Бедуин и българка с история за камила, самолет, сладолед
Ина Ининова споделя в детска книга за световете от двете страни на оградата на швейцарско летище
Една камила, която живее край летището в селце край Цюрих, стана първообраз на книжовен воин. А двете си имат и плюшена посестрима.
Общото сред трите е книгата „ Камила, аероплан, сладолед “, чиято римувана история авторката Ина Ининова показа в родния си град по време на фестивала " Пловдив чете ".
Това е една история за камила, която каца на летището дружно с още доста животни за зоопарка, само че остава непотърсена в багажното поделение, запънала се е и не желае да излезе.
Началото обаче е много по-рано - когато синът на едно бедуинско семейство идва в Швейцария. Именно този Бен ще стане другар на гърбавата четиринога Шехеразада. За да заплетат двамата римите и поуките в тази книга за деца, с обръщение и към родителите.
„ В днешно време те са презадоволени с всички неща, които можем да им купим. Аз желая да ги науча да отсрочват, да помислят дали в действителност желаят нещо и какъв брой то им е належащо. Да знаят, че с самообладание и муден камилски ход ще стигнат по-сигурно до своята фантазия, в сравнение с с бързото препускане, прелиствайки пейзажа на живота “, споделя авторката.
Колкото и необикновено да наподобява, тя твърди, че
книгата й е по автентичен случай.
Първо би трябвало да се направи ангажимента, че Ина е квалифициран възпитател и дълги години е работила като стюардеса, кръстосвайки летища и небесата над тях по целия свят. Съпругът й пък е метеоролог и авиационен публицист, писал за авиосписание. Двамата живеят тъкмо до летището в Цюрих. А от другата страна на неговата ограда е фермата за камили на същинския Бен, който въодушевил и историята за дребния си адаш.
Прототипът на основния воин фактически е бедуин, чието семейство е емигрирало в Европа. Точно на това място той почнал да отглежда отначало камили, да прави детски събития във фермата, да предлага типичния ментов чай и сладолед от камилско мляко. Позволил историята му да бъде разказана в брошура за деца и основният воин в нея да е с неговото име, дори първи видял илюстрациите на Анна Маринова.
Историята върнала и него в детството му в Северна Сахара. За сина на бедуини идването в Швейцария било културен потрес. Сигурно са му липсвали тъкмо камилите в тази страна на изобилието, общуването, традицията за описване на притчи към огъня, гадае Ина Ининова. Когато за първи път прочел нейната интерпретация за своя живот, Бен същински се развълнувал и нито изискал, нито разрешил да трансформира каквото и да е в поемата. Приел художествената небивалица като приказка за личния си живот.
Плюшена Шехерезада в коша
Има и истории, които не са в книгата, само че са си напълно свързани с нея. От една от тях изскача плюшено камилче, което Ина носи на представянето на книгата си в Пловдив. Много обича магазините за втора ръка, които са на всички места в Западна Европа. В един подобен петгодишната й щерка измъкнала животинката от панер за плюшени играчки. Много по-късно, до момента в който си играе с нея, тя внезапно издала плач. Оказало се, че това става при натискане по муцуната.
Именно този тон участва в аудиозапис, който съпътства хартиената брошура. Чува се всякога, когато би трябвало да се отгърне страница. Така всяко дете може да „ чете “, даже без да е научило още буквите - като разлиства и в това време слуша поемата на запис.
Колкото до многото съвпадения с камили, авторката не има вяра да са инцидентни. Но също по този начин е уверена, че ние с нашите стремежи и проекти би трябвало да управляваме живота, а не да чакаме нещо да пристигна самичко при нас. Ала по този начин, че да остане място и за фантазията, с цел да не се усещаме лимитирани от проектите си, споделя Ина.
Камилски, немски, български...
Авторката написала „ Камила, аероплан, сладолед “ първо на немски език. После почнала да търси издатели в родината си. Манол Пейков й предложил сама да я преведе и това още забавило появяването на историята на книжния пазар - до момента в който се преведат немските рими на нашия език. В последна сметка към този момент я има и на двата, като немската е с твърди корици. Тя се предлага във фермата на Бен.
А Ина Ининова търси издател за идната си творба - „ Азбучни поеми “, в която ще има по едно стихотворение за всяка писмен знак, дори за Ъ. Обаче въобще не очаквайте О да е за охлюв - то е отредено на река Осъм.
Но очаквайте още доста от нея след премиерата на „ Камила, аероплан, сладолед “, за която си пристигна в родината единствено за 4 дни - със аероплан, рейс и такси. Решила е да завърши с мълчанието от последната <210> книга насам, която излязла още през 2000 година, като от този момент писала единствено във Facebook.
И е сигурна, че този път няма да стане като в онази смешка: „ Я камилата, я камиларят… “.
Една камила, която живее край летището в селце край Цюрих, стана първообраз на книжовен воин. А двете си имат и плюшена посестрима.
Общото сред трите е книгата „ Камила, аероплан, сладолед “, чиято римувана история авторката Ина Ининова показа в родния си град по време на фестивала " Пловдив чете ".
Това е една история за камила, която каца на летището дружно с още доста животни за зоопарка, само че остава непотърсена в багажното поделение, запънала се е и не желае да излезе.
Началото обаче е много по-рано - когато синът на едно бедуинско семейство идва в Швейцария. Именно този Бен ще стане другар на гърбавата четиринога Шехеразада. За да заплетат двамата римите и поуките в тази книга за деца, с обръщение и към родителите.
„ В днешно време те са презадоволени с всички неща, които можем да им купим. Аз желая да ги науча да отсрочват, да помислят дали в действителност желаят нещо и какъв брой то им е належащо. Да знаят, че с самообладание и муден камилски ход ще стигнат по-сигурно до своята фантазия, в сравнение с с бързото препускане, прелиствайки пейзажа на живота “, споделя авторката.
Колкото и необикновено да наподобява, тя твърди, че
книгата й е по автентичен случай.
Първо би трябвало да се направи ангажимента, че Ина е квалифициран възпитател и дълги години е работила като стюардеса, кръстосвайки летища и небесата над тях по целия свят. Съпругът й пък е метеоролог и авиационен публицист, писал за авиосписание. Двамата живеят тъкмо до летището в Цюрих. А от другата страна на неговата ограда е фермата за камили на същинския Бен, който въодушевил и историята за дребния си адаш.
Прототипът на основния воин фактически е бедуин, чието семейство е емигрирало в Европа. Точно на това място той почнал да отглежда отначало камили, да прави детски събития във фермата, да предлага типичния ментов чай и сладолед от камилско мляко. Позволил историята му да бъде разказана в брошура за деца и основният воин в нея да е с неговото име, дори първи видял илюстрациите на Анна Маринова.
Историята върнала и него в детството му в Северна Сахара. За сина на бедуини идването в Швейцария било културен потрес. Сигурно са му липсвали тъкмо камилите в тази страна на изобилието, общуването, традицията за описване на притчи към огъня, гадае Ина Ининова. Когато за първи път прочел нейната интерпретация за своя живот, Бен същински се развълнувал и нито изискал, нито разрешил да трансформира каквото и да е в поемата. Приел художествената небивалица като приказка за личния си живот.
Плюшена Шехерезада в коша
Има и истории, които не са в книгата, само че са си напълно свързани с нея. От една от тях изскача плюшено камилче, което Ина носи на представянето на книгата си в Пловдив. Много обича магазините за втора ръка, които са на всички места в Западна Европа. В един подобен петгодишната й щерка измъкнала животинката от панер за плюшени играчки. Много по-късно, до момента в който си играе с нея, тя внезапно издала плач. Оказало се, че това става при натискане по муцуната.
Именно този тон участва в аудиозапис, който съпътства хартиената брошура. Чува се всякога, когато би трябвало да се отгърне страница. Така всяко дете може да „ чете “, даже без да е научило още буквите - като разлиства и в това време слуша поемата на запис.
Колкото до многото съвпадения с камили, авторката не има вяра да са инцидентни. Но също по този начин е уверена, че ние с нашите стремежи и проекти би трябвало да управляваме живота, а не да чакаме нещо да пристигна самичко при нас. Ала по този начин, че да остане място и за фантазията, с цел да не се усещаме лимитирани от проектите си, споделя Ина.
Камилски, немски, български...
Авторката написала „ Камила, аероплан, сладолед “ първо на немски език. После почнала да търси издатели в родината си. Манол Пейков й предложил сама да я преведе и това още забавило появяването на историята на книжния пазар - до момента в който се преведат немските рими на нашия език. В последна сметка към този момент я има и на двата, като немската е с твърди корици. Тя се предлага във фермата на Бен.
А Ина Ининова търси издател за идната си творба - „ Азбучни поеми “, в която ще има по едно стихотворение за всяка писмен знак, дори за Ъ. Обаче въобще не очаквайте О да е за охлюв - то е отредено на река Осъм.
Но очаквайте още доста от нея след премиерата на „ Камила, аероплан, сладолед “, за която си пристигна в родината единствено за 4 дни - със аероплан, рейс и такси. Решила е да завърши с мълчанието от последната <210> книга насам, която излязла още през 2000 година, като от този момент писала единствено във Facebook.
И е сигурна, че този път няма да стане като в онази смешка: „ Я камилата, я камиларят… “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ