а би трябвало да бъде поета от жителите на наводнените обитаеми места. Защото и дребното изпитание, с цел да бъде избавена една детска градина, няма да бъде направено, а е по-лесно детската градина да бъде закрита. Защото сякаш безплатните дърва за зимата за потърпевшите хора няма да са без пари. Защото събраните от хилядите нас левчета стоят някъде там. И кой може да каже какво се случва с тях?
Толкова ли е комплицирано едно положително начинание, почнало с сила и предпочитание, с по този начин изчезналата през днешния ден състрадателност, да бъде довършено до дъно? Защо бе, хора? Защо? Защо отново хубава работа, но българска...
Къде се къса веригата?
В миг като този, когато за следващ път разочарованието взема връх над положителното и благородството, няма думи, които да изразят болката, обидата и възприятието за безизходност. Сигурно би било по-добре да замълчим!
Не, не трябва повече да мълчим! И ще питаме.
Кой ни прецака този път? Кой описа играта на цялото Добро, което всички, дружно, ние, Човеците, направихме за хората в Карловско?
Няма да ви запитвам дали вярвате в сходни благотворителни, състрадателни, милосърдни и човешки акции. Не ви пропагандирам да не участвате. Но дано се замислим.
Знаем ли къде отиват парите ни? Сигурни ли сме, че когато даваме, помощта не потъва някъде? И че някои не богатеят на гърба на нашата състрадателност и на човешкото злощастие? Щото в тази страна злощастие дал Господ... И кои са тези, които взеха решение, че стореното положително може да бъде използвано по лично убеждение, а не когато е най-необходимо? И когато сме дали всичко от себе си, макар че ни е било не по-малко мъчно, с цел да помогнем на страдащите?
Затова не трябва повече да мълчим. И би трябвало да търсим отговорност, да питаме и да не стопираме да настояваме сътвореното Добро да не бъде убивано всеки ден от тези, които от години унищожават човешкото ни лице и тъпчат страната ни.
>
Защо в тази страна всичко положително и хубаво не може да се докара до дъно, а се опропастява някъде там, по средата?
Причинявайки болежка и отчаяние.
Не сме не запомнили вълната от добротворство и състрадателност, която провокира наводнението в Карловско. Безработни, пенсионери, деца, хиляди даряваха средства, изпращаха есемеси...
Днес излиза наяве, че никой нищо не е получил. И че безвъзмезден обяд няма. Че на прага на зимата някъде там, към Карлово, е умряла и последната вяра, че в тази страна може да се случи нещо положително. Защо ли?
Защото обещаната безвъзмездна геодезическа активност не е безвъзмездна, а би трябвало да бъде поета от жителите на наводнените обитаеми места. Защото и дребното изпитание, с цел да бъде избавена една детска градина, няма да бъде направено, а е по-лесно детската градина да бъде закрита. Защото сякаш безплатните дърва за зимата за потърпевшите хора няма да са без пари. Защото събраните от хилядите нас левчета стоят някъде там. И кой може да каже какво се случва с тях?
Толкова ли е комплицирано едно положително начинание, почнало с сила и предпочитание, с по този начин изчезналата през днешния ден състрадателност, да бъде довършено до дъно? Защо бе, хора? Защо? Защо отново хубава работа, но българска...
Къде се къса веригата?
В миг като този, когато за следващ път разочарованието взема връх над положителното и благородството, няма думи, които да изразят болката, обидата и възприятието за безизходност. Сигурно би било по-добре да замълчим!
Не, не трябва повече да мълчим! И ще питаме.
Кой ни прецака този път? Кой описа играта на цялото Добро, което всички, дружно, ние, Човеците, направихме за хората в Карловско?
Няма да ви запитвам дали вярвате в сходни благотворителни, състрадателни, милосърдни и човешки акции. Не ви пропагандирам да не участвате. Но дано се замислим.
Знаем ли къде отиват парите ни? Сигурни ли сме, че когато даваме, помощта не потъва някъде? И че някои не богатеят на гърба на нашата състрадателност и на човешкото злощастие? Щото в тази страна злощастие дал Господ... И кои са тези, които взеха решение, че стореното положително може да бъде използвано по лично убеждение, а не когато е най-необходимо? И когато сме дали всичко от себе си, макар че ни е било не по-малко мъчно, с цел да помогнем на страдащите?
Затова не трябва повече да мълчим. И би трябвало да търсим отговорност, да питаме и да не стопираме да настояваме сътвореното Добро да не бъде убивано всеки ден от тези, които от години унищожават човешкото ни лице и тъпчат страната ни.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ