Импулсивното желание да надникнете в телефона на любимия човек в

Импулсивното предпочитание да надникнете в телефона на обичания човек в миг на мощен е изцяло човешко. Но когато това държание се трансформира в табиет, към този момент не приказваме за индивидуален миг на уязвимост, а за знак, че нещо във връзката не е наред.

Темата е постоянно срещана – и мъчителна – в практиката на фамилните терапевти. „ Много от клиентите ми са разкъсвани сред потребността да търсят доказателства за нещо неправилно и тежкото възприятие за виновност, че нарушават персоналното пространство на колегата “, споделя психологът Татяна Макел.

Какво в действителност стои зад това държание съгласно специалиста, какви страсти го задвижват и дали може да се смята за нещо „ обикновено “ в една връзка. И най-важното – по какъв начин да се оправим с този вътрешен спор по по-зрял и здравословен метод.

Да проверяваш телефона на колегата – търсене на истина или признак на по-дълбока болежка?

Категорично не! Системното надничане в на колегата без негово познание и единодушие не е обикновено. Това не е решение, а признак. И в случай че желаеме да се оправим с казуса, би трябвало да погледнем оттатък екрана и да се вгледаме в себе си.

Какво в действителност търсим, когато посягаме към нечий телефон?

Най-често не търсим фотоси. Не търсим чатове. Търсим увещание. Търсим доказателство, че не сме били предадени. Че сме задоволителни. Че връзката ни е сигурна. Проблемът е, че тази тактика не носи успокоение. Тя е като да се опиташ да угасиш пожар с бензин – първоначално като че ли оказва помощ, само че след това пламъците се връщат, по-силни.

В практиката си Макел следи два съществени сюжета зад този ентусиазъм:

1. Проектиране на вътрешна неустановеност и боязън от занемаряване

Често сътрудникът, който шпионира, самичък претърпява надълбоко чувство, че не е „ задоволителен “. Вътрешният му глас звучи по този начин: „ Сигурно има някой по-добър от мен. Все в миналото ще го разбере и ще си тръгне. “

Телефонът на другия се трансформира в полесражение, където човек се бори не с, а със личните си демони. 2. Реакция на действителни „ тревожни сигнали “

Понякога държанието на колегата в действителност се е трансформирало, в случай че:
- по-често скрива екрана си;
- наподобява дистанциран;
- връзката е повърхностна или липсва;
- близостта се е изпарила.

В този случай инспекцията постоянно идва от чувството за загуба на надзор, тя е обезверен опит да се разбере какво се случва и да се възвърне някакво равновесие.

Две същински истории от кабинета (имената са променени):

Анастасия и „ призракът на някогашната “

Анастасия идва в кабинета с думите: „ Знам, че не е редно, само че не мога да се спра. “ Редовно ревизира пощата и известията на брачна половинка си Димитър, търсейки диря от някогашната му. Не намира нищо. Но паниката не изчезва, единствено сменя форма. Облекчението трае часове. После се връща на нов глас.

Тук същинският проблем не е в Димитър, а в загатна от изменничество в предходна връзка. Психиката ѝ се пробва да я защищити. Но защитният механизъм се трансформира в източник на страдалчество. Вместо да лекува, той разранява още повече.

Работата бна експерта се концентрира върху:
- насърчаване на здрава самооценка;
- различаване на ирационалната тревога;
- създаване на доверие, което не се нуждае от надзор.

Сергей и „ изчезналата непосредственост “

Сергей вижда по какъв начин брачната половинка му Олга се отдалечава – прочувствено и физически. Споделянето изчезва, интимността изстива. Един ден инцидентно вижда известие от чужд мъж. Не пита, а ревизира. И открива флирт и прочувствена връзка.

Какво следва: Скандал, яд, ултиматуми. Олга е гневна поради нарушаването на персоналното ѝ пространство, той – унищожен от откритието.

Какво придприема специалистът: Проблемът не е самото „ надничане “, а повода зад него – прочувствена отдалеченост, за която никой от тях не беше намерил език.

Така фокусът на работа се измества:
- от виновността към диалога;
- от инспекциите към нуждите;
- от контрола към съзнателната непосредственост.

Границата сред доверие и надзор

Здравата връзка не изисква цялостна бистрота. Изисква съзнателна неприкритост, построена върху взаимно почитание. Партньорите могат да си знаят паролите, да споделят известия, да употребяват един телефон. Но когато това се случва по сделка, от непосредственост, а не от боязън или напън. Ключовата дума е единодушие . Без него персоналното пространство се трансформира в територия на борба, а доверието – в източник на напрежение.

Какво да извършите, в случай че усещате ентусиазъм да ревизирате?

1. Спрете и се запитайте:
- Какво тъкмо усещам в този миг?
- Каква потребност се пробвам да удовлетворя?
- От какво се опасявам?

2. Говорете, само че за себе си, не за другия

Вместо: „ Сигурен съм, че криеш нещо! “, кажете: „ Чувствам се тревожна. Усещам отдалеченост сред нас. Липсва ми връзката ни. Можем ли да поговорим? “

3. Търсете истината в държанието, не в телефона

Дистанцията не се мери в чатове, а в отсъствието на диалози. Изневярата не стартира с нов контакт в месинджър, а със загубата на наличие, топлота и внимание.

4. Потърсете помощ, в случай че тревогата ви господства

Ако се усещате хронично неспокойни, несигурни, подозрителни, консултация с психолог може да ви помогне да разграничите действителните сигнали от вътрешните рани. А в случай че връзката ви е в рецесия, фамилната терапия може да бъде избавителен път.

Контролът не лекува. Любовта не се потвърждава с пароли. Еднократният подтик да ревизирате телефона на колегата е понятен. Ние всички желаеме сигурност. Но когато това държание стане редовно, то не взема решение казуса, а го задълбочава. Истинското доверие не се построява посредством инспекция, а посредством смелостта да бъдем уязвими. Да приказваме, да слушаме, да разбираме. Да почитаме другия като независим човек, не като благосъстоятелност. Пазете връзката си. Пазете себе си. Изберете разговор, не съмнение. Близост, не надзор.

Снимки: Freepik